Компютърни вицове
Всякакви шеги за компютрите и хората които ги използват, лафове за софтуер и хардуер, майтапи за програмисти и разработчици, бисери за интернет, скайп, фейсбук, уиндоус, линукс и всичко свързано с компютрите.
В тази категория има 4395 вица, разпределени в 293 под-страници.
А НЯКОИ ХОРА... влизат във ФЕЙСБУК... САМО за да СЕ ОБИДЯТ...
ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА... гледаше с тъжен и празен поглед опустелия Facebook... После се пресегна и написа "К*Р" на стената СИ... НЯКОЙ ГО ЛАЙКНА...
ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
Има земетресение и решавам да седна на фейсбук да напиша един статус... Сядам аз и пиша с големи букви! "СТРАААААААААААААААААХ"... И изключвам компа. На сутринта сядам и какво да видя - куп известия. Викам "А? И то на моята публикация." Отварям я и що да видя - аз от притеснение съм изпуснала "Т".
Шефът към секретарката:
- Викни всички на спешно заседание! Трябват ми след един час!
- По телефона?
- Казах "спешно!" Пиши във фейсбук!
Съпругът излиза от банята небрежно увил хавлия около кръста. Съпругата го посреща по прозрачна нощница и му казва:
- Днес бях много лоша! Искам да ме накажеш, скъпи, жестоко да ме накажеш!
- Добре, две седмици без компютър!
Ако се притеснявате, че някой комшия ви краде от безжичния интернет, има много просто решение. Отворете прозорците, изключете рутера и се заслушайте! По псувните ще ги познаете!
БАБА НЕТКА:
- Чатке, как си ма, какво праят децата?
БАБА ЧАТКА:
- Аа, не съм ги чула... още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.
БАБА НЕТКА:
- Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!
На пуст остров из Тихия океан мъж с брада до коленете се разхожда по плажа. Изведнъж от вълните изниква красива жена.
- Отдавна ли си тук? – пита тя.
- Вече 11 години.
- А от кога не си пушил цигара?
- От 11 години.
Тя разкопчава един джоб на водолазния си костюм, изважда кутия с цигари, пали една и му я подава. Той жадно всмуква дима.
- От колко време не си пил уиски? – пита отново тя.
- От 11 години.
Тя разкопчава друг джоб на водолазния си костюм и му предлага малка бутилка. Той отпива голяма глътка и я поглежда с възхищение.
- А от кога – пита за трети път тя – не си се забавлявал?
- От 11 години -отвръща той замислен.
Тя започва да разкопчава ципа на водолазния си костюм.
- Боже мой! – изумено възкликва той.
- Да не би да имате и лаптоп с фейсбук и скайп...
Срещат се двама хакери. Единия разправя:
- Вчера в дискотеката се запознах с една супер блондинка!
- И?! Какво?
- След това ме покани на кафе у тях!
- И???
- Като стигнахме у тях... се съблече чисто гола!!!
- И?!
- Иии! Преместих лаптопа от бюрото, за да я кача на него...
- Имаш лаптоп ли вече?! С къв процесор?
- Вие от страна на кого сте?
- Аз съм от страната на булката, последовател съм ѝ във Фейсбук.
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот.
Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по-далече от C Disk-а на сърцето ми.
Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота.
И ето че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн.
Вие бяхте по-красива от всякога. Очите ви - безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви - непроницаемо черна като изключен LED монитор, изражението ви - умно като Гугъл, лицето ви - гладко и чувствено като тъчскрийн, тялото ви - овално като логото на Епъл, талията ви - тънка като дънна платка, краката ви - стройни като резистори...
И най-последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по-несъвършеният и от Уиндоус Виста!
Пред вас аз бях буквално търн оф - саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви...
Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейвна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!
Интегрално ваш: Рутер Петров
П.С. Колегите мъже от тек съпорта да знаят как да се обясняват в любов!
В Скайп непознат пише на девойка:
- Алооо, секси, имаш ли си гадже?
- Имам! А, ти кой си?
- Леле, аз съм баща ти! Като се прибера, ще видиш какво ще стане! Чакай ме вкъщи!
След малко друг пише:
- Хубавице, имаш ли гадже?
- Не!
- Еб*х ти майката, к*рво разтропана! Аз съм гаджето ти!
- Оооо, мило, извинявай, аз мислех, че пак татко ми ме проверява....
- Пак е татко ти! Чакай ме вкъщи!
Навсякъде несправедливост, даже при техниката. Например, дъни се компютърът, а бият монитора.
Напомням ви, че само Mark Zuckerberg има Фейсбук, останалите имаме само профили.