Вицове за прасета
В тази категория има 987 вица, разпределени в 66 под-страници.
Мечо Пух и Прасчо плават в лодка, като мечето гребе. По едно време удря с все сила сладко спящия Прасчо по гърба. Прасчо естествено се стреснал и попитал:
- А? Ъ? Какво!?!?
- Аааа!!! На Прасчо не му се спи!? На да гребеш тогава!!!
Р.S. Мечо Пух е такава свиня!!!
4
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти Иванке.
Иванка започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. ОЧЕВИДНО е срала.
3
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
3
1. Ако викаш в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни, ще създадеш енергия достатъчна, за да си свариш чаша кафе.
(Едва ли си струва човек да опитва)
2. Човешкото сърце създава напор, способен да изхвърли кръв на разстояние 10 метра.
(О господи!)
3. Оргазмът при свинете продължава 30 минути!!!
(Искам да съм прасе в следващия си живот)
4. Хлебарката може да преживее 9 дни без глава и да умре от глад.
(Аз все така си мисля за свинете)
5. Удрянето на главата в стена за един час може да се изхаби 150 калории.
(Не опитвайте това у дома!)
6. Мъжката богомолка не може да се сношава с глава на раменете. Самката започва половия акт като му откъсва главата.
(Скъпа, прибрах се! Защо си по нощни...)
7. Бълхата може да прескочи разстояние 350 пъти превишаващо дължината на тялото и. Все едно човек да прескочи футболно игрище.
(30 минути...баси...късметлия прасе...представяте ли си!)
8. Сомовете имат над 27 000 вкусови рецептори.
(Сякаш има нещо вкусно по дъното)
9. Лъвовете се сношават по над 50 пъти на ден.
(Все пак искам да съм прасе... по-добре качество от колкото количество)
10. Десничарите, по принцип живеят 9 години повече от левичарите.
(Интересно ако си еднакво добре и с двете?)
11. Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат.
(И по-добре!)
12. Котешката урина свети при черна светлина.
(Интересно кой го е открил и как?)
13. Очите на щрауса са повече от мозъка му.
(Познавам такива хора)
14. Морската звезда няма мозък.
(И такива хора познавам)
15. Белите мечки са левичари.
(Ако се научат да работят с десните ще живеят по-дълго)
0
Мечо Пух върви из гората и гледа на едно дърво кошер. Качва се и почва да яде мед като бърка с лапи в кошера. Тръгва да слиза, но от меда залепнал за дървото. Не щеш ли по пътеката се задава Прасчо. Мечо Пух се провиква:
- Прасчо, Прасчооо, моля ти се отпори ме!
Прасчо го отпрал... след няколко часа завалял дъжд и Мечо Пух сам паднал от дървото.
4
Прасчо и зайко били слепи. Един ден решили чрез опипване да разберат какви животни са съответно. Пръв бил прасчо, заопипвал той зайко и казвал:
- Аууу какви хубави ушенца, ауу и каква пухкава опашка и каква мека козинка, ти май си зайче!
Зайко се зарадвал, заподскачал наоколо като се блъскал в дърветата разбира се! След което той заопипвал прасчо:
- Бляях каква четина, бляях и каква дзурла аау и копита имаш!
Прасчо заревал:
- УЖАС АЗ СЪМ НЕГЪР!!!
5
- Извинете, Вашите прасета пушат ли?
- Не, защо?!
- Е... значи свинарника Ви гори.
0
Не искам да се хваля, но много държа на с*кс.
Дори като слушах на времето една песен "Notorious" си мислех, че за моята ерекция е писана. Има едно хубаво определение "даяни на с*кс". Ходи ми. Но скоро открих, че не е толкова непоклатимо всичко това. Бях се уплашил за себе си, но после разбрах, че за всичко са виновни компромисите.
Случката е следната.
Моя позната от гимназията, беше красиво момиче тогава,
а сега беше повехнала и лъхаше на ацетон преди да запали
цигара и всеки път когато я палеше, инстинктивно човек иска да изпълни командата "Атом отпред!". Мъжете разбират защо.
Компромис №1 - лош дъх.
Пихме кафе, казахме си колко се радваме, че се виждаме.
После пихме и по едно голямо, че беше студено. Няколко пъти.
Компромис №2 - жена, която пие като мъж.
Поговорихме си за свалки с други, за с*кс, за това как сме се сваляли и ние.
Дали се харесваме още? Да, а ти? И аз! И сега? Ами какво?
Всеки по пътя си? Да не бързаш? Хич. И аз. Нека си допием.
Допиваме си, естествено поръчваме и още и на толкова градуси темата за ан*лния с*кс идва като черешка на тортата. Тя го правела. Я да видим? Ти какво, не вярваш ли? Не бе, вярвам, но не ме топли. Ще те стопли! "Ела изгрей" ли? И на т'слата! Ти си пич! И ти!
Поведе ме към някаква къща. Насред центъра. Квартира било. Скърцащи стъпала. Тя върви напред, след нея ерекцията ми, а аз едвам ги догонвам двете. Голям студ е и вътре. Не се ли отоплявате тук? Ти пък, то топла вода няма...
Компромис №3 - подценяваш информацията..
"няма топла вода" какво говори това? Естествено ме карат да се събуя.
Компромис №4 - този тип делиорманска гостоприемност също не бива да се подценява ако все още възлагаш на хубав с*кс. Краката ми лепнат по пода. Не е от мен. Днес съм се къпал, има няма 3 часа и чорапите са ми нови. Етикетът "Фазан"-Русе дефилира през мислите ми. Килимът е събрал нещо
и се е натъпкал до гуша и не ще повече. Сега е почнал да връща студената мръсотия по гостоприемните чорапи на гостите.
