Офис вицове
В тази категория има 789 вица, разпределени в 53 под-страници.
Закони за работата
1. Закон на Слаус: Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.
2. Закон на Франко за работното място: Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.
3. Бюрократичен принцип на Ларсън: Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.
4. Първи капан на гения: Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.
5. Закон на Пъркин: Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.
6. Закон на Рафъл за бизнеса: Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.
7. Закон на Лемпнър за заетостта: Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.
8. Максима на офиса: Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.
9. Закон на Ото: Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.
10. Закон на Клайд: Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.
11. Правило на Хари: Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.
Женен мъж веднъж преспал със секретарката си. Правили с*кс цял следобед, и когато станало 8 часа вечерта, мъжа се усетил и накарал момичето да отърка обувките в тревата и в калта пред офиса им.
Прибира се след това и с влизането си почва:
- Скъпа... няма какво да те лъжа... бях със секретарката цял следобед...
- Лъжеш свиньо! Пак си играл голф!
Пролетта дойде. Половината офис чете "Как да свалим мацка", а другата половина от офиса "Как да свалим хубав мъж".
Дени, получих това по мейл-а. Момичето иска да работи в офис, ако сметнеш че е подходяща мога да ти дам координатите й.
Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.
На бюроту кат са тура
с вапцан'ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.
И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.
Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.
В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.
Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.
Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.
Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?
Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.
Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.
- Защо ти е този огромен офис?
- Ще правя финансова къща.
- Че ти нали си катаджия?
- Да де, пак ще ни дават право да късаме фишове до 50 лв.
Един човек, вегетарианец, трябвало да замине командировка в Лондон. На отиване с British Airways, а на връщане с Bulgaria Air. Обажда се в софийския офис на Бритиш еъруейз:
- Добър ден, ще летя с ваш полет. Аз съм вегетарианец.
- Много добре, ще ви сервират вегетариански обяд, ако не ви е трудно, моля, напомнете на стюардесата.
В Лондон звъни на България еър:
- Добър ден, ще летя с ваш полет. Аз съм вегетарианец.
Мълчание в слушалката, а после:
- Поздравления!
Купон в офиса - чуват се гърмения от отваряне на шампанско, музика...
Шефът на фирмата:
- Какво се е случило?
Един от служителите обяснява:
- Последната ведомост със заплатите се оказала объркана, вместо заплатите са ни платили сумите за данъците!!!
В седем вечерта служител си слага палтото и тръгва да излиза от офиса.
- Взимаш си половин почивен ден? - пита шефът.
- Не, отивам да обядвам...
Телефонен разговор:
- Здравей! Имате ли в офиса хартия A4?
- Има.
- Изпрати ми, моля, по факса няколко листа, че при нас свършиха...
От целия колектив в офиса работеше само факса.
10 признака, по които един американец разбира, че прекалено дълго е живял в България:
01. Когато всяка втора дума му е "Еб*си".
02. Когато чука солницата в масата, преди да посоли нещо.
03. Когато лющи семки в киното, вместо да яде пуканки.
04. Когато си надипли двайсетачка в шофьорската книжка.
05. Когато установи че преди да започне да шофира в България просто не е знаел да псува.
06. Когато не се притеснява да спи с две 16-годишни ученички от страх да не го съдят за разврат с непълнолетни.
07. Когато потупва по дупенцата колежките си в офиса без да се притеснява че ще го обвинят в с*ксуално посегателство.
08. Когато инсталира на служебния си компютър краден Уиндоус и пиратски софтуер за 17000$.
09. И когато го хванат невъзмутимо да заяви че лично познава Бил Гейтс и да внимават с кого говорят че да не станат на кълбета.
10. Когато за всяка своя несполука обвинява управляващите.
11. Когато почне да се къпе 1 път в седмицата.
12. И когато почне да си честити банята.
13. Когато почне да се кръсти наобратно.
14. Когато като си отиде в отпуска в Щатите да бърза да се върне в България.
15. Когато разбере че всъщност България е страната на неограничените възможности.
16. Когато като чете "Замъкът" на Кафка има чувството на "дежа вю".
17. Когато не му прави впечатление че докато в Ирак режат главите на българските заложници, единствения репортаж за България, излъчен по Евронюз, е за танцуващите мечки по улиците. (факт, на 24-07-2004)
18. Когато престане да се учудва на броя на кафенетата по главната улица.
19. Когато не му прави впечатление че в театъра има кафене.
20. Когато престане да забелязва просещите циганчета по масите на това кафене.
21. Когато някой отбележи, че точките станаха повече от 10, невъзмутимо да заяви: "Той и оня каза 800 дни..."
Разгневен месар влиза в офиса на адвокат и го пита: "Ако едно куче ти открадне половин шунка, неговият собственик трябва ли да плати"? "Разбира се" - отговорил адвоката. "Добре тогава, защото твоето куче, току що ми открадна шунка за 20 лв." "Ами дай му и другата половина", отговорил адвоката, "това ще покрие таксата ти за консултацията".
Бизнесмен пристига пред офиса си, пред който преди час е взривена бомба. Всичко е отцепено, суетят се пожарникари, пълно е с полицаи, от прозорците се стеле дим. Покрай него носят на носилка окървавен охранител, който му казва:
- Шефе, стана голяма трагедия, когато гръмна, в офиса беше жена ви … почина …
- Абе майната и на жена ми, ти ми кажи счетоводителя, къде ми е счетоводителя?
Подходящи реплики за стресови ситуации:
1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам!
2. И ти се появи като един шибан слънчев лъч...
3. Това не е офис. Това е адът но с луминисцентно осветление...
4. Терапията е скъпа. Да пукаш опаковъчно фолио е евтино. Сам си избери!
5. Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 год. насам...
6. Сарказмът е една от услугите, които предлагам...
7. На твойта планета млъквате ли понякога?
8. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата!
9. Не се притеснявай, и аз твойто име го забравих...
10. Не всички мъже са досадни, някои са мъртви...
11. Момент, опитвам се да си те представя като личност...
12. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента?
13. Земята е пренаселена, върви си вкъщи...
14. Надървянето не се брои като личностно израстване...
15. По-полека де, кой ти запали фитила на тампона?
Планове според възрастта:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!
