Вицове за пустинята
В тази категория има 455 вица, разпределени в 31 под-страници.
Двама сървайвъри се загубили в пустинята и трети ден се влачат, изнемогвайки от жажда. Решили да сменят посоката и тръгнали на север. Вървели още ден и привечер изведнъж зад една дюна насреща им се появява пълзяща едва-едва камила...
Единият казва:
- Според мен, това е много лош знак...
Заблудил се един негър в пустинята. Вървял, вървял и изведнъж намерил една бутилка. Отворил я, а отвътре излязъл дух, който казал, че ще му изпълни три желания, задето го е освободил.
Помислил негърът и казал:
- Първо, искам, да имам много вода. Второ да съм бял. И трето всички жени, като ме видят, да се събличат.
Помислил малко духът, помислил... и го превърнал в тоалетна чиния.
Пълзи мъж в пустинята, умира от жажда. С последни сили промълвява:
- Боже, как ми се пие!
Изведнъж от небето пада лопатка и глас заповядва:
- Копай!
Мъжът взема лопатката и след минута изкопава делва, пълна с вода. Утолил жаждата и чува същият глас:
- Върни лопатката!
Мъжът хвърля лопатката към небето и продължава нататък. Минало време, огладнява. Помолил се. От небето пада лопатка и гласът произнася:
- Копай!
Мъжът взема лопатката и след минута изкопава гювеч, пълен с капама. нахранил се и чува същият глас:
- Върни лопатката!
Мъжът хвърля лопатката към небето и продължава нататък. Върви и си мисли:
- Сега както ми се е*е, дали ако помоля...
Помолил се. От небето пада лопатка и гласът произнася:
- Копай!
Взема мъжът лопатката и започва да копае. Минута, две, час, два... Накрая, скапан, сяда на дъното на изкопаната яма и си казва:
- Леле, как се прее*ах!
И чува познатия глас:
- Върни лопатката!
Искам сухо мартини! По-сухо от монахиня в пустиня.
В Радомир съдят пустиняк, дека не си е платил бозътъ. Съдията:
- Оправдавам го! За първи път през дългогодишния си живот чувам врачански омраз да пие бозЪ.
Бозаджията:
- Ма той не я пи бе, г-н Съдия. Той ритна казана, в който варЕх бозътъ и рече "Тава пиенье ле а, бе, дее*а клесунгера, ти дее*а!"
Загубил се един човек в пустинята, на края на силите си, обезводнен, едва се движи, напукани устни, пълзи и се моли на Господ, за капка вода... 48 градуса жега, някак се добрал до един оазис, по средата - кладенец... Надникнал – нищо не се вижда! Хвърлил камъче да чуе плясък... НЕ. Гледа на близо една релса от немай къде попаднала там... След 2 часа борба, мъкнене см. по см. успял някак да я пусне във бунара, с надеждата да чуе вече плясък... В тоя момент една камила с бесен галоп профучала покрай него и скочила в кладенеца... Ония се ошашавил първо, после се отчаял и се предал... В тоя миг, идва един бедуин и го пита:
- А бе, ти да си виждал една камила?
– Да, току що профуча и скочи във бунара... Ония се почесва по брадата:
- Я, да е*а и хайванчето, пак избяга, а за 5 метра релса я бях вързал...
Две костенурки вървели през пустинята - година, две, пет... десет... 20, 50 и гледат оазис. Много били жадни. Тъкмо едната се навела да пие вода и другата и казала:
- Аааа, не, не може така, ние сме културни костенурки и трябва да пием от чаша! Хайде, аз ще се върна да взема, но ти ще ме чакаш и няма да пиеш вода без мен, нали сме приятелки...
И тръгнала. Другата костенурка чакала, чакала, година, две, пет... десет... 20, 50... вече не можела да чака, много била жадна и тъкмо да се наведе да пие, от храстите "изкочила" първата с ехидна усмивка:
- Аааа, ама ако ще се лъжем, никъде няма да ходя!
Двама селски типа, след като продали на пазара стоката, решили да хапнат и да са почерпят у едно кръчме. Дошла сервитьорката да вземе поръчката:
- Какво ще "желаяти?"
Единият пустиняк рекъл на другия:
- Ти поръчвай. Аз че идем да серем, що яко ма "напиня!"
Сервитьорката гледа като плъх у теменуги...
- Моме, н'го слушай тоа! У наше село сички сме възпитани ора, само он си е такъв чешит! Миналата седмица я бе заклещил да мандръсам козъта зади кочината. Он по тирлици са приближил и свирна като локомотив, да го е*а, така изплаши козъта, че рогите и ми останаа у ръцете...
Върви предаването "Аз обичам България". Въпрос към единия отбор:
– Вашият отбор е на екскурзия в пустинята Сахара, кобра ухапва единия участник от отбора ви по члена. Какви са вашите действия?
След известно умуване отговарят:
– Правим лек разрез и изсмукваме отровата.
– Мдааа, докато вие смучете члена на съотборника си, точките отиват за другия отбор. В Сахара кобри няма...
Петя и Катя се записват на сафари в австралийската пустиня. Посред нощ един абориген с набедрена превръзка се вмъква в палатката им и грабва Катя, отнася я под една палма и "прави с нея каквото поиска". На сутринта я откриват зашеметена и я отвеждат във болница в Сидни. Петя отива на свиждане и намира приятелката си напълно отчаяна.
