Вицове за София и софиянци
В тази категория има 1120 вица, разпределени в 75 под-страници.
Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се засрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине!
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна ку*ва!?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...
От долу се чуло:
- И овуфки и овуфки...
0
НОВА АНТИВИРУСНА МЕТОДИКА
Студентката от ФМИ - София Д.П. е разработила нова антивирусна методика.
След поредната трoйка на контролната работа по информатика, тя проумяла, че в дъното на тази тъмна история стоят вирусите. В резултат на това, използвайки тупалката за килими, Д.П. успяла да "очисти" три компютъра PS-2, девет 80-мегабайтови хард диска както и един със нищо невинен матричен принтер "ИЗОТ". След тази акция последният е усвоил арабската азбука.
ФМИ - София търси спешно изгодна оферта за изкупуване на старо желязо.
0
Една мома от провинцията дошла в София и си намерила работа като секретарка. На първия работен ден другата секретарка я въвеждала в обстановката. Момичето попитало на диалект колежката си:
- Ами шефът дей, бе?
А другата секретарка й казала:
- Ами мене на кушетката, за тебе не знам...
0
Резултати от проведена анкета сред учителите с въпрос:
"За какво мечтаете?"
Над 85 процента са отговорили:
"За заплата на ватман в София".
1
Майка се обажда на дъщеря си - първа година студентка в София.
- Миличко тук разправят ужасни неща за студентския живот. Имало наркотици, групов с*кс, секти...
- Секти?!
1
Условие на задачата:
Японският гангстер Тецуя Ширу заявил, че решил да застреля кмета на Нагасаки, защото бил недоволен от градските власти как са постъпили с него след ПТП през 2003 г. По данни на японската национална телевизия, убиецът бил убеден, че за аварията има вина кметството, защото на пътя е имало дупка.
Трябва да се изчисли, с колко трябва да се увеличат доставките на оръжие, ако се почне да се действа по същия начин и в София.
1
Господ отишъл в студентски град в София и решил да се разкрие на някой. Срещнал един студент и започнал:
- Момче, аз искам…
Студентът го прекъснал
- Знам какво искаш.
Купил две бутилки водка и се качили в стаята. Като изпили бутилките Господ пак започнал:
- Абе момче, аз искам…
Студентът пак го прекъснал:
- Знам какво искаш.
Излязъл от стаята и се върнал с малко трева. Като изпушили тревата Господ замаян рекъл:
- Мммомчее, азз иссскам…
Студентът отново го прекъснал:
- Не ми казвай, аз знам.
Донесъл от някъде малко хероинче и го изсмъркали. Като се съвзел Господ след известно време започнал да говори:
- Момче, искам да ти кажа, че аз съм Господ.
Момчето се надигнало и рекло:
- Еее, яка е дрогата, нали, яка е!
0
49-те примерни чат-ъп фрази, за да разтопиш ледената блондинка срещу себе си - компилирани от Тео Чепилов на базата на богатия му опит. В гледането на филми, за съжаление
"Здрасти!" (В случай, че си Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Драссттт!" (В случай, че си пияният Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Загубих си телефонния номер, може ли да ползвам твоя?" (Вярно, това е тъпо, но пък те много се кискат на него)
"Приличаш доста на бъдещото ми гадже". (Тук обикновено мълчат загадъчно една-две минути, осмисляйки новата информация.)
"Ако вървя след теб до къщи, ще ме опитомиш ли?" (Досега не съм успял да го произнеса, без да се зачервя от срам, но какво да се прави.)
"Мога ли да те свалям?" (В случай, че си супертъпо парче. Ти супертъпо парче ли си, или няма как да прецениш?)
"Как се чувстваш?" Тя отговаря: "Страхотно". "Не, не те питам как изглеждаш, а как се чувстваш". (Това, ако не става ясно, е вид комплимент и работи безотказно.)
"Липсва ми плюшеното мече. Ще спиш ли с мен?" (В случай, че тя е в картуун-цветове, с фибички, големи пърхащи мигли и е толкова зашеметяващо глупава, че дори другите блондинки й се подиграват.)
"Е*и ме у гъзо, ако бъркам, нали, но не ти ли се иска да ми свирнеш, маце?" (Само ако си съвсем сигурен, че не знае български.)
"По-сладка си от глюкоза и ме привличаш като свободен електрон от ядрото на 238U, та се чудех какво ще кажеш да отидем в моята стая да направим ковалентна връзка?" (Браво бе, физик.)
"Прости наглостта ми, но винаги съм искал да се запозная с манекенка." (Има и по-бърз начин - да помолиш Евгения Калканджиева да прости наглостта ти и да те запознае с въпросната нейна подопечна. Макар че не разбирам защо ти е това, след като явно се познаваш със самата Евгения.)
