Вицове за плажове
В тази категория има 1010 вица, разпределени в 68 под-страници.
На плаж с хора от Северозападна България:
- „Бах тоа песък още са нее сгреЯл!”
- „Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
- „Фръгай тоа фас тукее и го зарови като л*йно на куче…”
- „Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”
- „Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”
- „Бах таа водъ е на пикоч!”
- „Ша ма фанат за мрътвеца, 5 лева за чадър нема да дам!”
- „Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
- „Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
- „Глей тия къ цапат като *уя ми!”
- „Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
- „Ша връа дира да ям нещо.”
- „Сакате ли бира, бе, уй*ве?”
- „Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
- „Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
- „Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
- „Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”
- „Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
- „Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да ѝ го вдена е на онаа тамее!”
- „А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
- „Дай ми геврек без песок, сам че си тура ако сакам.”
- „Четри лева мънинка бира! Що ви не зае*а, я си носим ракия!”
- „Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!”
На плажът на Слънчака врачанин си разстила кърпата на пясъка, под сянката на чадъра на германец.
- Вас махен зи, битте? - пита германецът.
- А бе, ти на кого ще махаш зъбите, бе!? - възмущава се врачанина.
Къртицата решила да отиде на плаж. Покопала в посока към морето и решила да излезе на повърхността, да хване малко тен. Разринала горният слой пясък, но излязла между краката на една жена на "Евиния плаж" и що да види - Ежко. Развълнувала се, че попада на стар познат и почнала да маха и да вика:
- Ежко, Eжкоо, Ежкооо…
Подушила въздуха около него и заключила:
- Ми, той умрял!
– Колежкеее, хайде на плаж!
– Не мога, с целулит съм!
– Нищо, вземай го и него...
Един човек за първи път отива на нудистки плаж и изгаря... баш там (сещате се)...
Негов приятел му казва:
- A бе момче, много помага киселото мляко!
И нашия се прибрал, събул се и си топнал смисъла на живота в кофичка кисело мляко, но в тоя момент влезнала хазяйката и възторжено казала:
- Бреййй, виждала съм как излиза, ама никога не бях виждала как се зарежда!?
Испанец обяснява на пловдивска майна значението на изразът "маняна маняна."
- "Mаняна, маняна" брато, значи, представи си плаж, море, жени, бири, коктейли... а ве безделие!
- Aха! - казал майничката.
- Aре ся ти ми обясни к'во значи вашето "АЙЛЯК?"
- Айляк, майна, е същото като вашето "маняна маняна" ама без всичкото това напрежение!
Разговор между съседки:
- Видях мъжа ти на плажа с една стройна блондинка.
- Ти пък с к'во очакваш да го видиш, с кофичка и лопатка ли...?
- Скъпа, искаш ли утре да отидем на нудистки плаж?
- Аааа, без мен! После да говорят, че съм се омъжила заради парите ти.
- Изглеждаш много уморен, приятелю?
- Така е на морето. Всеки ден ходих пеша до плажа!
- Къде беше?
- Търговище.
Тя беше на 19 г., когато намери мъжа на живота си. Обичаше го - не заради това, че беше неприлично богат, не заради къщите, колите, яхтите и частния самолет... не, не! Тя го обичаше заради обаянието му, нежността, силата му... въпреки 87-те му години. Тя искаше деца, затова обикна неговите - Катя с големите сини очи (67 г.) и Петър... малкия и забавен Петър (43 г). Но най-много обичаше мъничкия му внук Гриша (24 г.)... обожаваше да си играе с него в пясъка (на плажа), на чичо доктор (гинеколог), на конче (без седло)... накратко казано - тя беше любяща "баба"...
КОЙ КАКВО ПРАВИ, КОГАТО ЗАДУХА ВЯТЪР?
При скорост на вятъра 50 км/ч:
- Гърците се прибират от плажа. Арменците затварят магазините. На сливналии им е задушно все още.
При скорост на вятъра 80 км/ч:
- На Хаваите си включват отоплението. В Сливен вече им е добре.
При скорост 100 км/ч:
- В Испания обявяват училищна ваканция. Сливналии ядат сладолед и пият бира.
При скорост 120 км/ч:
- В Ню Йорк обявяват код червено. Сливналии широко отварят прозорците си, за да усетят лекия бриз.
При скорост 150 км/ч:
- Бедствено положение в Германия. В Париж укрепяват с въжета Айфеловата кула. Сливналии излизат да се насладят на свежия полъх от балкана. Сменят на малките деца играчките в джобовете с подходящи павета.
При скорост 180 км/ч:
- Полярните мечки в Канада мигрират на юг. Сливналии пийват кафе на откритите маси във Фешъна, но без шапки, че им се спарват главите.
При скорост 200 км/ч:
- Във Финландия евакуират останалото население, което вятърът не е издухал в морето. Сливналиите си правят завет, когато палят цигара.
При скорост 300 км/ч:
- Във Флорида всички къщи са отнесени от урагана. Сливналията се чуди дали да не укрепи казана за ракия, щото е на открито. Пускат децата на училище, само ако е по посока на вятъра.
При скорост 400 км/ч:
- Вятърът събира в едно Брюксел и Берлин. Айфеловата кула се е преместила в Киев. Сливналии си притварят прозорците, за да не хлопат. При шофиране псуват движещите се по пътя казани за смет кой им е дал книжка.
При скорост 500 км/ч:
- Абсолютният ад. Обявяват световен катаклизъм. Сливналии си затварят прозорците и свиват рамене. Признават: е да, раздухало се е нещо…
Раздвоение - когато навън е 20 градуса, ходиш на плаж, и изведнъж видиш в програмата "Сам вкъщи"... Борбата с рефлекса да украся елхата е жестока!
Семейство нудисти на почивка на Хаваите. Мъжът толкова обичал жена си, че си татуирал името ѝ на члена си - "Wendy". На плажа гледа, върви един хаваец нудист и... на члена му също пише "Wendy".
- А! И твоята жена ли се казва Wendy?
- Не бе, сега ми е спаднал. Иначе пише: "Welcome to Hawaii. Have a nice day!"
Защо си стъпках фитнес-гривната?
- Реших и аз да влизам във форма за лятото. Плажове, мацки... сещате се. И да съм в крак с фитнес-тенденциите, купих си фитнес-гривна. И понеже нямах търпение да я пробвам. Викам си - ей, ся ше са натваря максимално - качвам се до 6-я етаж, до апартамента по стълбите!
Първи ден - добре!
Втори ден - усещам, че дишам!
Трети ден - заклеам се да не спирам да почивам.
Четвърти ден - аз Еверест ли качвам? Що няма кислород?
Пети ден - кой ми сложи чугунени обувки?
Шести ден - Да звъня ли на 112 или просто да умра на стълбите?
Полежах, полежах и полека лека се свестих. С надежда погледнах гривната, а там статус "НЕЗНАЧИТЕЛНА АКТИВНОСТ".
Разкопчах я и активно я стъпках.
Да кръстиш кучето си Акула и да го заведеш на северния плаж в Бургас е лоша идея...
