Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 7981 вица, разпределени в 533 под-страници.
- Сине, да си водил момичета вкъщи, докато майка ти и аз бяхме извън града?
- Не, татко.
- Ха-ха... Шматка!
9
Децата 7 пъти прочетоха приказката за Червената шапчица и не можаха да открият нито една сцена, която да съвпада с филмчето, което намериха в бюрото на баща си...
13
Баща напътства дъщеря си студентка.
- Дъще, внимавай с този твой колега.
- Но тате, ние само учим заедно.
- Знам аз как се учи. Навремето и ние с майка ти учехме, и ти се роди баш на държавният изпит!
9
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
- Баща и малкия му син са на разходка в гората, и виждат две кончета едно върху друго - правят с*кс яко.
- Ъъъ.... тате, тате кво правят тези кончета?
Бащата 5 мин. заекване и отговаря:
- Амиии, едното конче тате си е навехнало крачето, и другото му помага, като го носи.
Малкия:
- Добре бе, тате, това хубуу, ама едно не мога да разбера аз... Защо добрите винаги ги е*ът?
13
Семейство празнува златната си сватба, но съпругът се е умислил.
- Гложди ме нещо за децата! - казва той.
- Прави ми впечатление, че Петър не прилича на другите ни седем деца. Знам, че е ужасно да ти задавам този въпрос, но да не би да има друг баща?
Съпругата свежда очи.
- Вярно е! - признава тя.
Сърцето на съпруга се свива. Той сдържа сълзите си и заявява:
- Трябва да ми кажеш кой е бащата на Петър.
Тя тъжно го поглежда и отвръща:
- Ти.
15
Урок по български език:
– Деца, намислете си три думи, започващи с буквата Д. Всички мълчат. Иванчо:
– Демагогия, Девалвация, Демокрация.
Учителката:
– Хубави думи, откъде ги знаеш?
– От татко.
– А какво означават?
– Демагогия – това е, когато мама казва, че твърдият х*й е по-добър от мекия. Девалвация – това е, когато мама заменя златното сърце на мъжа си за железния х*й на съседа, а Демокрация – това е, когато те пращат на пичка си лелина, а ти отиваш където си искаш…
36
- Скъпа, днес помогнах на баща ти да премести едно паднало дърво и се сетих за теб!
- Какво съвпадение! Преди малко сложих яденето в микровълновата на 2 минути и аз също се сетих за теб!
6
- Татко, имам два въпроса!?
- Казвай сине.
- Мога ли да получавам повече джобни пари и защо - "Не"?
9
Детски рожден ден.
Почти оглушал от децибелите татко, дълбоко въздъхва:
- Доживяхме възрастта, в която репликата “на тва парти има свирки” ни изпълва с ужас.
6
– Тате, защо археолозите не могат да открият македонски монети от Средновековието?
– Ми, 'щото още тогава са ползвали кредитни карти...
16
- Сине, в джоба на якето ти има джойнт?
- Да и кво от т'ва, тате?
- Сине, ние сме в Ямайка. За кво ти е т'ва яке?
7
- Мамо, съборих шкафа в хола!
- Какво те очаква, като разбере баща ти!
- Той вече разбра, защото е под него!
7
Майка на ученик се кара на учителката му по математика:
- Как можахте да му дадете такава задача за домашно! "Ако една бутилка бира струва 15 стотинки..." Баща му цяла нощ не е спал!
14
Един младеж завършил морско училище, баща му веднага го уредил да плава и му казал:
- Сине, за първи път се качваш на кораб. Вземи си презервативи и хапчета против повръщане!
Отишъл синът до кварталната аптека и си купил 3 презерватива и един блистер хапчета. Вечерта баща му, като го видял, казал:
- Сине, вземи си повече! Не знаеш какво може да стане!
На другия ден младежът отишъл пак в аптеката и взел още 2 кутии презервативи и 2 кутийки хапчета.
Вечерта баща му пак:
- А бе, сине, заминаваш за 9 месеца, всичко се случва! Вземи си още, нито храна, нито вода искат! Вече изнервен, на следващия ден синът влязъл пак в аптеката и още от вратата извикал:
- Един кашон презервативи и един кашон хапчета против повръщане! Платил си. И точно преди да си тръгне аптекарката го спряла:
- Момче, гледам че често пазаруваш презервативи и хапчета против повръщане.
- Да, какво от това?
- Ами, искам да те питам. Като е толкова грозна, защо я чукаш?
9