"За какво са ми тези 2,8 милиона лева в банката, като имам слабо сърце?" (Само ако е истина. Парвенюшко е, но върши чудеса.)
"Знам, че за теб не съм нещо особено, но в моето племе смятат, че съм божествено красив". (След което се засмиваш окуражително, защото по същността си това е шега.)
"Аз съм гей". (Не протягай безполезните си ръце към нашите блондинки, мръсен гей!)
"Утре давам обет в манастира". (Рискуваш обаче да ти отговорят "а-а, мерси, аз съм на диета и не обедвам".)
"Изправи се, ако обичаш, за да мога да те сваля". (Кротко, Тайсън, седи мирен. Пробвай по-добре с някое от горните.)
"Не викай! Не искам да те убивам, но ще го направя, ако се наложи!" (В случай, че се запознавате, докато обираш апартамента й.)
"Кога трябва да се връщаш в Рая?" (Хитро, но щателният ми рисърч сочи, че ще те разберат едва 0,03%.)
"Извинявай. Имаш ли нещо против да се повзирам в теб няколко минути, за да мога да те нарисувам вкъщи по памет?" (Ако поиска да ти види картините, отклони с нещо загадъчно като "изкуството е безполезно, важен е вътрешният ти пар ексельонс".)
"Колко време ти отне да станеш толкова сладка?" (Е, ако с тва свалиш някого, си еб*ти майсторчето.)
"Последния път като те видях, сънувах". (Следва задължително "какво сънува", тъй че си подготви нещо с много венчета, маргаритки и обсипан със звезди небосвод.)
"Не съм ли те виждал в егоист?" (Не, защото е пълен с разни унисекс-газелки, които упорито избягват класическия калифорнийски чар. Пробвай и с Български фермер - нали си читател на егоист, трябва да си язвителен през цялото време.)
"Ако той не се появи, аз съм ей там, до пуканките". (В случай, че до началото на прожекцията остават 3-4 минути.)
"Какво е чувството да си най-красивата жена на купона?" ("Неприятно. Постоянно идват някакви грозници с размъкнати комбати да ми задават тъпи въпроси".)
"Какво като нямам зъб тука - има повече място за езика ти. Хахахахаха!" (В случай, че си много прост.)
"Толкова си красива... Не мога да повярвам, че Господ не те е запазил за себе си". (Опа-а, тежката артилерия. Помни - това не е любов, а проста свалка. Впрочем това черен хумор ли беше?)
(гръмко, към останалите от компанията) "Ето го и доказателството, че Господ ни обича". ( Това е по-добро от горното. )
"Що мислиш му викат пик-ап?" (В случай, че си горд собственик на стар, ръждив форд с пробит радиатор.)
"Ако бях на твое място, щях да спя със себе си". (Аааарргх, колко си прост! Осъждам те на седем години безе*ие!)
"Не сме ли се виждали някъде?" (Да, току-що, хитър свалячо.)
"Знам, че сме братчеди, ама тука сме в Родопите..." (Отчаянието е силно чувство. Не пипай роднините си, мръсник.)
"a/s/l" (В случай, че твоят отговор е 31/m/ L.A.)
"Шшшш, ела вънка да ти говорим нещо". (А ти ела в София някой път.)
"Аз карам онова черното БМВ петица отпред". (В случай, че наистина го караш, иначе се излагаме страшно.)
"Бе не съм най-готиният пич в бара, ама само аз си говоря с теб, нали?" (Да, има нещо у теб. Предимно говна.)
"Гласовете в главата ми казаха да те заговоря". (След което си забърши лигата с ръкава на болничната пижама. И да си взимаш лекарствата.)
"Задръжте рестото". (В случай, че си идиот и си оставил петдесетарка за малък джеймисън с лимон.)
"Казвам се ------ и скучая. А ти?" (В случай, че и тя скучае достатъчно, че да се хване за сламката. Т.е., да те хване за сламката.)
"Ако направят конкурс за най-добра хаус двойка, ще заложа на теб и мен". (В случай, че сте в малката зала на Метрополис към 5:30 сутринта, а ти си толкова стоунд, че ти е все едно какви глупости бръщолевиш.)
(безмълвно дърпане на плитката) (В случай, че си много млад, но вече обичаш да си пипаш пишчицата на гърнето.)
"Цяла вечер те гледам и реших, че ще те заговоря..." (В случай, че си на 14.)
"Колко взимаш, момиченце?" (На 67 си и паметта ти отслабва.)
"Влизай у колата, майка ти дее*а ку*венска!" (В случай, че се казваш Кела, Очите, Бацата или нещо подобно.)
"Бързам да се запозная с теб, преди да са те изгонили. Как "защо"? Всички жени те намразиха начаса, когато влезе". (Горе-долу става, но задължително трябва да се произнесе много искрено.)
