Луди вицове
Луди вицове за луди хора, откачалки и диваци, психолози, психиатри и лечение в лудницата. Смях с всякакви шеги за нестандартното и различно мислене на някой хора.
В тази категория има 5098 вица, разпределени в 340 под-страници.
Цезарово сечение - 25 минути!
Операция апендикс - 45 минути!
Сърдечна байпас операция - 4 часа!
Жена на фризьор - 6 часа!
- Какво правиш, брато?
- Трепя мухи!
- Хм, и к`во? Уби ли нещо?
- Да, бе! Три мъжки и две женски.
- Еха, и как така ги разпозна?
- Ами трите бяха на бирата, а другите две - на телефона.
Когато се запознахме с нея, тя ми каза, че много обичала да чете книги. Явно, въпросът с подаръка за наближаващият и рожден ден беше решен - подарих и книга, а между двадесета и двадесет и първа страница скрих основният подарък. Парите така си и останаха неоткрити, вече втора година...
Баба ми викаше:
- Преди да обидиш човек, обуй неговите обувки и мини един-два километра... пък после го обиждай колкото си искаш - хем си далече, хем обувките му са в теб!
Глухонемият петел сутрин вибрира!
- Разкажете подсъдими как извършихте грабежа?
- Какъв грабеж, господин съдия? Те сами ме помолиха.
- Как така?
- Приближават към мен тези двамата късно вечерта и ми казват "Сваляй часовника и обувките!" И аз свалих. От единия часовника, от другия обувките.
Обидно е когато се напръскаш с дезодорант с 24 часова защита, излезеш на улицата и след 5 минути са те обрали крадци!
В метеорологичната служба звъни телефонът:
- Може ли да поръчате хубаво време за почивните дни?
- Може разбира се, а за колко души?!
Жените непрекъснато мрънкат, че харесват забавни и спонтанни мъже... Но, ако почукаш на прозореца им в полунощ, ей-така, съвсем спонтанно и забавно облечен, като клоун, ВЕДНАГА започват да крещят...
Счупеното е на щастие. Разлятото – на ония свят на някой му се пие. Скъсаното е на късмет, а загубеното – Бог дал, Бог взел! Всичко това са напълно приемливи обяснения, но съществува (вярно, съвсем малко вероятно), но съществува и възможността вие да сте пълен левак, който е крайно време да си извади ръцете от з*дника!
Бездомният Стоян живееше в една спирка на метрото. Всеки ден през леглото му минаваха стотици жени.
Две бабета разговарят:
- Аз престанах да псувам.
- А аз престанах да вярвам в бог.
- Лъжеш, мама ти тъпа!
- Не ма!... Ей на, честен кръст...
Тъкмо започнах да спестявам за Бентли и то какво - я чорапи ми се скъсат, а кифла ми се дояде...
- Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист съм. Е, вече не съм. Дадоха ми ТЕЛК. То всичко стана, когато го набих онзи полицай. Ама той сам си е виновен. Ще ме пита той мене "Ти ли ще кажеш кой ще кара влака!?" И после всичко се обърка. Сега ме тъпчат с някакви приспивателни и все ми се спи. С никоя конкретно, просто ми се спи. Последната седмица възникна проблем. Както казват по новините, ситуацията се усложни. Откъде го докараха ония лудия, че и в нашата стая имаше свободно легло до мойто. Там го сложиха и започна тоя кошмар. Той си ходи гол, само с един чаршаф си завива срамотиите. Че като разбра тоя, че се казвам Лазар, става посред нощ и току си пъха пръста в ребрата ми и вика "Лазаре, стани!" Добре, ама аз спя като умрял от тия сънотворни. Обаче тоя - не "Лазаре, стани!" И като го каже - двеста пъти. Аз какво да правя, ставам и викам "А сега миряса ли? Да си лягаш вече!" Онзи обаче почва да ми вика "Лазаре, ходи!", "Къде да ходя бе, човек, ще ме види нощния санитар и пак ще ме надупчат. Не мога да седна вече втора седмица. Не мога да си почина." Следи ме гадината. А съм се унесъл - "Лазаре, стани!" И нощни смени съм давал, ама това тука не се издържа. Направо е лудница. Вчера вече не издържах, като го отгърмях с един стол, май го усмъртих. Сега вече съм в изолатора. И снощи за пръв път спах. С онзи не знам какво стана. Убих ли го, не го ли убих. А бе все се надявам да възкръсне. Дано да е онзи, за когото се мисли. Иначе ще си изгния тука. Остават още 48 дена, ако ми се яви на петдесетия, значи е Той. Аз откъде да знам бе, човек, че си Ти. Сега вече сам си казвам "Лазаре, стани!", явно съм привикнал.
Нострадамус бие котката си:
- Тук ли ще пикаеш ти след малко бе, тук ли бе!?
