Разни вицове
В тази категория има 22223 вица, разпределени в 1482 под-страници.
Две баби си говорят, и едната пита:
- Гледа ли Титаник, ма Пено?
- Гледах го Дочке, ама щеше да е по-хубав, ако вместо Лео Каприо, играеше Брус Уилис!
- Ама, Пено, ако играеше той, щеше да спаси кораба!
- Вашата банка отпуска ли кредит срещу честна дума?
- Да, разбира се, няма никакви проблеми.
- Ами, ако не върна парите?
- Ще се срамувате и ще се червите, когато се явите пред Всевишния.
- Е, то това кой знае кога ще стане...
- До три дни след крайния срок за връщане на парите.
- Муцка, преди имаше толкова хубави цветя, а сега само кактуси?
- Сложиха ни водомер...
Един рибар отишъл за риба. Пробил дупка в ледът и чакал. Изведнъж се чуло:
- Няма риба.
Пробил втора и чакал. Гласът повторил:
- Няма риба.
Рибарят се ядосал и пробил трета дупка, и чакал и пак чул:
- Няма рибаааа.
Рибарят:
- Кой си ти?
Гласът:
- Пазачът на хокейното игрище...
- Наборе, ти как разбра, че си одъртял?
- Ами, предложиха ми "тройка", и аз си помислих веднага за кебапчета...
- Кажете нещо за себе си?
- Не се препоръчвам на хора със слаби нерви!
- Някога било ли те е страх, че можеш да ме загубиш?
- Да, веднъж, когато тичахме за влака, а парите бяха у теб!
- Как е новото ти гадже?
- К'во да ти кажа, брат?... За 10 секунди нарежда "Кубчето на Рубик" с език...
- Вчера те видях, но не можах да те настигна!
- То и аз те видях, и затова не можа да ме настигнеш.
Стара случка, от преди поне 40 години.
В едно село пристига японска делегация по някакви селскостопански въпроси. Председателят на колхоза е впечатляващ мъж - над 2 метра висок, над 100 кг тежък, целият обрасъл с косми от глава до пети и с огрооо-омна брада - истинско чудовище от страшните сънища на самураите.
На изпроводяк организират банкет - домашно вино с бъчвите, самогон с кофите, печени прасенца...
Председателят седи на челно място на трапезата. За чаша използва двулитрова ваза. Замезва с прасенцето като в древните пирове - поръсва със сол месото и къса огромен къс.
Не щеш ли, седящият до него японец залял с малко вино панталона си. Председателят, без много да мисли, поръсил залятото място със сол, за да може да се изпере по-лесно, а японецът... припаднал.
Върви момиче и пише ли, пише по телефона.
Препъна се. Падна!
Много лошо се удари.
Лежи си.
И си дописва.
- Тате, тате, някой звъни на вратата вече 30 мин. защо не отваряш?
- По-добре 30ст. сметка за ток, вместо 30 лв черпене.
Бедният арменец бай Агоп нарамил серкмето и тръгнал към близката рекичка да хване някоя рибка за чорбица, да нахрани многолюдното си семейство. Замятал, замятал - нищо. Най-накрая измъкнал една запечатана глинена бутилка.
- Бре - рекъл си бай Агоп - туй ще да е някой отлежал коняк "Арарат", я да ударя един гълток!
Отпечатал той бутилката и не щеш ли от нея изскочил един Дух.
- Бай Агоп, my friend - метнал се на врата му Духът - ти ме спаси от хилядолетно затворничество в тая бутилка. Казвай да ти изпълня едно желание!
- Ама таковата, рекъл Бай Агоп - в приказките пише, че като пуснеш дух от бутилката и той ти става слуга до живот.
- А бе, майни ги тия арабски простотии, казал Духът. 21 век сме, робството отдавна го отмениха, пък и ти не си ми работодател! Давай желанието, че имам сума ти изостанали задачи за вършене! Това е сделката - take it or leave it дето се вика!
- Добре тогава - въздъхнал примирено бай Агоп - бих желал на задната седалка на собствения ми "Мерцедес" S класа, паркиран пред вилата ми с 20 спални на Средиземно море, от чийто прозорец се вижда 50 метровата ми яхта, привързана за собствения ми пристан, моята майка да подари на трите ми дъщери по една диамантена огърлица, всяка струваща по един милион долара, закупени с част от месечната и пенсия!
- Мдаааа - почесал се по брадата Духът - евреите има още много да учат!
Центърът на Враца, офис на банка. На входната врата застава млад юнак, пред погледа на охранителя на банката хваща дръжката на вратата и дърпа. Нищо. Започва да дърпа още по-силно. Голям зор, тегли яко, вените по ръцете му изпъкват. Охранителят стои до него и кротко си пали цигара без да му обръща внимание. Момъкът запъва крак на стената и дърпа с две ръце... По едно време се ядосва и блъска вратата навътре - тя се отваря... Поглежда към охранителя и казва нервно:
- Абе, пустиняк! Оти ми не каза, че требе да бутнем бре!?
- Прощавай, баче! Я си мислех, че ти требе дръжката.
- Взела си по-голямата пържола за теб! Ако бях аз, щях да взема по-малката...
- Ами нали малката ти оставих! За кво мрънкаш?!