(подаряваш й роза) "Просто исках да покажа на тази роза колко си красива". (Не, аз ти казах - ти си извънмерно прост.)
"Искаш ли да отидем вкъщи и да направим това, което така или иначе ще разкажа на всички, че сме правили?" (Браво - това е то да имаш житейска позиция.)
(подаваш GSM-ката си) "Обади се на съквартирантката си, че няма да се прибираш". (И ти викат Тед Бънди, а?)
"Вярваш ли в любовта от пръв поглед или пак трябва да мина оттук?" (О-о, зачатъци на хумор? Продължавай.)
"Заведи ме пиян, защото съм много вкъщи". (Да, да, добре. Да ти викна ли такси? Опа-а, леко, масата. Я си легни оттатък най-добре.)
0
Един живеел в живеел в квартал Илинден в София и му било дошло до гуша от македонци, затова решил да се пресели в Торонто, да ама и там имало македонци, затова отишъл в Аделаида-Австралия, обаче и там имало македонци, преселил се в Аржентина, но уви... и там имало македонци. Накрая хванал совалката за Луната. Като пристигнал, веднага влязъл в местния бар да пие едно кафе. Поръчал си го, а барманът го попитал:
- Со колко шекер го сакаш кайвето?
5
София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика (гърми Софка и Устата), тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 2 ПК (разбира се). Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успява да отвори прозореца. Чука на задното стъкло на Майбаха. То плавно се отваря и от вътре любезен господин:
- (учтив, но равномерен глас) - Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо?
- (нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка) Аее батка убава ли е тази кола, дет` са возиш на нея?
- (смутен) - Добра е, да...
- Ааааа, щот` глеам не ги карат мноо...
1
Лозунги от времето на комунизма:
Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен. (Надпис в обществена баня)
Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия.
Въшката е най-опасен враг на родината. Унищожавайте я.
Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка да постъпваш като мечка? (От агитационен плакат за чистотата)
Не слагай чужди тела в устата си!
Събличай се бързо, и други чакат след теб!
Планината е извор на прогресивни идеи.
Дръж маркуча си в изправност!
Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0.02 стотинки. (Обещание в почивна станция)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв.
Теляшка бригада за комунистически труд "Н. В. Гогол"
Почин на моряците от кораба "Лом": "Закачи - откачи"
Да покрием навреме младите кобилки.
Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")
Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки.
Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично.
На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")
Човекът е главна фигура в животновъдството.
Да живее българо-съветската дружба между народите!
Да живее международното положение!
Дружбата между хората ражда криле на същите.
Всяка ръка на крак!
Да строим социализма с подръчни средства!
Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)
След глад и мизерия настъпи тежка индустриализация.
25 години народна власт - 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка)
Цехът за бързи услуги е дело на партията.
Комунизмът е неизбежен.
Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол)
Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)
При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет)
Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)
Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)
С всички сили - пет за четири! (Петилетката - за четири години)
Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)
Повече кожи за Партията! (Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември)
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)
Всяко кебапче - куршум в сражението срещу cветовния империализъм! (В кебапчийница)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!
Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист")
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. Тодор Живков
Швейцария: страна, близка до Либия, но по-неразвита. Муамар Кадафи
Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина)
Един допуснат брак - беда за целия колектив! Лозунг 1985 г.
Мирният атом - във всеки дом ("Работническо дело", 1974 г., по повод откриването на 1 блок на АЕЦ " Козлодуй")
Здрав дух в здраво комунистическо тяло! (Лозунг на стадиона в гр.Несебър)
25 ПОБЕДНИ ГОДИНИ обикновен локум (Надпис на опаковки локум)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка)
Всички луди - на борба за мир! (Агиттабло в лудница)
СССР - родина на всички безотечественици!(Надпис край жп линия)
Народната милиция - единствена опора на народната власт! (Надпис в Созопол)
Всеки комсомолец - пример за хулиганите! (Лозунг на заводска ограда)
Радващи успехи (Заглавие, което на няколко пъти се появи в "Работническо дело")
И нека не забравяме, че улица "Път към комунизма" в София извеждаше точно срещу един от входовете на Централните гробища.
Селянино изми ли си яйцата? (лозунг АПК)
7
- Вярно ли е, че кандидатът за кмет на София от БСП е бригадир от Държавна сигурност?
- Вярно е, но "Бригадир" му е малкото име, а иначе е генерал от ДС.
- Че кой нормален човек ще си кръсти детето "Бригадир"?
0
- Татко, ти си роден във Варна, мама в Силистра, а аз в София, нали така?
- Да, момчето ми.
- Колко е хубаво, че успяхме да се срещнем!
1
Попитали Радио Ереван:
- Вярно ли е, че градския транспорт в София вече е безплатен?
- Все още не - има няколко твърдоглавци, които упорито продължават да си дупчат билетчета.
1
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
5