Мазохистът в ада изпитва райска наслада.

Добавен преди 10 години 1

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то с какво ли е постлан пътя към рая?

Добавен преди 10 години 2

След смъртта си лошите момичета попадат в рая и обслужват добрите мъже.

Добавен преди 10 години 0

Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско...
- Съжалявам, не приемаме пари...
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари...

Добавен преди 10 години 3

Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал:
- С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер.
- Моля те пусни ме, не ща в ада - примолил се Кастро.
- Не става - казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада.
Слезнал долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня.
- Чакай, недей - примолил се Кастро - пусни ме горе, поне куфарите да си прибера...
- Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите - казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая.
Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 - работното време свършило и вратите заключени.
- Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките - казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св. Петър и като ги видял да прескачат си рекъл:
"Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там..."

Добавен преди 10 години 2

- Тате, а в ада има ли празници?
- Разбира се, веднъж в годината им спират топлата вода.

Добавен преди 10 години 0

Адът и рая били разположени в съседство и разделени с висока ограда. С времето оградата почнала да се разваля, появили се дупки и в рая започнало да мирише на сяра. Обитателите на рая почнали да се жалват от съседите си. Работата стигнала до съд. И кой мислите, че победил?
Правилно, жителите на ада, нали там са най-добрите адвокати!

Добавен преди 10 години 1

В рая, разбира се, климатът е по-хубав, затова пък в ада е къде по-приятна компанията.

Добавен преди 10 години 0

Пеньо от Биг Брадър бил изпратен за участие в Сървайвър. Племето Вокил го приело с почести, защото от 10 дена не били виждали форма на съществуване в околността,освен една подута овца, която поканили на обяд, и която, уви, не се задържала за дълго. Като мисия за цялото племе, за да отвоюват неприкосновеността си, било възложено тайно на Пеньо да се преструва на мъж пред всички.
Ден 1ви от пристигането на Пеньо: Ясичко върви по план - участниците приеха новия си съотборник за мъж и споделиха трапезата си с него - никой не забеляза как ориза добива странен цвят, щом Пеньо приближи купата до устата си. Всички са сравнително сити и до известна степен доволни. Пеньо се чувства дискомфортно - няма огледало, в което да се огледа.
Ден 2ри: Всички недоволстват, че трябва да се къпят в океана и се чувстват нечистоплътно от липсата на козметични средства. Пеньо се чувства в рая до много голяма степен - открива, че може да употребява водата за огледало и, че без да му се налага да се къпе. Явно е, че се замисля дали да не прекара целия си престои по този начин.
Ден 3ти: От липсата на баня, тялото на новия съотборник намирисва на природни екстракти. Участниците на племето Вокил все оше не са засегнати твърде, поощряват го, защото установиха че поне успява да гони комарите надалеч и трайно.
Ден 4ти: Участниците на племето Вокил изпитват известен дискомфорт, но все още не могат да открият първоизточникът на крайно неприятната миризма...
ден 6ти: Вече трудно се откриват свежи растения в околността, съществуват дори твърдения, че това е от създателите на шоуто, които ни пръскат отровен газ като част от изпитанието.
Ден 7ми: (остава още ден до изпълнението на мисията): От съседното племе се получиха оплаквания към племето Вокил. Дори съществува версията че миризмата е от овцата която са оставили мъртва нарочно за да им мирише. Един от съотборниците предаде богу дух за да не понася миризмата на Пеньо, а друг направи сал от костите на първия и се изнесе. Намират се малко щипки от миди, които си слагат на носа.
Ден 8ми: Мисията на Пеньо беше на крачка от успеха, но се провали с гръм и трясък. Отиде до тоалетната, но едно момиче от племето го последва тайно и видяла как той пик*е клекнал и така Пеньо е разконспириран и като момиче и провали отбора.
Племенен съвет: Всички единодушно искат обратно комарите и всички гадни условия, но НЕ ИСКАТ Пеньо!

Добавен преди 10 години 2

Най-нелепото попадение в ада - да се спънеш на прага на рая и по навик да кажеш:
- "По дяволите!"

Добавен преди 10 години 1

Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър, - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава...Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ, - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ, - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус, - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смеейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибoловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!

Добавен преди 10 години 1

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 10 години 2

Как се чувства мъжа на работа?
- Като в рая - тук ангелче, там ангелче.
Как се чувства мъжа на улицата?
- Като в градина - тук пиленце, там пиленце.
А като се прибере в къщи как се чувства?
- Като в приказка - зад всяка врата - Баба Яга.

Добавен преди 10 години 0

Попада един мъж в рая и се хили...
Ангелите го питат:
- Защо се хилиш?
- Смея се на хирурзите - аз вече съм тук, а те там още ме оперират...

Добавен преди 10 години 1

На празничния гуляй ми идват най-добрите идеи за убийство.
Алфред Хичкок

Коледа би бил много по-спокоен празник, ако човек можеше да е сигурен, че гостите няма да дойдат никога повече.
Елизабет Джордж

Каквото и да подариш, все ще ти се разсърдят.
Ото фон Бисмарк

Ако още веднъж чуя “Тиха нощ”, не мога да гарантирам нищо.
Марк Твен

Добре е брадвата, с която е отсечена елхата, да ти е подръка и на тържеството.
Готфрид Келер

Както се чува от добре информирани източници, в ада цари вечна Коледа.
Хелмут Кватлингер

Ах, как са за завиждане народите, които не познават коледния празник!
Фридрих Ницше

Отново идва Коледа. Боже, помогни ми да я изтърпя!
Теодор Щорм

Човек не остарява през годината, а по време на коледните дни.
Грета Гарбо

Видът на украсено коледно дръвче може да докара унило настроение и на най-веселия мъж.
Жан Тати

Добавен преди 10 години 0