Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 8009 вица, разпределени в 534 под-страници.
Войник пише писмо:
"Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"
1
Учителката казва на Петърчо:
- Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин?
- Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
5
- Стой, кой там!
- Баща ти с дамаджаните!
- Баща ми на място, дамаджаните при мен!
0
От жени
Около 40-те - На 49 години
Обича приключенията - Спала е с всички в квартала
Атлетична - Няма ц*ци
Средна външност - С лице като циментова стена
Красива - Лъжкиня!!!
Усмихната - Постоянно на хеш
Образована - Спала с всичките си професори
Емоционално стабилна - На психо-активни медикаменти
Феминистка - Кучка
Свободен дух - Изглежда като прошляк
Търси приятелство - Опитва се да оправи репутацията си на ку*ва
Забавна - Дразнеща
Внимателна - Коматозна
Добър слушател - Малко нещо аутистична
Ню Ейдж - Не си обезкосмява тялото
Старомодна - На загасена лампа, само в мисионерска поза, никакви свирки
Отворена за нови идеи - Отчаяна
Отворена - Отвратно шумна
Страстна - Не носи на алкохол
Поетична - С маниакално-депресивна психоза
С Професия - Професионална кучка
Червенокоса - Кофти боядисана
Рубенсов тип - Тлъста
Романтична - Изглежда добре, но само на свещи
Социална - Пускала се е като за световно
Малко пълна - Много пълна
Пропорционално тегло - Висока като кон, но и тежи толкова
Търси мъжа на сърцето си - Който може да я изтърпи
Вдовица - Мъжа й се е застрелял, за да се спаси от нея
Млада по сърце - Но не и по външност
От мъже
На 40 - На 50, но си мисли че изглежда на 25
Атлетичен - Гледа спортни предавания
Обикновена външност - Странни косми му стърчат от носа, ушите и гърба
Образован - Надут
Free Spirit - Вече е спал със сестра ти
Търси приятелство - Но приятелството включва чукане
Забавен - Справя се добре с дистанционното
Добре изглеждащ - Арогантен
Много добре изглеждащ - Тъп като гъз
Честен - Патологичен лъжец
Huggable - Дебел и космат като мечка
Like to cuddle - Момченцето на мамааа
Зрял - По-стар от баща ти
Без предразсъдъци - Иска да спи и с съквартирантката ти, но тя не се интересува
Physically fit - Може да вдига бутилката
Поет - Пише телефоните на бивши приятелки на огледалото
Чувствителен - Плаче ти на рамото
Много чувствителен - Обратен
Религиозен - Правил го е в църква
Стабилен - Арестуван, но не е осъждан
Thoughtful - Казва "извинете" като пърди
2
“Опитват се да ме хранят с цветно зеле: как да реагирам?”
“Не съм акал само от два дни, как да се спася от тръбичката, “Дуфалак”-а, клизмата и т.н.?”
“SOS! Мама спи през цялата нощ!”
“Не ми дават да късам тапетите!!!”
“Как да се промъкна до котката?”
“Поход в поликлиниката. Писна ми!!!”
“Не дават да разхвърлям котешката тоалетна: реакция?”
“Слагат ме да спя в 9 вечерта. Как да се борим с това?”
“Помощ! Мои снимки по голо дупе са в Интернет! Как да протестирам?”
“Почивка в чужбина - струва ли си да вземам и родителите?”
“Свирене с уста и други начини на творческо самоизразяване”
“Защо пакетите със салфетки стигат само за половината стая и къде мама държи втория пакет?”
“Някой пробвал ли е на вкус “Фастум-Гел”-а? Искам, но досега не ми се е удало…”
“Какво трябва да може мама на 27 години?”
“Ц*ца отделно от мама: възможно ли е това?”
“А вас целуват ли ви по дупето?”
“Препоръчайте ми логопед за баба”
“Колко джиесема сте осмукали досега?”
“Help! Обуха ми обувки - как да стана прав?”
“Как да се науча да спя, без да изпускам ц*цата? След като заспя, ми се изплъзва..”
“Услуги: художествено размазване на каша по лицето”
“Носът на мама изобщо не е еластичен. Нормално ли е това?”
