Вицове за пустинята
В тази категория има 455 вица, разпределени в 31 под-страници.
Върви през пустинята мъж и умира от жажда. По едно време гледа оазис с вода, а до водата - змей. Събрал последни сили мъжът и започнал да се бие със змея. По едно време змеят рекъл:
- Ти какво искаш, бе?
- Да пия вода!
- Ами пий бе, що се биеш?!
Върви мъж в пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал:
- Господи, как ми се пие вода...
Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас:
- Копай!
Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал:
- Господи, вече не съм жаден.
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Върви мъжът нататък. Огладнял и казал:
- Господи, колко съм гладен.
Отгоре пада лопата и гласът казва:
- Копай!
Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал:
- Наядох се!
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Продължил човекът да върви и го ударил нагона. Казал:
- Господи, как ми се ч*ка!
Отгоре пада лопата и отново се чува гласът:
- Копай!
Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал:
- Егати..., как си го нач*ках !
Отгоре се чува:
- Върни лопатата!
Язди си коня един през пустинята и гледа един индианец праща димни сигнали, приближава го и го пита:
-Я кажи колко дърва изгаряш за един разговор ?
-Ми, зависи, международен или местен ще е...
Върви един човек из пустинята 3-4 дни, вече премалял от глад.
- Е не ме интересува, режа го и го ям.
Тогава вътрешният му глас се обадил и му казал:
- Помисли, помисли...
Човекът си казал:
- А бе как ще го режа, ве?!! Аз да не съм ТЪП.
Вървял още 4-5 дена, не издържал и пак си казал:
- Е няма, тоя път го режа и го ям.
Вътрешният му глас пак се обадил и му казал:
- Помисли, помисили...
Човекът отново размислил и продължил да върви. Вървял така още 10 дена, вече не могъл да идържи и си казал:
- Е не ме интересува, няма да мисля, режа го и го ям...
Така и направил, отрязал го и го изял...
Тогава вътрешният му глас се обадил и казал:
- Ако беше помислил, щеше да го надървиш и да ядеш повече.
Перничанин вървял през пустинята без да има капка вода в себе си. Накрая видял един оазис и един змей да седи до водата. Събрал всички сили и смелост и почнал да се бие със змея. По едно време змеят го попитал:
- Какво искаш ти, бе?
- Искам да пия вода!
- Ми пий, бе, що се биеш!?
Знаете ли какво казал Мойсей към евреите, след като 40 години ги водил из пустинята?
- Е, какво сега? Онези десет шекела, които изтърваха тук някъде, така и не се намериха?!
Руска подводница. Механикът и щурманът спорят - кой е по-важен за кораба:
- Седиш и по цял ден чертаеш с молив по картите- с това може да се справи и най-големия тъпак!
- Ами ти? Седиш по цял ден в кабината гледаш машината, тя сама си работи и се мислиш за много умен?
Накрая се хванали на бас по бутилка водка: разменят си местата, и който дойде пръв при другия за съвет - губи!
Седи щурмана в машинното, по едно време тича матрос и докладва:
- Двигателите загряват, какво ще заповядате?
Помислил щурмана, ама му досвидяло да даде водката и:
- Залейте двигателите с вода!
След малко тича матроса и докладва за същия проблем. Щурмана дава отново същите заповеди.
По някое време идва матроса, целия вир вода:
- Край! Двигателите се нагряха до червено!Всеки момент ще блокират!
Няма накъде, взема бутилка с водка щурмана, и отива при механика за помощ. Влиза в кабината, а механика наведен над картата старателно чертае.
- Добре, признавам, че загубих! Двигателите прегряват, а аз не знам какво да правя!
Механикът вдига очи от картата:
- Е как няма да загряват, вече трети ден караме в пустинята...
- Мамо, какво е любов?
- Любов ли, дъще? Това е когато на пиян и не бръснат пустиняк викаш "слънчице мое."
На един пустиняк му оставало няколко месеца живот. Докторът, при който ходил го попитал:
- Щеш ли да си дариш органите?
- Щем! - рекъл ония.
- Чернио дроб го давам на баджанака, да мое да млати повече ракия. Сърцето на тъщата, оти онаа нема. А онаа работа на балдъзата, да умре от яд, кога види кво е изпущила, като ми не даде...
Шотландец върви през пустинята.Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки.
– Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… – помолил шотландеца.
– Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! – отвърнало габровчето.
– Не искам вратовръзки, нужна ми е вода. – едва прошепнал шотландецът.
– Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода.
Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив – ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език.
– Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? – попитало габровчето.
– Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…
Вървят арменец и евреин в пустинята. Евреинът намерил торба със злато.
- Хайде да делим - казал арменецът.
- Аз я видях, за мен е!
След време арменецът намира торба с храна.
- Хайде да делим!
- Аз я видях, за мен е!
- Ще ти дам половината злато! - казал евреинът.
- Ще направя пазар и ще дойдеш да си пазаруваш - казал арменецът.
Отива евреинът и пита:
- Колко струва половината храна?
- Една торба злато.
- Много е!
- Пазар голям - избирай.
Трима отшелници са в пустинята. Десет години никой не проронва нито дума.
- Прияде ми се баница! - казва единият.
Пълно мълчание още десет години.
- И на мен ми се прияде баница! - казва вторият.
Следват още десет години мълчание.
Третият казва:
- Ей, надухте ми главата с тая баница!
- Тате, какъв е този парцал на главата ти?
- Това е куфия, моето дете. Предпазва главата ми от горещото слънце на пустинята.
-Тате, а каква е тази нощница?
- Това е джелабея, сине мой. Предпазва тялото ми от горещото слънце на пустинята.
- А тате, какви са тези чехли?
- Това е папукия, дете. Предпазват краката ми от горещия пустинен пясък.
- Тате, а защо ги носиш през Януари в Ню Йорк?
Жената на пустиняк се прибира от работа. Той я подхваща от коридора:
- А ма оу, таа супа де си я готвИла ноу гнусна ма, оу!
- Тава не е супа бе, накиснАла съм тенжурата да а миа!
Един арабин си яздил камилата в пустинята, когато го застигнал колоездач.
Арабинът подвикнал по колоездача и го попитал:
- Защо въртиш толкова силно в тази жега, луд ли си?
- Аз може да въртя силно, обаче вятъра от голямата скорост ме разхлажда. Опитай и ти.
Арабинът пришпорил камилата... и газ, и газ, и газ...
По едно време камилата се свлякла и умряла.
Арабина я погледнал, подритнал я и казал:
- Е*аа го, това умре от студ...