Разни вицове
В тази категория има 22399 вица, разпределени в 1494 под-страници.
Рецепта за профилна снимка:
4 кг. пудра
2 кг. спирала
1 кг. руж
4 чифта чорапи в сутиена.
Честито!
4
- Ало, центъра за управление на полетите! Обадете се, имам проблем!
- Тук центъра. Какъв е проблемът?
- Към нашата станция се приближава някакво НЛО и ни фотографира. Какво да правим?
- Усмихвайте се, драги, усмихвайте се...
7
- Джон, вярно ли е, че българският премиер е нарекъл българите прости, а мнозинството от тях го избира вече трети път за премиер?
- Да, сър, вярно е.
- Тогава защо вдигат врява, възмущават се и се обиждат, когато някой си професор им бил казал, че 80% са дебили, Джон? Нали той им е казал същото, което вече им е казвал и избирания три пъти от самите тях премиер?
- Ми, дебили, сър.
15
- Винаги съм чувал да казват, Санчо, че да правиш добро на хора, които не го оценяват... е все едно да наливаш в морето вода...
Дон Кихот
10
Стоял си един рицар в замъка и чакал писмо от любимата си принцеса. Три дни и нощи чакал, обаче писмото не идвало. И когато вече се бил отчаял, долетял един пощенски гълъб, носещ писмо. Принцът го взел с треперещи ръце и го отворил. Вътре пишело:
- Виктор. Точа мечове. Изгодно.
Така се появил СПАМ-ът.
9
След полунощ в БГ кръчма се чува глас:
- Пуснете нещо сръбско, стига с т'фа гръцко, да не сме в Турция, да ви е*а и циганите!
18
В магазин за пилешко влиза жена и над час разглежда стоката с интерес... На продавача му писнало:
- Госпожо, за да Ви помогна с избора ми кажете, Вие тая кокошка ще я ядете ли или просто търсите сродна душа?!
13
Разговор между приятели:
- За какво те осъдиха?
- Ами осъдиха ме за дребно хулиганство, че съм пикаел пред градския съвет. Ама аз от къде да знам, че е градски съвет. Помислих, че е някоя друга обществена сграда!
4
Вуте отива на съд... Нане притеснено го пита:
- Вуте, ами ако те осъдят и лежиш?
- Я колко моа да лежа, те толко не моат ми дадат!
14
- Най-много обичам да ходя на училище!!! - казала въшката...
6
Семейство отива на изложба. Спират пред картина, на която е нарисувана гола жена тук там покрита с есенни листа. Жената не е заинтригувана от картината, но мъжът дълго я съзерцава. През това време жената разглежда всички картини и се връща при него.
- Защо си още тук, какво чакаш?
- Скъпа, чакам да паднат и другите листа.
5
В месарницата на глухия месар се наредила опашка. Един се тупа по врата - дават му врат, втори се тупа по гърба - дават му плешка, трети по крака - дават му бут...
Един младеж си вади оная работа, удря я на тезгяха и получава палка салам. Отзад един старец се обажда:
- Младежо, ударете го веднъж и за мене, че ми омръзна да ям пилешки чревца!
8
Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!
3
- Измих пода, измих чиниите, изпрах, гладих, сготвих. Ще ми се да се оженя за себе си...
Неизвестен ерген
16
- Как се казваш?
- Вълко Лисичков.
- От къде си?
- От село Мечка.
- Баси, то нищо човешко няма в тебе...
14