Вицове за супи
В тази категория има 568 вица, разпределени в 38 под-страници.
Ще ни плашат жените, че не можем без тях. Аз си се справям отлично, ето вчера даже си изпекох супа.
- Скъпа, съкровище мое! Ако умра, ти недей тъгува, а веднага се омъжи. Бъди щастлива. Само една молба имам - възпитай добре синовете!
- Какви ги дрънкаш?! Нормална супа!!! Като не искаш, не яж...
Тя:
- Спомняш ли си когато ти беше лошо, как ти направих супа?
Той:
- Спомням си, само че ти първо ми направи супа, после ми стана лошо...
Женско парти... Благоверната се прибира на сутринта, преспива и... здрав махмурлук. Мъжът носи аспирин, отива за бира, прави супа, но и дума не обелва. До вечерта съпругата влиза в крачка, той сяда до нея и със спокоен тон:
- Ето така се прави, когато любимият е с махмурлук, а не да пилиш цял ден - "Алкохолик такъв, напил си се, мъчи се."
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Народна мъдрост от холандската кухня:
- "Щипка марихуана в супата превръща обикновения клиент в редовен".
Мъжа:
- Може ли една супа?
Сервитьора му я занася.
Мъжа:
- Моля опитайте я.
Сервитьора:
- Да не би, да не ви харесва?
- Не бе просто я опитай?
- Студена ли е?
- Опитай я де.
- Прекалено топла ли е?
- Моля те опитай я.
- Добре, но къде е лъжицата?
- Ахааааа!
- Сервитьор, в супата имам жаба!?!
- Извинете господине, мухата е в отпуск...
Бележка:
- Супата е на котлона, кюфтетата са в хладилника, ако ти се дое*е не ме буди, знаеш кое къде е…
Отива българин във Франция с приятели, сядат в ресторант. Той започва да поръчва:
- Льо супа!
Донасят му супа. Учуден, че са го разбрали, започва да се смее и да се хвали:
- Хе, че тоя френски бил много лесен, слагаш едно льо и готово!
Сервитьорът отговаря с усмивка:
- Вие се благодарете, че съм от льо Пловдив иначе щеше да ми ядеш "льо к*ра."
80% от мъжете имитират вкусна супа.
– Аз съм мъж, глава на семейство, аз ще казвам какво да правиш,ти си жена и си длъжна да ме слушаш, а сега иди и ми направи супа!
– Скъпи, чакай да сваля тапите, че не те чух!
– Миличка, моля ти се бе, направи ми една пилешка супичка бе, моля ти се…
Жена ми е супер! Даже когато сме скарани, и не си говорим, вкъщи ме чака вкусна трапеза - супа, мусака, крем-карамел… Е, вярно, всичкото в една чиния…
- Предлагате ли вкусна супа в този ресторант?
- Толкова е вкусна, че ще полудеете.
- Хайде да видим.
- Виждате ли онзи гол мъж, който гони гълъбите? Той яде от супата.
Само нашенката може с едната ръка да вари супата, с другата да бърше прах, с едното око да следи децата, с другото сериала, с крак да мие пода и при това да държи телефона с рамо и да казва на приятелка си:
- О, не съм заета, мога да говоря!