Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 7980 вица, разпределени в 532 под-страници.
- Изобщо не ме интересува кой е баща ти! Когато аз ловя риба, никой не ми ходи по водата...
Горещ летен ден. Баща с детето си пътуват надалеко, бащата е нервен, поти се и кара, хлапето гледа през прозореца... нема, нема, минат покрай някоя отбила в нивите или на банкета кола... хлапето току все подскача и вика:
- Татееее, тая кола що е отбила? Татеее, кво прави тая кола?
И така безброй пъти. Писва му на бащата, при поредната отбила кола, отбива, спира и вика:
- Аман от теб!!! Те!!! Иди и виж сам кво прави!
Връща се хлапето, умислено, провесило нос, клати глава... и току рече дълбокомислено:
- Права е баба!
И все така... цъка, клати глава ииии... "ПРАВА Е БАБА", бащата си трае трае, амааа... пусти нерви...
- Е добре!!! Казвай!!! За кво е права?
- Миии права е баба дето вика "гащи немат, кола си купили!"
- Защо плачеш, Пепи?
- Защото татко падна от стълбата, събори полилея, счупи аквариума, и се приземи по гръб върху холната масичка.
- Зле ли се удари?
- Не.
- Тогава защо плачеш?
- Защото сестра ми е видяла всичко това, а аз - не!
Момче от провинцията пристигнало в София, отишло в едно заведение и седнало на бара. На края на вечерта казало на барманката:
- Извиневай, мое ли да ти дам 100 уева и да спим с тебе тая вечер? Никой нема 'а разбере, яз и без това съм от провинцията?
Барманката се замислила и си казала:
- "Защо пък не - стабиуен е и освен това ше ми даде 100 лева. А па и я сам си от провинцията - нико' нема 'а разбере."
И се съгласила.
На другия ден ситуацията се повторила и така 5 дни подред. На последната вечер тя го попитала:
- А бе, така и не разбрах, ти от дека си?
- От Пернишко.
- А! Ами той и баща ми е от Пернишко. От кое село по-точно?
- Епа, от Дивотино.
- Ама той и баща ми е от Дивотино, ти със сигурност го познаваш! - зарадвала се барманката.
- Епа, ка нема'а го познавам - нали он ми даде 500 уева да ти ги донесем.
Детето на богомолката пита майка си:
- Мамо, а тате какъв беше?
- Хрупкав...
- Тате, а защо кака се казва Флоренция?
- Защото с майка ти я заченахме, докато бяхме във Флоренция.
- Ясно. Мерси, тате.
- За нищо, Долни Дъбник!
Майка сготвила за вечеря домашен заек. Но тъй като децата много обичали зайчето, решила да не им казва какво е. Докато вечеряли момчето хапвало с апетит, по едно време се обърнало към татко си и му казало:
- Тате, какво е това? Много е вкусно.
Бащата казал:
- Сега ще ви дам един жокер - майка ви ме нарича така от време на време.
В този момент дъщерята скочила, дръпнала чинията на брат си и извикала:
- Не го яж, не го яж... това е з*дник!
- Тате, вчера се научих да карам колелото без ръце.
- Браво, а днес?
- Днес без два зъба...
Дете на програмист:
- Тате, тате... От какво са направени облаците?
- От сървъри, момчето ми, предимно под "Линукс"...
Имало някога едно семейство - татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.
- Татко, мамо - изтичало то при тях - кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!
- Нищо няма да правим! - отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек. - Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!
И оставили кучето да си живее с бълхите - по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката...
След време обаче детето забелязало и кърлежи.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!
- Не трябва да му помагаме! - заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж. Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях! Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи - така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване...
- Нищо не трябва да правим! - прекъснал го ядосано таткото.
- Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!
- Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната! - примолило се детето.
- Не - отсякъл бащата - Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.
И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите е обречен, а мъж, фанатично проповядващ толерантност, неизменно се оказва пед*раст!
Две деца си говорят:
- Ти имаш ли брат или сестра?
- Не, но имам 3-ма бащи от първата си майка и четири майки от първия си баща.
Стара мома:
- Мен колко са ме молили да се омъжа, но аз винаги съм отказвала!
- И кой те е молил толкова много?
- Ми... мама и тате!
Майката:
- Жорко, ако не слушкаш, ще кажа на татко ти да не те води вече в зоопарка!
- То пък на мен много ми се ходи. Да седя на един стол и да гледам как някакви какички се събличат...
Влиза детето вкъщи, обляно в сълзи.
Майката:
- Защо плачеш, миличко?
- Нали бяхме на риба с татко. Той хвана огромна риба, обаче преди да я издърпа, въдицата се счупи и рибата избяга.
- Еее, може ли да плачеш за такова нещо, то даже е смешно!
- Ами точно проблемът е, че се засмях…
- Мамо, защо искаш да кастрираш котарака?!
- За да си стои в къщи и да е гальовен.
- Ти и татко ли си кастрирала?!