Вицове за родители
Смях с историите за родители и техните любопитни и непросветени деца, а също и родителските отговори на неудобните и забавни детски въпроси.
В тази категория има 7981 вица, разпределени в 533 под-страници.
Малкия Иванчо пита баща си:
- Тате, как изглежда в*гината?
- Ами... преди с*кс е, като не разцъфнала роза.
- А след?
- Хм... виждал ли си някога как булдог яде майонеза?
13
От БГ мама:
– "Изтеглих файл от Интернет, но повече не ми трябва. Как да го върна обратно?"
Отговор:
– "Ето, заради такива нещастници като вас, скоро интернет ще остане съвсем без файлове."
17
- Тате, ние защо не ходим на църква?
- Защото, искам, когато ти се случи беда, да стоиш здраво на краката си, а не да падаш на колене!
15
Ех, едно време кви мъже имаше, удариш го с тигана, стане, поизтупа се, налее си една ракия... а сега... звъни на мама.
19
От бг мама:
- Помагайте! глътнах кубче лед онзи ден и още не съм го изакала, дали е заседнало някъде и има ли опасност за живота ми?
9
Вярвам на Уикипедия, но за по-сигурно проверявам във Бг мама.
7
Помня в детството си, нарисуваш на мама за 8-ми март картинка с цветни моливчета, и тя се радва ли, радва... Как им се иска на мъжете, този метод още да работи.
8
Малко дете обикаля апартамента и събаря всичко, покрай което мине. Отваря шкафове, вади всичко и продължава. След като изгледала достатъчно това природно бедствие, майката го попитала:
– Какво правиш?
– Играя си.
– Така ли? На какво?
– На любимата игра на тати - "Къде са ми ш*баните ключове за колата, мама му стара"...
10
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага :
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено.
– "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.
7
Моя позната си има тригодишно момиченце –енергично и бясно за десет момчета, kоето се научило да се пъхва в гардероба и да устройва там бъркотия, за която думи не стигат да я опишат.
След няколко дни подреждане на гардероб по цял ден и безрезултатни караници отчаяната майка най-сетне решава да прибегне до изпитаното от поколенията средство:
– Да не си посмяла да влизаш в гардероба повече! Там има един страшен чичко с голяма торба! Ще те грабне, ще те пъхне в торбата, ще те отнесе и няма да те видим повече!
Цял ден хлапето не смее да припари до гардероба, за радост на мама. Когато обаче вечерта тя и татко сядат да гледат телевизия, малката се осмелява. Отива предпазливо до гардероба, лепва на него ухо и започва да слуша под недоумяващия поглед на таткото. След което се обръща и пита:
– Мамо, ония чичко от гардероба тръгна ли си?
17
Син пита баща си:
- Тате, кои жени са най-верни? Брюнетките, блондинките или червенокосите?
- Побелелите, сине, побелелите!
11
- Тате, тате... Това пластелин ли е?
Идва бащата, гледа детето нещо мачка в ръчичка. Помачкал и той, помирисал го, даже го пробвал на вкус. Рязко го изплюл и с погнуса казал:
- Това е някакво говно бре сине...
- То и аз това се чудех. От къде ли ще имам пластелин в дупето...
10
Починал старият евреин. Брат му Аврам звъннал на сина си Изе:
- Изе, прибирай се, чичо ти умря.
- Съжалявам, тате, не мога да дойда на погребението... Ти му купи нещо и ми изпрати сметката.
- Добре. - казал Аврам.
Погребението минало нормално. Една седмица по-късно при Изе пристигнала сметка за 200 долара. След още една седмица - нова сметка за 200 долара. Минала още една седмица и пак пристигнала сметка за 200 долара. Изе се уморил и звъннал на баща си:
- Тате, ти какво купи за погребението на чичо? Всяка седмица получавам сметка за 200 долара.
- Взех му смокинг под наем...
16
– Деца, имахте за домашно да напишете съчинение на тема „Сутрин”. Иванчо, би ли прочел съчинението си?
– Събуждам се, а главата ме цепи. Поглеждам в огледалото – по-добре да не бях поглеждал. Вдигам от пода будилника – ужас, до осем има цял час и половина! Пробвах с кафе – нищо не се получава. Запалих цигара – прилоша ми. Ще взема да се обадя на Стефчо, да го питам как е, да му цапнем по едно, може пък да се пооправя…
– Достатъчно, Иванчо, би ли ми обяснил какво означава „да му цапнем по едно”?
– Госпожо, по-добре питайте татко…
9
На моите родители, много им хареса новата ми приятелка. Те я считат вече за своя дъщеря, и почнаха да и търсят подходящ младеж!
12