Затваря вратата и единственото, което приличаше на нещо ново беше някаква нова печка тип "духалка" дето за 5 минути стопля поне въздуха и покрива латекса по стените с потта на присъстващите.
Поне сто човека й били казали, че леглото й скърца. Майтапела се.
Компромис №5 и 6 - компромисът с обстановката - една жена, която си подържа по този начин леговището как ли си подържа влагалището? И честите смени на партньорите не говори ли за тяхното ниско качество и съответно занижени критерии към нея?
Съблече се. Бели бикини, черен сутиен. Любимият й бил! Не го сваляла. Виж бикините си сменяла за по-хигиенично. Хубаво тяло има. Неподържано, но хубаво. Щедър ген. Но не и да я миришеш... Един до друг сме.
Банелите на сутиена миришат. Онзи който си е помислил "на пот" е познал. Аз тогава си мислех, че е на пържено защото някакъв телесен спрей се е опитвал да камуфлажира неуспешно. Майната му, нали съм възбуден. Целува ме. Опитвам се да отвърна и успявам докато не се опита тя да задълбочи. По езикът й има повече никотин и катран отколкото е изписан на един пакет синьо Виктори.
Ако преди между краката приличах на Биг Бен, сега вече с мъка имитирах носа на Пинокио, но с разликата, че колкото повече лъжа, че ми е хубаво толкова по се смаляваше.
Компромис № 7 - почнеш ли себе си да лъжеш - ходи си.
Тя ме погали и през погледа ми мина олющения маникюр,
преди ми се струваше едва ли не с*кси. Легна по гръб.
И се разкрачи. Не смеех да погледна надолу, но бях убеден,
че ако имаше пощальон и ми носеше известие от преизподнята
то чантата му би миришела по този начин. Не беше човешко.
Помня, че съм дишал с пълни гърди в тоалетна, а това тук чакаше и интимност.
Загубих ерекция. Някъде на стълбището май.
Компромис №8 - тръгни си! Предложи ми да я намери с уста.
Намери я за миг, просто много бързо си визуализирах в главата члена ми покрит с никотинова слюнка и съпроводен с тези кански звуци на магаре да лочи вода от кофа или свиня майка да яде диня в копанка.
Компромис №9 - тръгни си!
Отказахме се. Тя запали цигара. Аз се оправдах с нападението над WTC, с теменужките на Костов, с часовниковата кула от времето на Паисий във Враца и т.н. Компромис №10 - не се оправдавай! тръгни си!
...
Всичко това би ме съсипало ако след това нямах страхотен с*кс в нормална обстановка със страхотна жена, страхотен мирис... Ах, каква музика е за мъжките уши след 4-ия час да чуят "О, скъпи, не мога повече...нямам сили вече..." :)
Така че, не на компромисите в с*кса! Веднъж се живее!
Това да не ви е генерална репетиция за истинския живот?
Само с качествени хора! Само качествен с*кс!
10
Ядял мечо пух мед на дървото и от лакомията си залепнал за него. Не можал да се отлепи и безпомощен си висял залепнал. По едно време минава прасчо и мечо доволно го вика:
- Прасчоо, прасчоо, отпори ме моля ти се!
Прасчо го отпрал. След време завалял дъжд и мечо пух сам паднал от дървото...
2
Влиза прасе в празна стая където има само един контакт. Седи добичето дзвери се и извиква възмутено:
- Бах ти как са го зазидали...
0
Върви си магарето Йори из гората и вижда едни от най-добрите му приятели Мечо Пух и Прасчо. Мечо е застанал над Прасчо, а Прасчо е без едно око, един крак, една ръка и едно ухо, държи кошница с гъби. Йори, разбира се, се затичал към тях разтревожен и ги пита:
- Боже, какво му е на Прасчо?!?
Мечо му отговорил:
- Абе, той, глупака, с гъби се натрови..
Йори учудено:
- Е,как така гъби?!? Как така гъби?!? Та, той няма един крак, липсва му ръка, ухо...
Мечо:
- Е,отначало отказваше да ги яде..
5
Мечо Пух и Прасчо решили да правят манифестации.
Мечо:
- Прасчо,аз ще държа речи, а ти ще си публиката.
Прасчо първоначално не искал,но Мечо го водел на килограми и се съгласил.
Говорил Мечо, говорил.. по едно време една тухла го ударила по лицето.. Като се събудил Мечо вика:
- Абе Прасчо, що така бе, свиня такава? Защо хвърли тази тухла по мен?
- Не бях аз, някой от публиката.
5
Двама студенти, съквартиранти си говорят. Единият казва:
- Много е тежко положението с храната ... без никакви доходи... Искаш ли да си вземем едно прасе и да го гледаме на терасата?
- Стига бе... Много е мръсно!
- Нищо ... то ще свикне ...
1
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
5
Седял си един професор в студентския стол на една маса сам и си хапва. Минал един студент и понеже нямало къде да седне, седнал при професора. Преподавателят се изнервил и казал:
- Прасе и птица на едно място не се хранят!
Студентът:
- Аз тогава отлитам.
Изненадан от отговорът професорът решил да го скъса на изпита. Дошло време. Седнал студентът и отговарял на всичко. Нямало как да го сгащи.
- Добре колега! Още един последен въпрос. Ако на пътя видите две торби. Една с пари, а другата с акъл, коя ще изберете?
- Разбира се, че тази с парите!
- Грешен отговор колега! - видимо зарадван. -Аз ако бях щях да взема акъла!
- Кой каквото няма, това търси.
Вбесен от думите преподавателят хванал книжката и написал в нея "ГОВЕДО".Студентът си я взел и без да я отваря излязъл. След малко отворил вратата и казал:
- Г-н Професоре, подписали сте се, а не сте написали оценка!
0