Вицове » Красиви

Вицове за красиви

В тази категория има 3007 вица, разпределени в 201 под-страници.

Оценка: 3 от възможни 10 - общо: 9886

- Толкова си красива, защо не се омъжиш?
- Искам да се омъжа по любов, но тъкмо се влюбя в някой и се оказва, че няма пари.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Българин това е човек на който първата мисъл, ако види красиво цвете - да го откъсне, красива жена - да я оплюе. И успял човек - да му завиди!

Добавен преди 11 години 15 Преглед

Мъж се качва в автобус и сяда до много красива монахиня. Гледа я, гледа я и най-накрая не се сдържа и я пита дали иска да прави с*кс с него. Тя, разбира се отказва и бързо слиза от автобуса. Мъжът е отчаян и пита шофьора за съвет:
- Можеш да я имаш. Тя всяка вечер в 8ч ходи на гробищата да се моли. Ако се маскираш като Господ, може и да я убедиш.Мъжът решава да опита. Облича се в костюм като Господ и отива на гробищата. Монахинята го вижда и възклива:
- О, Господи, вземи ме, твоя съм, но нека да е отзад че да си остана девица. Започва се един луд с*кс, спиране няма. Накрая мъжът от автобуса решава да си направи майтап, сваля си костюма и започва да й се смее:
- Ха, ха, ха… ма аз съм мъжът от автобуса, ма. Моханинята си сваля воала:
- Ха, ха, ха… аз съм шофьорът, бе.

Добавен преди 11 години 2 Преглед

Мъж наема красива девойка, с уговорката да прекарат нощта срещу 500 евро. Дошло време за плаплащане и открил, че е оставил портфейла в офиса. За да не се усъмни секретарката, уговарят се да й каже, че плащането е за "наема на апартамента". Но като се връща в офиса, решил, че 500 е многоо за една нощ с девойката и решил да й прати само 250. В плика помолва секретарката да прибави следната бележка:
Уважаема госпожо,
Прилагам към настоящето чек за 250 евро за наема на апартамента. Не изпращам уречената сума, защото когато наех апартамента си представях, че:
1. Той никога не е бил отдаван под наем.
2. Има отопление.
3. Че е по-малък, та да се чувствам уютно.
Щом получила писмото, девойката върнала чека с коментар:
Уважаеми господине,
Най-напред не мога да проумея как вие очаквате красив апартамент като моя да стои неопределено време ненает.
По втора точка: апартаментът притежава отопление, но Вие не съумяхте да го включите.
Относно пространството, ако Вие нямате достатъчно покъщнина да го запълните, не винете собственичката.

Добавен преди 11 години 2 Преглед

На летището. Мъж вижда ослепително красива жена и решава да я заговори:
- Добър ден.
- Добър ден.
- Дано не съм много нахален, но накъде летите?
- Чикаго.
- Какво съвпадние, аз също! Какво ще правите чак в Чикаго? На гости на роднини?
- Не, не. Отивам на световен семинар на нимфоманките…
Мъжът леко се оцъкля и преглъща шумно.
- На нимфоманките…
- Да, аз съм един от гост-лекторите на семинара!
- И какви теми ще разисквате на този семинар?
- Ами аз ще представя откритията си в две области - плод на дългогодишните ми изследвания - дълги години нимфоманките вярвахме, че испанците са най-издържливи в с*кса, докато истината е, че това всъщност са индианците.
- Хм, интересно.
- Да, след което ще разбия мита, че представителите на африканските нации са с най-големите "инструменти"… Всъщност най-надарени са гърците и имам неоспорими доказателства… Извинете, впрочем, ние така и не се запознахме…
- О… - казал мъжът - къде са ми маниерите! Приятно ми е да се запознаем, казвам се Винету Пападополус!

Добавен преди 11 години 8 Преглед

Казвам се Елена Иванова и стоя в чакалнята на зъболекарницата. По едно време виждам цялото имe на зъболекаря си и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което е бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същия човек. Но когато виждам оплешивяващият, сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ми излиза от главата - той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като той ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в 97 ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил. "В 1990" - ми отговаря той - "Защо питате?"
"Бил сте в моята гимназия"- му отвръщам. Тогава той почва внимателно да ме оглежда. И тогава този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен кучи син ме пита: "По какво сте преподавала?".

