Вицове за трева
В тази категория има 341 вица, разпределени в 23 под-страници.
Как завършват футболните мачове между отборите на Ямайка и Колумбия?
Не завършват, понеже ямайците изпушват цялата трева, а колумбийците изсмъркват всички линии.
Английско-Български разговорник
Stop looking during the window
Престанете да гледате през прозореца
Tighten yourself!
Стегни се
Don't explain yourself much-much but sit to work.
Не се обяснявай много-много, ами сядай да работиш
Aman of you, be!
Аман от теб, бе!
I'll kill you on place!
Ще те убия на място
Sweep your rags!
Омитай си парцалите!
Drive to go!
Карай да върви
Realize yourself
Осъзнай се
Old Buddy Boris
Бай Борис
Suck my duck!
Лапни' ми патката!
Bigger Brother Iliya
Бачо Илия
Bigger Sister Penka
Кака Пенка
Now I'll ajar you
Сега ще те открехна
In the circle of the joke
В кръга на шегата
Dog drags - no tracks
Куче влаче - диря няма
I feel up-down
Чувствам се горе-долу
To cucumber grower - cucumbers
На краставичар - краставици
Let's rise our hammers
Да си вдигаме чуковете /чукалата/
Look at your business, if you love
Гледай си работата, ако обичаш
Not to be, don't say!
Сакън, не думай!
Yes-yes, how no!
Да-да (бъргарска форма на отрицание чрез двойно потвърждение), как не!
I'm not from yesterday
Не съм вчерашен
His mother old!
Майка му стара!
Psychoduck
Психопатка
Tango & Cash (the movie)
танго' (танцът) и пари в брой
Stand up, stand up, Balkan Superman
Стани, стани юнак балкански!
She, the ours, has seen herself
Тя нашата се е видяла...
Either the camel, either the camel driver
Я камилата, я камиларя
She became what she became
Стана тя каквато стана
The horse went into the river
Уйде коня у реката
Pennis asleep!
Х*й заспал!
Pussy shot
Пу*ка застреляна
She has blossomed, so that she has tied
Цъфнала, та вързала
Be alive and healthy!
Да си жив и здрав!
Here you are, bride, the day of Spas
Те ти булка Спасовден
It's another
Друго си е
She became one - not to be of your business, remove, remove
Тя стана една - да не ти е работа, мани, мани
Wait horse for green grass
Трай коньо за зелена трева
Let's pick up the pigeons
Да вдигаме гълъбите
From me to pass
От мен да мине
Fill in the blankets
(Fill in the blanks) Попълнете бланките, не одеалата
You nested me a big number
Голям номер ми сви
Fuck this tilted field
Да е*а тази крива нива
Fast bitch, blind bears
Бързата кучка слепи ги ражда
Hungry bear does not play boogie-boogie
Гладна мечка хоро не играе
United company mountain lifts
Сговорна дружина планина повдига
Your grand mommy's bushes
Бабините ти трънкини
Stay cool granny for beauty
Трай, бабо, за хубост
I'll light your butter
Ще ти светя маслото
He tied a can on me
Върза ми тенекия
A devil on a monkey
Дявол на магаре
Man from the Big Good-Morning
Човек от голямото доброутро
Yes but no
Да, ама не!
like a pissed-on geranium
като препикано мушкато
Hope on, Pena
Надай се Пено
Ass ruins a head
Гъз глава затрива
On a cuckoo's summer
На куково лято
Half-mouthedly
С половин уста
Hat on stick
Шапка на тояга
Let fun be
Майтап да става
Uncle's red-pumpkinies
Чичовите червенотиквеничковчета
Gross yokel's behaviour
Груба селска проява
Early awoken chicken early sings
Рано пиле рано пее
The clever crow - with the two legs
Хитрата сврака - с двата крака
Insulted Petko empty bag brings
Сърдит Петко празна му торбата
Sweet word iron door opens
Сладка дума железни врата отваря
If you had been sitting calm, you wouldn't have seen miracle
Да би мирно седяло не би чудо видяло
Mind thinks, mind reighns, mind ducks nurtures
Ум умува, ум царува, ум патки пасе
You don't look the theeth of a horse-present
На харизан кон зъбите не се гледат
Ass knows two and two hundred
Гъз знае две и двеста
Where are you loosing yourself?
Къде се губиш?
Duck with the ducks!
Патка с патката ти
Stupid like a corner
Тъп като ръб
A word said - a stone thrown
Казана дума - хвърлен камък
Don't look like a calf in a train
Не гледай като теле в железница
Телефонно обаждане в пожарната:
- Ало,пожарната ли е?
- Да.
- Слушайте сега да ви разправя за какво става дума... Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето ги изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия.
- И какво?
- Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата.
- Е?
- А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата.
- Е?
- Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръста и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева.
