Вицове за сутрин
В тази категория има 2147 вица, разпределени в 144 под-страници.
Свекървата рано сутрин:
- Снахо, ти нахрани ли добитъка?
- Не, мамо, сина ти не е станал още.
15
Един бил шофьор на камион ГАЗ-ка. Преди всяка командировка отива в бакалията:
- Три консерви, три хляба, три кутии цигари и... другарко, ти с*кс правиш ли?
Първия път магазинерката си замълчала. Втория път му се развикала. Третия път му се развикала и решила да каже на мъжа си.
- Така и така, един купува за командировка и накрая ме пита дали правя с*кс. Ше ходим у милицията.
Мъжът рекъл:
- Нема да ходиш у милицията, да се излагаме, сека сутрин ше се крием у склада, като дойде тоя и те пита, ти кажи "епа правя", аз ше излезем и ше му фърлим един бой.
И една сутрин иде шофьорът:
- Дай това, дай онова, цигари... а бе, другарко, ти с*кс правиш ли?
Оная вика:
- Епа, да.
- Е, като правиш к'во праи мъжът ти при жена ми всеки път, като идем командировка...
23
Две баби се срещнали пред един вход. Гинка на 88 год. и Пелагия на 86 год. Баба Гинка с една лека усмивчица попитала приятелката си:
- Пелагиьо, вие с дядо Харалампий играйкате ли си още нощем ма?
Баба Пелагия се стреснала, погледнала възмутено и казала:
- Ма, г-жа Гинка, ма как не ви е срам? Как може да си помислите такова нещо?!? Та моя Харалампий е на 90 год... Как ще си играйкаме?
- Е, голяма работа! - казала баба Гинка.
- Той и моя Груьо е на 92, ма все пак всяка вечер ние с него не заспиваме без да сме си поиграйкали.
Баба Пелагия се заинтригувала и с лека завист попитала:
- Е как бе, г-жа Гинка си играйкате с мъж дето ще ме прощавате, ама вие на 88 пък той на 92...?
Баба Гинка се доближила до ухото на Пелагия и казала:
- Слушай сега, значи лягаме си вечер, събличаме се, и като се съблечем си лягаме дибидюс голи един до друг. После аз хващам дядо Груьо за малкия Груьо, издърпвам го нагоре колкото мога и рязко го пускам да падне. И като падне, към когото от нас двамата посочи, той става на другата сутрин да ходи за хляб...!
12
– Деца, имахте за домашно да напишете съчинение на тема „Сутрин”. Иванчо, би ли прочел съчинението си?
– Събуждам се, а главата ме цепи. Поглеждам в огледалото – по-добре да не бях поглеждал. Вдигам от пода будилника – ужас, до осем има цял час и половина! Пробвах с кафе – нищо не се получава. Запалих цигара – прилоша ми. Ще взема да се обадя на Стефчо, да го питам как е, да му цапнем по едно, може пък да се пооправя…
– Достатъчно, Иванчо, би ли ми обяснил какво означава „да му цапнем по едно”?
– Госпожо, по-добре питайте татко…
9
Тази сутрин жената ме събуди със свирка... Още ме болят тъпанчетата!?
20
Всяка събота Поп Младен Христов вземал вана. Било ред на сестра Магдалена да я приготви. Преди това изслушвала указанията на игуменката, как трябва да се държи с голия Поп. На следващата сутрин двете си говорят за къпането:
- Сестро Магдалена, какво се случи вчера?
- Майко, игуменке, получих избавление!
- И как се случи това?
- Поп Младен влезе във ваната и ме помоли да му помогна. Хвана ме за ръката и я пъхна между краката си, като ми каза, че там Господ държи ключа от Рая!
- Така си и знаех! – промърморила игуменката.
Сестра Магдалена продължила:
- След това ми каза, че ако ключът пасне на моето катинарче, вратите на Рая ще бъдат вечно отворени за мен. И сложи ключа в катинарчето ми. Отначало ме болеше. Поп Младен каза, че пътят към избавлението е болезнен, но накрая Господ ще ме възнагради, със сладострастни усещания. Така и стана! Майко игуменко, и това се случи… Господи, колко ми беше хубаво!
- Дърт мръсник! – ядосала се игуменката.
- А на мен ми каза, че между краката му е тръбата на архангел Гавраил, и ме кара 40 години да свиря на нея!!!