- Кате, сигурно се чувстваш ужасно?
- Разбира се, че се чувствам ужасно! Минаха двадесет часа, а от него няма нищо, нито цветя, нито картичка, нито обаждане, нито съобщение...
Преселение от Египет:
- Алооо, Моисей... Алоо... ела тука бе олигофрен.Не го издържам тоя, ша пламна.
- Аааа, горящ храст в ш*баната пустиня! - помисли си Моисей с пресъхналия си мозък.
- Тва съм аз бе, Бог бе, Мойсейчо. Не е най-брилянтната ми идея да се явя в горещата пустиня като горящ храст, особено в твоето... мммм, жадно състояние, обаче брилянтната ми идея беше да съм фризер с бира, обаче като сте още прости и един фризер не сте изобретили, ко да прааа.
- Слушай ся, че ше изгори храста и немоа са изкажа. Дигай твойте апапи и съ изнасяйте от Египет, на север, че е по-хладно. Там ше се настаните в Ханаанската земя, следващите хилядолетия да си тровите живота взаимно с палестинците, щото усещам, изтървам ги тия нещастници.
- Откачиха, взеха да си кълцат чурките, а то болиии и викат аааалааааа... хъхъхъх, ся, на мен ли викат не разбрах, обаче тва аааллаахх, ми мирише на експлозивни проблеми... така да го кажем.
Пътува мъж с камила през пустинята. Пътувал дълго, но започнал да усеща липсата на жена. Но къде в пустинята жена, само камилата била на разположение.
- Не, не мога с камилата. Ще устоя.
Минали още няколко дни.
- Не, не мога повече. Ще се прежаля.
Слязъл от камилата, тъкмо се наканил да я опъне, но тя усетила какво ще стане и хукнала. Хукнал и той да я гони. Тъкмо вече изплезил езика от умора, превъзбуден видял една страхотна мацка. Тя го погледнала изкусително:
- Какво мога да направя за теб?
- Хвани камилата, че ще избяга.
Детенце отива през лятото на гости при чичо си - в щата Невада. Ранчото на чичото е сред пустинята - на стотина мили от най-близкото градче.
При залез слънце момчето чува странен и ужасяващ вой.
- Чичо, какво вие така? Да не са вампири?
- Не, тук няма вампири. - казва чичото.
- Да не би да са огромни вълци?
- Не, тук няма и вълци.
- А какво може да вие тогава така страшно?
- Койотите, моето момче.
- А какво е това койот?
- Ами... Изглеждат почти като кучета. Чел съм някъде, че учените дори ги смятат за потомци на подивели кучета.
- А защо вият така?
- Как да ти обясня... Нали сме пустиня... Наоколо няма кьораво дръвче, а само кактуси...
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака.
- Е, това беше, тука си и загинах в тая пустиня. - помислил си човека.
Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик.
Човека:
- Камилата ми си изкълчи крака!
Механика:
- На канала!
Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост.
Човека:
- Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила...
Механика:
- На канала!
ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА...
„Мола ти са, рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш”
„Кво си заапал таа книга, сак че де верно четеш, бе, бавния?!”
„Мълиииии, къ бих ударил една сватбарска чорбЪ под тоа чадър”
Я са изморих от таа жега, таа вОда ма изпи. Отвадам да пОспъ като ората къ праат.”
„Де седни тука като човек да та бия на едно сантасе и да връвиш заглавъ!”
„Къде е оня циганин с кукуруза, неговата майкя дееба късотрупа!”
„Моеш ли да пливаш?”
„Видех та къ моо пливаш – като пирон у кисело млЕко!”
„Цецке, ша та еба коги нещеш. Щеш ли сиги?”
„Цигари ли? Немам!” (И в тоя момент пали една.)
„Фани раци и да ин ги фръгаме на скарата довечерка!”
„Таа твойта е отпрала боски като на първокласник главътъ”
„Пъаш ли до шамандурата барем или и тва не мож?”
„Дири ора за белот, че ма сръбат ръцете!”
„Глей ги па мойта къв гъз има като стопена мутовилкя!”
„Цецке, щеш ли да ти го пОдам у таа вОда?”
„Сак че де имам водорасле у гъзо”
„Една вълнъ ма удари и са забакнах!”
„Тама до шамандурата пущих да плива нещо като кафев палец. Ма не е кафев палец!”
„Глей го оня е слаб на пъдарска дреа! Само едни мЪде висат у тия плувки!”
Тия с палачинките не моо праат мекици като бабА ти”
„Недей ма плиска, че щи обръна носъ да събира дъждовна вОда!”
„Тия кво са кикерчат с тия джетове, да дойдат да подкарат Е-Те-Зе-То на пръжено олио.”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да й го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Глей ги онаа босчАтата къв задник е отпрала като каменополска биволица!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйове?”
„Контра на твойто сичко и ви ебавам путката майна те сиги те!”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!
-Сакаш ли кукуруз?
-Сакам.
-Сакаш, ама нема.
„АЛО! ДА! НА МОРЕТО СЪМ, БЕ! МОРЕТО! ДА! АЛО! А-ХА! ТУКА У ТАВА ПРИМОРСКО. УБАВО Е!”