Семейни вицове
Хумор за семейният живот между мъжете и жените, както и техните палави, любопитни и хитри деца. Бабата, дядото и тъщата, ще помогнат, за да направят тази категория още по-смешна.
В тази категория има 30384 вица, разпределени в 2026 под-страници.
Синът ми (на 6 години):
– Mамo, а ĸoй от вас искаше първи да се ожените?
– Баща ти! Направи ми предложение, подари ми пръстен.
– Πpимaмвaл те е?...
Синът ми с възхитен глас:
– Каква ĸoca има леля!
Лелята се усмихва.
Синът ми продължава:
– Като юфка върху главата!
- Обещавам, да бъда с теб в здраве и щастие, в богатство и разкош, в Лондон и в Париж, в бентли и в яхта...
- Алоо, булката, по текста, по текста!
Дъждовна вечер с гръмотевици и вятър:
- Скъпи, прескочи до магазина!
- Скъпа, в такъв дъжд дори и куче на улицата няма да изпратиш!
- За Бога, Джордж, отивай без кучето!
Асансьорът е повреден. Семейството се качва до жилището си на четиринайсетия етаж по стълбището. За да съкрати времето мъжът разказва вицове, а след всеки виц съпругата му заядливо отбелязва:
- "Стар!"
Когато най-после стигат петнайстия етаж, мъжът казва:
- А сега ще ти разправя нещо наистина ново: ключовете от апартамента останаха в колата.
Жена крещи на мъжа си:
- Откакто сме се оженили, само кръстословици решаваш, няма ли да ми кажеш една хубава дума!?
- С колко букви...?
Снощи, спуках гума на камиона, и докато я сменях се сетих за думите на баща ми.
- Учи за мюфтия сине,хем ще си на топло, хем парички у джоба!
- Комшийке, може ли да те целуна? Много се чудя коя е по-сладка, ти или жена ми!
- Амчи иди питай мъжъ ми бе!
А някога най-страшното в живота беше:
- А сега затворете учебниците и извадете по един двоен лист.
Ако слушаш жените, всички имат гениални деца. И всички са от мъже - идиоти!
Минавал един през някакво село и съзрял кръчма с надпис "Тук не се плаща! Ще платят Вашите синове! За мен работа, казал си нашият, той синът докато порасне... има време! Влязъл в кръчмата и започнал да поръчва храни и напитки! Хапнал и пийнал порядъчно! Станал да си тръгва, но кръчмарят го спрял:
- Кой ще плаща?!?
- Нали, такова, синовете! Там... пише...
- Е, да де, ама на баща ти сметката, кой ще я плати?!
Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.
Жена се развежда с мъжа си. Съдията и задава въпроси:
- Каква е причината за развода?
- Амиии...
- Пие ли?
- Не...
- Бие ли Ви?
- Не...
- Лошо ли печели?
- Общо казано - не...
- Грижи ли се за децата?
- Да!
- Изневерява ли?
- Не!
- Удовлетворява ли ви като жена?
- Не мога да се оплача.
- Помага ли в домакинството?
- Да!
- Тогава... каква е причината?
- Разбирате ли, той прави всичко, но само да видите с какво изражение на лицето!
Мъжете се делят на два типа:
- Такива, които нямат жена в живота си. И такива, които имат жена, но нямат живот...
- Пепи защо те би баща ти?
- Ами накара ме да изхвърля боклука ама аз го оставих на стълбището и звъннах на 112 за съмнителен пакет.