“Помогнете! Расте ми коса!”
“Помощ: мама не заспива, докато не посмуча двадесетина минути ц*цата й!”
“Каква поза да заемем, докато спим, така че домочадието да изпада в умиление. Споделете опит!”
“Какво да изям, за да акам виолетово?”
“Слънчице, зайче, миличко, сладичкият ми… Как да узнаем истинското си име?”
“Мама като ненормална се радва на акото ми - към какъв специалист да се обърна?”
“На мен - пюре от моркови, на тях - шоколад. Къде е справедливостта?”
“Плешивината на татко не зараства. Това рахит ли е???”
“Коремът на мама се поду. Какво значи това?”
“Анкета: кой е опитвал на вкус стайните растения? Кои са по-вкусни?”
“Защо сестра ми постоянно ми прави физиономии и се плези: ниска култура?”
“Анкета за кърмачетата: какво искате мама да хапне в новогодишната нощ?”
“Писна ми от мамината ц*ца! Искам татковата! Някой с подобни проблеми?”
“НАЯДОХ СЕ!!! Как да обясним това на родителите?”
“Къде ни е носленцето?”, “Къде са ни очичките?”… Те наистина ли не знаят???”
“Как да се избавим от космите по гърдите на татко? На отскубване реагира с вик. Препоръчайте безболезнен начин”
“ВИК НА ДУШАТА: Котката я хранят с по-вкусна храна! А всички опити да възстановим справедливостта се наказват жестоко! Защо???”
“Трябва ми материална помощ. Нямаме сол и захар. Ям гола каша. Повръща ми се!”
“Помощ! Новият памперс ме кара да изглеждам пълен. Посъветвайте ме за нормален модел”
“На 25 години не може да пее! От кого да потърся помощ?”
“Всеки ден ме къпят. Има ли и други толкова мръсни?”
“Зайченцето бяло”… “Хей, ръчички”… А какъв е творческият потенциал на вашите родители?”
“Да смучем едновременно ц*ца и палец - максимализъм?”
*източник-БГ мама
0
В едно село имало една много красива, но също така много гупава мома. Често идвали ергени да я искат и се прехласвали по нея, но щом си отворела устата да каже нещо поклащали глава и си отивали.
Един ден щял да идва да я иска най-личният момък в селото. Баща и казал:
- Пено, сега като дойдат да не си казала нито дума! Само ще седиш и ще поклащаш глава!
Дошли гостите. Всички хапвали, пийвали и разговаряли,а Пена само поклащала глава.
- Ами тя таз мома май е много срамежлива, цял ден дума не каза. - казала майката на момчето.
Пена се почувствала неудобно и ги запитала:
- Ам вий по кой път дойдохте, по горнию или по долнию?
- Ами по горнию. - казал момъкът
- Ам да видохте там едно лайно?
- Видохме, видохме! - казал момъкът.
- Те това я съм го направила! - гордо казала момата…
0
- Поиска ли ръката ми от татко?
- Не.
- Но нали ми обеща!
- Когато се видяхме, той беше в толкова добро настроение, че предпочетох да му поискам една хилядарка назаем.
3
Син се обажда на майка си:
- Мамо, ще се женя!
- Много се радвам, сине!
- Ама да ти кажа отсега - тя е негърка…
- Е, няма нищо, ние не сме расисти.
- И малко накуцва, и недовижда с едното око…
- Е, щом си я харесваш.
- И има четири деца.
- Няма лошо.
- И всичките ще живеят с нас.
- Нека заповядат - идвайте вкъщи.
- Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент?
- Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората.
- А ти?
- А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
2
- Е, скъпа, попита ли родителите си дали ще ти позволят да се ожениш за мен?
- Да.
- И какво решиха?
- Не знам още.
- Как така?
- Ами баща ми още мълчи, а майка ми го чака да каже нещо, за да каже тя точно обратното.
4
- Скъпа, ако се оженя за теб, баща ти ще ми купи ли нова кола?
- Да.
- А ще ни купи ли хубава къща?
- Да.
- А ще ме назначи ли за заместник-директор във фирмата му?
- Да.
- Скъпа, ще се ожениш ли за мен?
- Не.