- Абе ние тука сме пожарна, за какво ми разправяш тия неща?
- Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!
Перфектният ден на една жена
08.15 Събуждане с гушкане и целуване
08.30 Кантара показва 2кг по-малко от вчера
08.45 Закуска в леглото: Фреш и кроасан. Отваряне на подаръци - скъпо бижу, внимателно избрано от галантен обожател.
09.15 Гореща вана с благоуханни масла
10.00 Малко гимнастика във фитнеса с красив и забавен личен треньор.
10.30 Маска за лице, маникюр, педикюр, миене на косата, балсам, сешоар.
12.00 Обяд с най-добрата приятелка в модно заведение.
12.45 Случайна среща с бившата приятелка на партньора - надебеляла е 7 кг.
01.00 По магазините с приятелки и неограничен кредит.
03.00 Следобеден сън.
04.00 Пристига огромен букет рози от таен обожател.
04.15 Малко стречинг във фитнеса, следван от масаж от млад симпатичен здравеняк, които твърди, че не е масажирал толкова перфектно тяло.
05.30 Пробване на скъпи дизайнерски дрехи пред огледалото.
07.30 Вечеря на свещи, танци със завързани очи, комплименти.
10.00 Горещ душ (сама)
10:50 Занасяне на ръце до току що оправеното и изгладено легло.
11.00 Гушкане,с*кс,три оргазма.
11.15 Сладък сън в неговите силни ръце.
Перфектният ден на един мъж:
06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка.
12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
02.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
02.30 Полет към Монте Карло.
03.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
05.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
06.45 Сране, душ, бръснене,парфюмиране.
07.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), Марихуаната, Кокаина и белите робини са легализирани.
07.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите ц*ци на Памела Андерсън.
09.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
09.30 С*кс с 3 жени (всичките и с лесб*йски наклонности)
11.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в жакузито.
11.30 Свирка за лека нощ.
11.45 Сам в леглото
11.50 10 секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да избяга от стаята.
Умрял един, който от време на време пушел трева.
Свети Петър го попитал: "Къде искаш да отидеш в Рая или Ада?" Човека попитал "Ами в Рая трева има ли?" "Не тревата е в Ада", отговорил Свети Петър.
"Там искам" казал пушачът.
Отишъл той в Ада и видял едно поле канабис, а насред полето едно хипи диша лепило.
"Дай едно огънче", казал нашият герой, а хипито му отвърнало: "Ееех, ако имаше огънче тука щеше да е РАЯ".
Срещат се двама.
- Добре изглеждаш. Какво работиш сега.
- Давам на хората мир, правя ги по-добри и щастливи...
- Стига бе! Да не си станал пастор?
- Не, продавам трева.
Един наркоман отишъл в наркоманския ад. Там гледа-огромна поляна с трева, а някакъв седи и диша лепило. Зачудил се и казал:
- Абе гледай колко трева има, а стои непокътната!?
- Трева има, ама да виждаш запалка?
- Защо Марадона харесва футболните терени?
- Защото имат дълги бели линии и много трева.
Двама приятели си седели край шосето и пушели трева, при което покрай тях профучала пожарната с включена сирена и най-малко 100 км/ч. Двамата поседели, поседели и след малко единият казал:
- Братче, започнах да си мисля, че тия пичове с червената кола ще останат цяла вечност тука!
- Ти с какво се занимаваш?
- Правя хората добри и миролюбиви?
- Какъв си, пастор ли си?
- Не, продавам трева.
Излежават се два плъха и пушат марихуана. По някое време над тях прелита прилеп. Единия плъх го вижда и казва:
- Брей че е силна тая трева. От нея взеха да ми се привиждат ангелчета...
Хванала Ламята един наркоман, един алкохолик и един joint-ар и им казва:
- Ако ме разсмеете - ще ви пусна, в противен случай ще ви изям и тримата.
Решили да опитат. Първи пробвал алкохолика - водка с бира. Пили, пили, нашмулули се здраво и много се веселили. Обаче на сутринта махмурлук, главоболие - ужас. Ламята се разсърдила и го изяла.
Втори пробвал наркомана. Боцнали се с Ламята - за няколко часа супер, обаче после депресия, мъки страшни. Ламята и него изяла.
Последен останал пушача на трева. Дръпнали с Ламята по един joint и се смели до припадък. После обаче Ламята става и казва на човека:
- Хайде сега, весело си изкарахме, ама ще те изям.
- Ама как така ще ме ядеш, не ни беше такава уговорката...
- Е, нали знаеш - след смеха идва глада...
История за любовта
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когого открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да удеби СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата винаги я отриват. ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели:
Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА; крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така - то се замаскирало в слъчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮВОБТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказало пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се скрила на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
Обява:
"Продавам трева. Не е хербалайф."
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.