Вицове за тока
В тази категория има 295 вица, разпределени в 20 под-страници.
Кире се прибира от командировка, а жена му с любовник - на калъп. Пена е хитра и ключа е в ключалката, и Кире не може да влезе. Започнал да чука по вратата. Жената инструктирала любовника, качила го на един стол до таблото с бушоните и му казала да ги развърта и навърта. Отворила Пена на мъжа си, който влезнал бесен и гледа гол мъж, качен на стол да развърта бушоните:
- Какво прави тоя тука ма?
– Ами тока оправя, бе.
– Амчи що е гол?
– Ами нов е във фирмата! Не е получил работно облекло!
– Аха, амчи що е надървен ма?
– Под напрежение работи човека бе!
– А що е с презерватив?
– Ами за изолация, бе Кире! - като го удари тока, къде да го хвана да го спасявам?
Блондинка се оплаква:
- Вчера, докато бях в мола спря тока за 3 часа, а аз точно слизах с ескалатора. Умрях от скука докато дойде!
Срещат се двама приятели, които не са се виждали отдавна...
- Ей, здрасти, бе, какво правиш?!
- Мии, отивам да платя тока...
- Аха, а иначе?
- Иначе ще го спрат...
Мили тъщи, ако нощес спре тока, не се притеснявайте, няма лошо. Напръскайте се с дезодоранта на дъщеря си и съненият ви зет може и да ви огрее!
Добре, а защо няма черен петък за тока и водата, или поне някоя сметка за парното?
Само българинът може:
1. Да дава акъл, дори да не разбира.
2. Да може да прави всичко, без да учил за него,
3. Да иска европейска заплата, без да работи.
4. Да чака друг да го оправи.
5. Да даде половината си заплата за лотарийни билети и после да излезе на протест... за цената на тока...
Първи закон на Електротехникът:
- Ако те удари токът не му се сърди и не се опитвай да му го върнеш, защото ще те удари пак!
Баба ми казваше:
- Сине, което е твое, ще си дойде само при тебе!
- И ей го - дойде! Сметката за тока, водата, парното...
Зимнината си е зимнина, но не забравяйте че и тока ще поскъпне! От утре започвам да затварям и буркани със светулки.
Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква:
- "Тока додиии"...
- "Той не е заслужил светлина, но е заслужил покой!" - каза жичкаджията и ми спря тока, а с него пропадна и интернет-а.
Двама приятели се срещат на улицата:
– Абе, ей тука съм с майка ми. Тя, горката... остана и глуха и сляпа.
– На лекар ли я водиш?!
– Не, не... да и махнат тока и телефона.
Поредната пенсионна реформа не донесе резултати – количеството на пенсионерите в страната все още остава много високо. Пенсионерите предупреждават, че избират последен отчаян ход - ако не им се осигури достоен живот, ще спрат да умират!
Хирургия, сложна коремна операция. Ненадейно спира тока. След 2-3 минути отново светват лампите, но хирургическата маса е празна! Сестрата изпада в паника.
Анестезиологът:
- Спокойно, под упойка е, няма къде да отиде и то надалеч. А, пък и черния му дроб е при нас.
След тежък и изморителен ден се прибирам у нас. Пия три по сто, наглеждам ви у фейсо и бегам при невестата. Телевизорът работи, легам и викам:
- Где си бе, жено?
А тя:
- Гледай бе, идиотино! Гледай! Хората се женат от пръв поглед. А я те погледнах цели три пъти, и въпреки, че те видях, се омъжих за теб. Нема да си го простя за цел живот.
И ме рита, апе и гледа за некви, где се женат от пръв поглед... По нова тв.
Я погледах, погледах и й казвам:
- Времената се менат бе. Едно време я кат се жених за теб, телевизорите беха кът. Гледахме един у фоайето на общежитието. Не дават ни кой се жени, ни кой се развежда. Дават XV конгрес на БКП или XXV на КПСС. После токът спре, и не видиме с кой си легаме. И пиехме кво има. Кат изтрезнех за пръв път, от пръв поглед, те видех за пръв път. И разбрах, че си ми вече невеста. Кат изтрезнех за втори път, от пръв поглед видях, че си ми родила двама юнака. И от тогава не изтрезневам. Що ме е стра да гледам. Та тия где ти ги гледаш сега, нема ги гледам. Че ме викнеш да ги гледам кат изтрезнеят! И сега си допивам бутилката. И ви споделям живота си. Ич ви не виждам профилните снимки.Т оку виж съм се оженил за Евгени Минчев... От пръв поглед.
ОДА ЗА ФЕЙСБУКА:
Настане вечер. Екран изгрее. Профили разни се разблещукат... И чат-зашуми, че и запее... Животът почва се-у Фейсбука.....
Един се пъчи със нова фотка- мацка по бански прегръща, или показва своята котка, или-цветята от вкъщи.
Друг е обсебен от политика- лозунги разпространява. Трети го стяга, нейде чепика и протестира, опява.
Някаква стара лачена Чанта, търси си Куфар-с валута. Мнооого оферти, мнооого аванта- дрешки, чаршафи, бижута.
После-от някоя Група напират, с мъдрост, стихове, принципи... Да те омаят и информират- куп всенародни любимци.
Гледаш и мислиш, мислиш и гледаш... Боже!Животът е тука! И се със някого забеседваш, тъй-да не пукнеш от скука.
Пишете бързо, мислите бавно... Темите-лесни и трудни. Ту е сериозно, ту е забавно, весели, тъжни и...будни.
Да побърбориш, с хората-разни, става духовна потребност. И си обсебен и е заразно, от виртуална вълшебност.
Вече заспиваш.Мигаш накриво. Буквите бягат и бягат... Беше ти чудно, че и щастливо... Ама, е време да лягаш.
Спираш му тока.Гасне екрана. И си отново-сам в къщи. Освободил се от капана, в своя живот се завръщаш.