1
***** ПЕПЕЛЯШКА *****
Имало едно време една пичка, викали й Пепеляшка. Казвали й така, защото имала много големи ц*ци и когато се наведела те се търкаляли в земята и ставали пепeливи от праха. Представяте ли си, мили деца, какви ц*ци!
Та Пепеляшка имала една много зла мащеха, която й завиждала за ц*ците и й купувала постоянно малки сутиени. Стискали сутиените на малката Пепеляшка, но като нямала други се принуждавала да ги носи, защото имало вероятност да я прекръстят от Пепеляшка на Чернишка.
Пепеляшка имала и две доведени сестри, които също й завиждали за ц*ците и постоянно й натяквали какви вимета имала. Обикновено й заявявали:"Стига си се пъчила, щото в автобуса вече няма място", "С тия бозки пориш въздуха като Боинг в Тихия океан", "Вярно ли е че със сутиена си правиш палатка, когато закъсаш някъде?" или "Прибери си гърдите щото ще се са клещиш на вратата в кенефа" и още разни такива нелишени от основание шеги.
Обаче приказката се обръща, когато се получила обява, че в царския дворец принцът прави щур купон, на който са поканени всички жени на възраст от 16 до 26 години. Двете сестри веднага започнали да се гласят за партито, и то не заради друго, ами защото се носели слухове, че принцът имал особено голям чеп и чукал като нерез по Коледа. А пък това е особено ефикасно средство срещу пъпки по лицето, които те били получили от полов глад. Те понеже били малоцицести тръгнали да си шибат силикон и да си купуват сутиени с пълнеж, но каквото и да правели не можели да стигнат големината на ц*ците на Пепеляшка. И не само това - тяхните ц*ци се смалили и даже на едната гърдите й хлътнали вече навътре.
Затова от прекалена завист сестрите издействали от майка си да забрани на Пепеляшка да отиде на купона в двореца. Разревала се Пепеляшка, но какво да прави-подчинила се. Та значи настъпила знаменателната вечер на бала. Наконтили се сестрите и тръгнали към двореца.
Станало й кисело на Пепеляшка, но какво да прави, освен да отиде до хоремага да си хване някой за една вечер. И тъкмо се упътила натам и на вратата се позвъняло. Отваря Пепеляшка и к`во вижда - кръсницата й.
- Влизай да ти направя един облак - поканила я Пепеляшка.
- С удоволствие - отвърнала кръсницата й.
Изпила кръсницата облака и казала:
- Пепеляшке, такъв хубав облак си направила, че не мога да не ти направя една услуга. Разбрах, че тъпата ти мащеха не ти дава да отидеш на купона в двореца. Ей ти тука ключовете на BMW-то, в него има и едно шише сливова. Тая сливова е на дядо ми, двайсетгодишна е, отлежала. Дядо ми я правеше по специална технология. Тя има свойствата да променя лицата на хората като изпият две двойни. Обличай се бързо, пали колата, удари по пътя две двойни и върви купонясвай. И да знаеш-тая сливова те държи точно четири часа. Сега е осем, значи в дванайсет ще си станеш пак същата. Хайде, и да ти излезе късмета тая вечер и то няколко пъти. Абе къде е шишето с мастиката?
Тръгнала Пепеляшка и по пътя ударила две двойни. Стигнала в двореца и почнала да купонясва. По едно време видяла сестрите й да се въртят около принца. Пуснал диджея някакво блусче и сестрите попитали принца:
- Принце, няма ли да ни поканиш на едно блусче. Много ни бива.
А принцът отговорил:
- Абе скумрии, не се ли виждате к`ви сте грозни и плоски като видеокасети. Я по-добре вървете го духайте на войничетата от охраната пред двореца.
Подвили си сестрите опашките, излезли им два пъти повече пъпки. А през това време принцът забелязал Пепеляшка и я поканил да потанцуват. Стиснала го Пепеляшка с онея ми ти ц*ци, приклещила го между тях, така здраво, че на принца веднага му станало. И той й казал:
- Ау ма, шъ ми се пуснеш ли?
- Не може - отговорила му Пепеляшка.
- Как така не може, ти знаеш ли кой е баща ми, ма?
