Семейни вицове
Хумор за семейният живот между мъжете и жените, както и техните палави, любопитни и хитри деца. Бабата, дядото и тъщата, ще помогнат, за да направят тази категория още по-смешна.
В тази категория има 30325 вица, разпределени в 2022 под-страници.
Обядват едно семейство – баща, майка и син. Синът не ще да си яде попарата. Майка му се кара. Той плаче. Бащата му прошепнал нещо на ухото и сина бързо, бързо си изял попарата. После излязъл навън да си играе.
– Какво му каза – полюбопитствала майката?
– Казах му, че ако не си изяде попарата, няма да му порасне пишката.
Майката взела една лъжица и с все сила ударила бащата по главата.
– За какво беше това?
– Затова, че когато си бил малък, не си си ял попарата.
Майката си играе с едногодишния си син и му говори:
- Ех, какъв си ми юнак! Поспа си, събуди се, хапна, поигра, сега ще акаш и пак сън!
А мъжът се обажда от тоалетната:
- Имам право на това! Почивен ден ми е!!!
- Здравей скъпи, пиша ти този смс за да ти кажа,че те ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, блъснах колата ти, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ ОБИЧАМ, ОБИЧАММММ...
Прибира се мъж в къщи и намира жена си в спалнята с любовник.
- Ти какъв си бе?
- Преброител.
- Какво правиш тука?
- Ми бройкам...
Срещат се двама приятели.
- Представи си само! Вчера да видя жена ми под ръка с някакъв мъж?
- И? Отиде ли при тях?
- Е, как да отида? Като съм в командировка...
Жена се обажда на мъжа си:
- Къде си, бе?
Той:
- Разхождам кучето.
А тя:
- Я го ритни, да чуя как квичи!
- Скъпи, днес мисля да ти направя мусака!
- А не искаш ли първо да сготвиш, а после да измислим име?
Пред аптеката седи млад мъж и замислено гледа витрината... Аптекаря любезно го пита:
- Презервативи ли да ви препоръчам?
- Много е късно вече... Дайте ми две кутии бебешко мляко...
Веднъж бащата решил да каже на сина си истината:
- Сине, ти вече си голям и трябва да знаеш, че няма никакъв дядо Мраз. Всеки път бях аз!
- Знам, тате, защото и щъркелът си ти!
Развод. Дело в съда. Съдията пита:
- И защо, госпожо, искате да се развеждате?
- По цяла нощ мъжът ми скита по баровете.
- А защо скита?
- Ми, търси ме.
Мъж пита жена си:
- Жена, какво ще ядем тази вечер?
Жената го поглежда и му казва...
- Ми... като си гледам протмонето, май не сме гладни...
– Здравей, скъпа! Счупих си крака и Мария ме докара до болницата... Докторите казват, че мога да си загубя крака...
– Коя е тази Мария?!
Полицай преследва кола през целия град и най-накрая я засича в една уличка.
-Ти защо не спря, когато ти дадох знак?
-Господин полицай, преди една седмица ваш колега избяга с жена ми и се уплаших, че ме гони да ми я върне.
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Скъпи, днес детето ни каза първата си дума, и тя беше тате!
- Чудесно! И как стана това?
- Ами точно бяхме в зоологическата градина и гледахме клетката на горилите...