Добавен преди 11 години 30 Преглед

Млада и красива дама пътува с влак след няколкодневна почивка на морето.
Влиза в купето, сяда, кръстосва си краката, поглежда ги и казва:
- Е, ето ви отново заедно!

Добавен преди 11 години 16 Преглед

Във влака:
- Как се казвате?
- Анджелина.
- Ух, че красиво, шото в наше село все Мара, Пена, Цура… А синчето как се казва?
- Реджиналд.
- Уха, прекрасно, в наше село все Спиридон, Темелаки, а мъжът ви как се казва?
- Аз нямам мъж, самотна майка съм.
- Колко красиво! Самотна майка, а на село все к*рви им викаме…

Добавен преди 11 години 17 Преглед

О, студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя и на мен ми се иска да късам, да късам.

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Мъж заговаря красиво момиче на улицата:
- Извинявай, красавице, мисля, че с теб сме в една посока.
- Аз пък не мисля така. Нямам никаква работа на майната си.

Добавен преди 11 години 7 Преглед

Съпруг и съпруга си лежат в леглото през нощта. Съпругата казала:
- Нещо ми се допуши… Отиди да ми купиш цигари!
Съпругът неохотно станал и се облякъл. Излезнал навън, но всичко било затворено. Единствено барът бил отворен.
Влезнал той, седнал на бара и си поръчал питие. До него седнало много красиво момиче. Тя също си поръчала питие. Започнали да си приказват. По едно време, тя го поканила да пият кафе в дома ѝ. Той се съгласил и отишли.
Правили дълъг и страстен с*кс. В 6 часа сутринта, мъжът се събудил и си помислил: "Леле, жена ми ме изпрати да купя цигари…". Уплашен, той казал на момичето:
- Имаш ли тебешир?
- Да.
- Дай ми го бързо!
Момичето дало тебешира и загледала мъжа с интерес. Той намазал ръцете си с тебешира, целунал я и си тръгнал.
Когато се прибрал вкъщи, съпругата му изпаднала в истерия:
- Къде беше, животно?
- Знаеш ли, скъпа, отидох да търся цигари, но всичко беше затворено. Погледнах - само барът беше отворен. Влезнах, седнах на бара и си поръчах питие. До мене седна една красива жена. Тя също си поръча питие. Говорехме си. Тя ми предложи да я изпратя до вкъщи. После ме покани да пием кафе. Аз се съгласих. След кафето правихме с*кс. В 6 часа сутринта се събудих с мисълта: "Леле, жена ми ме изпрати да купя цигари…" и след това си тръгнах. Съпругата бясна казала:
- Хайде, покажи ми ръцете си!
Мъжът показал виновно ръце си.
Съпругата:
- К*пеле такова, отново си играл билярд цяла нощ!

Добавен преди 11 години 7 Преглед

На пътя е спряло BMW и не тръгва. Отзад се е наредила голяма опашка от коли. Всички свирят с клаксоните. От BMW-то излиза красива блондинка, приближава се към най-близкият автомобил и казва на шофьора:
- Господине, бихте ли погледнали, какво й има на моята кола, а аз тука ще натискам клаксона вместо вас…

Добавен преди 11 години 15 Преглед

Големият пианист Глнгууд е на концерт. Пианиската, която свири на този концерт е много красива и с рокля с гол гръб, но свири ужасно лошо. Гленгууд се изнервя и негов приятел седящ до него му казва:
- Абе остави как свири. Виж каква Венера е седнала на пианото!!!
Гленгууд отговаря
- Ех, да Венера! Само дето не са и отрязани ръцете за съжаление!!!

Добавен преди 11 години 7 Преглед

В клуба на писателите красива дама се запознава с млад поет:
- Неотдавна купих книгата ви...
- О! Много ми е приятно! Значи това сте били вие!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Aкo програмистите строяха къщи...

1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03.
Петров отиде да върне бутилките.

8.03.
Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".

20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.

11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.

19.08.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се еб*ва.

2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за силата на Кориолис. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.

4.10.
Питаме Алекс дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.

5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.

8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.

17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.

7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не нагоре, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.

25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника

14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02.
Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.

4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

5.02.
Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.

7.02.
Заваля сняг...

10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.

11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.

12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.

13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.

15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.

17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.

20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно - ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.

21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.

22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.

23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.

25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се еб*ва повече, че ще стане по-лошо.

27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.

1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше... Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.

2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.

3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да - и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...

4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е еб*ло майката?

Добавен преди 11 години 9 Преглед