- Абе казах ти че не може. Ти на къв ми се правиш бе, педал?
Ама Пепеляшка само блъфирала. Знаела ги тя мъжете, че колкото повече се мота работата, толкова повече им се дърви. Обаче днес не ставало, щото била в мензис. Като си танцували, по едно време тя погледнала часовника си и к`во видяла - дванайсет без една. "Е*а си майката" - помислила си тя и запраскала към BMW-то. Принцът само туй и чакал и я подгонил. Ама тя си бягала насериозно. А пък той бил вече пийнал и много много не го бивало да тича, защото организма кръвоснабдявал друг орган, а не краката. Тичала Пепеляшка с все сили, ц*ците й се подмятали и я удряли в лицето така че много-много не виждала к`во има пред себе си. Затова и тя се спъвала и по едно време принцът я пипнал. Но тя с последни сили се отскубнала от него и в ръцете му останал само сутиенът на Пепеляшка. Трябва да кажа че този сутиен бил подарък от кръсницата и бил правен по поръчка във фабрика "Младост", производител на раници и спални чували. Затова лепвал по ц*ците й като презерватив по онова нещо.
На другия ден принцът много се ядосал задето бил изпуснал Пепеляшка и издал заповед: "Въпросната персона да се издири по голенината на сутиена й. На всички самки на възраст от 16 до 26 години да й бъде премерен".
Тръгнали царските хора по градове, села и паланки да мерят сутиена. Мерили навсякъде, ама нещо не ставал, всички имали по-малки ц*ци от тези на Пепеляшка. Така стигнали и до къщата на Пепеляшка. Излезли сестрите, но и на тях не станал гигантският сутиен. Въпреки че се били подготвили предварително - изпили десетки литри боза, пак не могли и една трета да напълнят. По едно време царският човек видял Пепеляшка и казал:
- Е ба ти снарядите! Я, момиче, ела да ти пробваме това чудо, щото принца е решил или оная да работи или да мине на бастуни.
- Абе остави я тая крава бе, тя и без това не беше на купона - взели да го убеждават сестрите.
- Не може така, трябва да се мери на всички - царския човек не мислел вече за службата, надеждицата му била да й види ц*ците.
Премерил той сутиена, видял го че пасва, сякаш за нея е правен и завел Пепеляшка в двореца.
А там я чакал принца с...
КРАЙ.
3
Каква е молитвата на вашата зодия?
Овен: "Боже, дари ме с търпение... И си го искам ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ?!!!!"
Телец: "Боже, дай ми сили да променя живота си... ама не веднага!"
Близнаци: "Ей, Боже (или Богиньо)... Кой си всъщност? Какъв си? Какво си? Колко сте? Изобщо не мога да си го представя..."
Рак: "Отче наш, знам, че не бива толкова много да завися от теб... но на кого друг да разчитам за важните неща в живота?"
Лъв: "Ей, тате, знам, че съм любимото ти хлапе и се гордееш с мен..."
Дева: "Боже, направи света едно по-добро място и не се издънвай като предния път."
Везни: "Господи, знам, че е крайно време да взимам решения сам, но искам да знам: какво мислиш ти по въпроса?"
Скорпион: "Боже, помогни ми да простя на враговете си, защото тези копеленца изобщо не заслужават!!!"
Стрелец: "О, всемогъщи, всезнаещи, всесилни, вечен Боже! Моля те за сто милионен път - помогни ми да не преувеличавам!"
Козирог: "Отче наш, мислех да се моля, но знам, че трябва сам да се справя с проблемите си, така че... все пак благодаря!"
Водолей: "Господи, едни казват, че си мъж... други, че си жена... А аз казвам, че всички имаме по нещо божествено! Така че, защо да ти се молим въобще?"
Риби: "Отче наш, ти, който си на Небето... Понеже животът е гаден и смятам да му друсна една стограмка, нека тежкото ми пиянство и махмурлукът след това бъдат в твоя чест... Наздраве и амин!"
1
ЧОРАПИ
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка... не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района... ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо... продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.
0
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Баща дава наставления на сина си:
- И запомни завинаги: никога не трябва да се мисли лошо за другите хора!
- Защо?
- За тях въобще не си струва да се мисли...
0