Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 8096 вица, разпределени в 540 под-страници.
Иванчо се връща от училище и казва на баща си:
- Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище.
- Как така специална?
- Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.
В училище учителката казва:
- А сега, деца, ще изучаваме буквата "х".
Иванчо вдига ръка:
- Аз да кажа, аз да кажа!
- Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата "п" не си довел баща си в училище.
Иванчо се оправдава пред баща си:
- Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
Учителката казва на Петърчо:
- Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин?
- Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви...
Учителката:
- Деца, кой от вас може да ни даде пример за удивително съвпадение?
Марийка вдига ръка:
- Аз! Сватбата на татко и на мама е била в един и същи ден!
На плажа плаче детенце. Иванчо пита татко си:
- Тате, това момче не е ли германче?
- Да, татьовото.
- А защо, тогава, плаче на български?
Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:
- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:
- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:
- Тарзан по бели гащи.
Накрая той питал баща си, а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Госпожата го завела при директора. Той го питал:
- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
Директора се възмутил:
- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?
Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:
- Тарзан по бели гащи.
Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
- Иванчо, от какво ти е направено палтото?
- От палтото на тате.
Момченце тича при полицай:
- Помогнете, някакъв мъж се бие с баща ми!
Полицаят тръгва с момчето и вижда двама мъже, които яростно се налагат.
- Кой от двамата е баща ти? - пита полицаят
- Не знам, отговаря хлапето - те за това се бият.
- Тате, презервативите могат ли да се късат?
- Ами, виж се в огледалото.
Момче закъснява след училище. Бащата го пита защо. Синът отговаря, че е помагал на възрастна жена да пресече улицата. Бащата го похвалва и му дава бонбон. На другия ден синът идва с няколко приятели.
- Тате, ние пак преведохме старицата през кръстовището.
Бащата им дал по една бонбон на всички. На третия ден дошъл сина с половината клас.
- Тате, преведохме старицата през кръстовището.
- А защо сте толкова много?
- Ами тя се съпротивляваше.
Баща се връща от продължителна командировка. Посреща го сина му с чисто нов велосипед.
- Откъде имаш това колело? – пита бащата. – Сигурно струва над 300 лева...
- Спечелих си пари от разходки, татко.
- От разходки ли?! Слушай, момченце, веднага ми кажи откъде си взел пари за колелото!
- Нали ти казвам, бе, татко – от разходки?! Един чичко идваше всеки ден да види мама, даваше ми 20 лева и ми поръчваше да се разходя...
Двамата с баща ми разговаряхме една вечер за любовта и брака. Той ми разказа, че от самото начало е знаел как ще протече бракът му с мама. Когато свещеникът я попитал "Взимате ли този мъж за свой съпруг?", тя отговорила "Да, взимам го."
Сетне свещеникът попитал баща ми "Взимате ли тази жена за своя съпруга?", а мама отговорила "Да, взима ме."
Момиче се връща у дома на разсъмване. Баща й строго я пита:
- Е, според теб, това как се нарича?
- О, не знам, татко, но ще ми стане хоби!
