Семейни вицове
Хумор за семейният живот между мъжете и жените, както и техните палави, любопитни и хитри деца. Бабата, дядото и тъщата, ще помогнат, за да направят тази категория още по-смешна.
В тази категория има 30303 вица, разпределени в 2021 под-страници.
Съществува легенда, че ако не обиждаш съпругата, тя не се обижда.
7
Жена ми, вече цяла седмица не ми говори, и главното е, че тя си мисли, че това е наказание...
11
Ако една жена не роди дете навреме, започва да възпитава мъжа си...
17
Крехки създания са мъжете. На 20 метра от дома и вече са напълно беззащитни.
9
Дъщеря се кара на баща си:
- И сега като дойде годеникът ми да не се хвърлиш на колене с викове "Спасителю мой" и да му целуваш ръцете. Едно просто "Да" е достатъчно.
9
Мъж води жена си на лекар. Докторът я преглежда, излиза от кабинета и отива при мъжа и му казва тихо:
- Знаете ли, вашата жена никак не ми харесва.
Мъжа, също тихо:
- И на мен. Но готви добре и се грижи за децата.
11
Да се чуди човек... жена си ли да пази от приятелите си, или приятелите си от жена си!
8
Между съпрузи:
- Скъпи, харесва ли ти новият ми пътен костюм?
- Ооо, мила, в пътен костюм ти винаги ми харесваш.
3
На една сватба, гостите от страна на младоженеца попитали роднините на булката:
- Еее, как е момата?
- Ами нашата мома е чудна домакиня, вестник да ти постели, консерва копърка да ти отвори, салам да нареже, а бе домакиня та дрънка.
На свой ред роднините попитали човекът от страна на младоженеца.
- Ааа, как е момъка?
- Ами момъкът е душа човек, като е пийнал хапката от устата му можеш да вземеш!
- Ааа, като е трезвен? - попитали те.
- Еее па я трезвен не съм го виждал, но е много добро момче!
- Ааа, отдавна ли се знаете?
- Ама разбира се, 15 години в една килия бяхме в затвора.
8
"Всички мъже са еднакви", с отегчение въздъхна китайката докато се оглеждаше в тълпата...
7
Турист се заблудил в гората. Видял малка къщичка и почукал:
- Има ли някой тук?
- Да! - чул се детски глас.
- А татко ти при теб ли е?
- Не, той излезе преди малко.
- А майка ти?
- Не, тя беше тук преди татко, но после и тя излезе.
- Че вие никога ли не се събирате заедно?
- Събираме се, но не и тук в кенефа!
12
Бъдещето:
- Ела, дядо, да ти покажа с какви гифчета ме свали баба ти...
8
- Малее, как съм ядосан на жената. Прибирам се от дневна смяна, а тя 12 часа не е намерила време да сготви...
- Алоу, ма ти не си бил женен никога бре...
- И кво от това, ако бях, мислиш ли, че нямаше да се ядосвам...
5
Петър живеел при майка си. Той мечтаел за приключения, но мама много го обичала и наставлявала, ама не спирала да му говори, затова и приключенията все се отлагали. И така... Петър станал на 33. Един ден не издържал и казал:
- Мамо, заминавам за Тибет.
- Какъв Тибет бе, Петърчо, ти без мен и чорапи не можеш да си купиш.
Да, ама Петър не се прибрал вечерта. Майка му се притеснила. Не се прибрал и втората вечер. Майка му позвънила на 112. Минала седмица. Тя полепила снимката му по всички трафопостове в квартала. Минал месец. Година. Седем години. Тогава и майката на Петър не издържала, продала гарсионерата в Люлин и също хванала пътя за Тибет. Когато пристигнала, започнала да обикаля манастири, ашрами, публични домове, показвала снимката на голобрадия Петър и питала всички за него. Никой не го бил виждал. Но веднъж един старец и казал да се обърне към Великия Мъдрец.
- Кой е той, къде е той? - провикнала се майката.
- Горе сред билата на планината, отвъд облаците, в дворец от скали, там е Великия Мъдрец. Само той може да отговори на твоя въпрос. Но въпросът ти не може да съдържа повече от четири думи. Запомни ли, само четири думи. Иначе няма да има отговор!
Втурнала се майката на Петър, отвъд облаците, към двореца от скали. Изкачвала се седем нощи и нито се хранила, нито спяла. Щом стигнала двореца, видяла чудовищна опашка да се извива отпреде му, по стъпалата. Все хора с въпроси, с въпроси от четири думи. Наредила се майката на Петър на опашката. Така чакала още седем нощи и седем дни. Видяла хора да излизат от двореца със сълзи на очи, от радост, от възторг, всеки получавал точния отговор. Велика надежда изпълнила сърцето на майката на Петър. Седем нощи и седем дни тя не спирала да повтаря своя въпрос "Къде Е Моят Син?" Дошъл нейният ред. Влязла тя в двореца, примряло било сърцето и, страхопочитание свело главата и, а косите и покрили лицето. От уплах едва могла да съзре богомолците, свлечени на колене от двете и страни, които благоговейно припявали. Чудела се майката на Петър, дали имала сили да вдигне очи нагоре, към Олтара, към Трона, за да види Великия Мъдрец.
Повторила си тя десетина пъти въпроса "Къде Е Моят Син? Къде Е Моят Син? Къде е, къде е..." Поела дъх, събрала глас, вдигнала глава, видяла Великия Мъдрец как се храни на дървена маса с глинени съдове, видяла златистата му брада, а очите и срещнали сините му очи. В този момент нещо в майката на Петър се преобърнало, сложила тя ръце на кръста, смръщила вежди и ядосано се провикнала:
- Петърчо, веднага се прибирай вкъщи...
9
Всяко чуждо за три дни. Семейна поговорка.
8