Вицове за ракия
В тази категория има 2352 вица, разпределени в 157 под-страници.
- Чук, чук!
- Кой е тук?
- Любовта на живота ти!
- Как ли пък не, ракията не говори!
В час на класния се прави опит. Класният ръководител се обръща към учениците:
- Ученици пред вас поставих две чаши. В едната има спирт, а в другата вода. И в двете чаши сложихме по един червей. Във водата червея е жив, а в спирта е мъртъв. Каква поука си взехте от този опит? Кажи Иванчо!
- Амиии, който пие ракия, не хваща гористи другарко.
На мой приятел му звъни телефона в хола, а той в банята. Крещя:
- Телефонааааа!
Той крещи:
- Дигааааай!
Гледам на дисплея - COBRATA. Дигам аз и предпазливо казвам:
- Добър ден, господин Пулев!
Отсреща жена му почва да крещи:
- Къв Пулев бе пиянде долно, къде е ония дебил мъжа ми?
Стреснах се и изтървах телефона в ракията...
Отишъл Гарабед на гости на Киркор, който след като се оженил се преселил да живее в апартамента на жена си в града. Посрещнала го жената на Киркор защото него го нямало, но скоро щял да се прибере... Настанила го жената в хола и отишла да прави салата в кухнята... През това време на Гарабед му дошъл голям зор, ама къде да иде... апартамент на 8 етаж... докато слезе може и да се обербати... Поогледал се той па взел и издърпал фикуса от саксията и след като се облекчил го забучил обратно. През това време дошла домакинята сложила салатата на масата с едно шише ракия, но Гарабед се извинил, че забравил нещо и се изпарил яко дим...
Минало доста време и той получил писмо от Киркор...
- Гарабете... че сра, сра... само кажи къде?
Три апартамента сменихме и все смърди...
Мъж се прибира от командировка, отключва вратата, влиза в стаята и веднага проверява гардероба... под леглото... на балкона и всички възможни места за криене. След което казва:
– Баси, няма с кой и една ракия да изпиеш даже...
Сипете на децата по една ракия. Празник е все пак...
- Обеща ми, че повече няма да пиеш!
- Само поливам новата си придобивка.
- Аха, какво си купи?
- Казан за ракия.
Универсална Рецепта против стрес:
- Слагат се "2 Капки вода в чаша ракия и се изпиват веднага"...
От утре започвам здравословен живот! За ракия и цигари ще ходя с колелото...
Приятелката ми се учи да шофира...
Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...
- Глупак такъв!... Нещастник!... Начупих ти въдиците... Излях ти всичката ракия... Изневерих ти... Аре де, кажи нещо, що мълчиш? Сестраааа... Може да пристъпвате към операцията... Упойката е подействала...
Жената сърдито:
– Нали ти поръчах да купиш хляб, бе! Защо не си купил? Как да го ям този, като е от три дена, а?
Мъжът:
– Ти питаш ли ме как я пия тая ракия, като е от три години...
– Сине, ела сега да пийнем по една ракия.
– Ама, тате, малък съм още!
– А бе, малък. И аз съм голям... ама заедно написахме домашното!
На една жена и писнало, всяка вечер мъжът и да виси по кръчмите и решила да го отучи. Направила салатка, сипала ракия:
- Мъжо, що не останеш да си пиеш в къщи тази вечер!
Съгласил се той, хапнал, пийнал няколко чаши, па казал:
- И жена, като бях морски капитан...
- Ти никога не си бил морски капитан!
- Ето, за това не пия в къщи...
Един влиза в ресторанта и си поръчва бутилка мастика. После се замисля и помолва сервитьора да я смени с бутилка ракия. След което изпива ракията и става да си ходи.
Сервитьора:
– Господине, не сте си платили ракията?!
– Да, ама нали я смених за мастика?
– Ама Вие и мастиката не сте си платили?!
– Че защо да я плащам като не съм я пил?