9
Един мъж отива в болницата и казва на доктора:
- Докторе, тая сутрин се събуждам и пипам, барам един т*шак имам.
- Айде бе, казал доктора. Я да видя, бе човек.
Пипнал доктора и констатирал, че са два па му рекъл:
- Два са бе човек, ей сега ги усетих.
- Не е възможно докторе, ей го на, един е!
- Добре човече, сега ще викна тука няколко сестри и колеги за да ти потвърдят.
Дошли хората. Пипнали човека и всички били единодушни, че са два. Тогава човека казал:
- Добре докторе, щом вие и колегите Ви казвате че са два, на медицината ще вярвам.
Отишъл си човека по живо, по здраво. На другия ден обаче пак пристигнал в болницата и пак при същия доктор.
- Докторе, нещо сте ме излъгали. Тая сутрин пак се проверих, един е бе, докторе.
- Спокойно човече, ей сега ще се изредим и пак всичките да проверим тая работа.
Изредили се пак персонала и отново били единодушни:
- Два са.
Добре докторе, пак на вас ще вярвам. Щом казвате, че са два, значи е така.
Тръгнал си човека, обаче пред болницата го вижда негов приятел и го попитал:
- Какво става бе приятел, да не си болен нещо? Вчера беше в болницата днеска пак, какво става?
- Не бе, в отпуска съм и няма кво да правя, та хората ми чешат т*шаците.
6
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса началника.
— Две бутилки! — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Началникът забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
- Та тъй! — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
- Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
19
ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
37
Вуте се прибира от столицата със самолет. Купил е едно кутре за дъщеря си, но го мързи да попълва документи за него и просто го пъхва в панталоните си. На път е да се качи в самолета когато блондинката стюардеса забелязва огромната буца отпред в панталоните му, а Вуте шава, гърчи се и постоянно си намества "пакета".
- Вие добре ли сте? – пита стюардесата и хвърля любопитни погледи.
- Да, да! Но трябва да ви призная, мързеше ме да попълвам формуляри… а мъкна един малък дзвер с мен… не ти е работа… Стюардесата се усмихва и облизва устни:
- Аха… ясно. И на "дзвера" много ли му е "тъжно" за вкъщи? - флиртува блондинката.
- Не, ама умира за свобода и да го рошат с пръсти, а и не е пикал цяла сутрин…
10
Събудих се тази сутрин и започнах да се оправям за работа. Облякох си риза и докато се закопчавах, едното копче се откъсна... и падна. После, приготвяйки се, си повдигнах чантата, за да я преместя... и дръжката ѝ се откачи. Най-накрая, излизайки от дома си, дръжката на входната врата ми остана в ръката. Сега ми се пикае... но ме е малко страх да отида до тоалетната...
15
Сутрин, преди да си глътна кафето, съм нещо като микс от Бетовен и Рей Чарлз - ни чувам, ни виждам...
23
Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудесна закуска, но той не желае да я яде. Правя му и фрешове, но и тях не докосва. Предполагам поради тази причина трудно ходи и по голяма нужда. Опитах се да му дам разхлабително, но и това се посрещна с възклицания и викове. Гледам да му давам свобода - понякога го оставям сам да си избере дрехите (намесвам се само ако навън е много студено, а той иска да излезе само по една блузка и тънко яке). Ето, онзи ден се разболя, вдигна температура, едни сополи, едно чудо. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата и да му сменям изпотените дрехи със сухи. Постоянно вървя след него да му духам носа, да му давам сиропа от бъз и витамините. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му чудна пилешка яхнийка, а той само я близна и до там. Почти не говори.... и това ме тревожи. Постоянно му купувам нови неща, за да го зарадвам - пак всичко се посреща с цупене. Това опониране за всичко много ме наранява, но най-тежко ми стана, когато на всичките тези грижи и угаждане, една вечер докато го галех по главата за заспиване, се обърна и ми каза:
- Мамо, с жена ми мислим да се изнесем.
И онази уруспия, снахата лежи до него и ме гледа самодоволно. Права беше баба ми, като казваше едно време, че майчинството е неблагодарна работа.
12
Истинските математици се събуждат всяка сутрин в 3 ч. и 14 м., за да направят ПИ-ПИ!
8
Понякога сутрин гледайки жената в леглото си, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга...
14