Вицове за колеги
В тази категория има 1927 вица, разпределени в 129 под-страници.
Студенти от първи курс на изпит. Доцентът е отчаян: - Колеги! Задавам въпрос на всички ви -който знае, нека отговори, ще зачета на всичките тройка. Моля ви! - Питай! - Колеги, какъв е цвета на учебника? Мълчание... - Как се казвам? Мълчание... - По какво сте на изпит? Мълчание... По едно време се чува мърморене: - Егати шибаните въпроси!
- Колега, въпроса е "Социално значими болести на 21 век и тяхната профилактика".
- К-У-Р и П-У-Т-К-А.
- Обяснете...
К-ръвно
у-дар и
Р-ак
и тяхната профилактика
П-реустановете
У-потребата на
Т-ютюн
К-афе и
А-лкохол
- Защитавам колегите си, посланици в чужбина, които са от ДС . Ние сме много доволни от това, което те донесоха в родината от демократичните неща, важни за западните държави.
- Какво по-точно? Секретни документи ?
- Не. Долари и евро.
Някакъв човек чул за ново изобретение на един доктор - специално лекарство за отслабване. Взимаш една таблетка преди лягане и на сутринта си свалил пет килограма.
Издирил този доктор, купил си една таблетка и я глътнал преди лягане. И започнал един сън - той в леглото с млада, много красива и сексапилна жена. И цяла нощ правил любов с нея, откъде взел толкова сили. На сутринта се буди бодър, доволен, изпотен. След душа се претеглил на кантара, чудо - пет килограма по-малко. Много доволен и щастлив отишъл на работа. Негов колега го пита какво се е случило, че е толкова усмихнат. Разказал му подробно, дал му адреса, че и колегата поискал. На връщане от работа и той си взел една таблетка, бързо се прибира, взима таблетката и ляга. И започва сън - в стаята влиза огромен гол негър, който се опитва да му свали гащите. Човекът се измъква от ръцете на негъра, опитва се да избяга, но вратата е заключена. Тогава почва едно гонене из стаята, на живот или смърт, цялата нощ. На сутринта се буди потен, уморен, изплашен. След душа се мери - пет килограма са изчезнали.
На път работа отива до доктора, който го пита дали има резултат. Той му казва:"Да, наистина има резултат. Отслбнах пет килограма, но защо е тази несправедливост? Какво сънува моя приятел и какво сънувах аз?"
Докторът отговаря:"Точно това е справедливостта. Твоят приятел се обърна директно към мен като частно лице, а ти мина през здравната каса."
Леко пияния Генко, поучаваше младия си колега:
- Аз правилата за безопасна работа със струг ги знам като седемте си пръста...
Да се тръгва по-рано от работа, за да се прибереш вкъщи е на лошо. Един колега така направи... и се разведе.
3 часа следобяд. Човек седи пред офиса и пуши цигара.
От сградата излиза друг човек, застава до него, пали цигара и казва:
- Какво става колега и ти ли не можеш да заспиш?
Арабски студент написал писмо на баща си:
"Тате, аз съм добре, не се притеснявай. Само дето ми е неудобно, че отивмам в колежа със златен мерцедес, а моите колеги и учители отиват с влака..."
Бащата му отвърнал
"Сине, преведох 20 милиона по сметката ти. Моля, не засрамвай семейството повече, купи си влак и ти!"
Един свещенник, един имам и един равин стоят и спорят на религиозна тематика.
Свещенника:
- Веднъж отивахме в съседна енория с един колега и внезапно заваля силен, проливен дъжд. Измокри ни до кости. Започнахме да се молим на Исус да ни предпази от тази беда. И о, чудо! Отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата - сухо и ние се спасихме!
Имамът:
- Нищо работа! Веднъж пътувах с един кораб през Средиземно Море и се изви жестока буря. Вълни като планини, гръмотевици! Корабът насмалко да се обърне! Паднах на колене и се помолих на Аллах да ни избави от това злощастие. И о, чудо! Отляво буря, отдясно буря, а по средата - слънце грее и оцеляхме!
Равинът:
- Хм! Веднъж моят колега Ицхак си вървял по улицата и какво да види? Пред него портфейл, натъпкан с пари! А било събота, свещен за евреите ден, не бивало тогава да докосват пари. Помолих се наум Ицхак на Яхве. И о, чудо! Отляво събота, отдясно събота, а по средата - четвъртък!
Исак го заболял зъб. Зъболекарят казва:
- С упойка е двойно по- скъпо.
Исак дава да му направят упойка...и изчезва.
Вечерта зъболекарят разказва:
- Странна случка! При мен дойде днес някакъв Исак, помоли ме за упойка, а после избяга.
Друг зъболекар казва:
- Колега, това вашето е нищо! При мен днес дойде един евреин и помоли да му извадя зъба без упокйка!
Тайните служби на САЩ, Русия и България се събрали на конференция на тема "Къде е най-секретно?".
Става снажен офицер от ФБР и казва:
- При нас всичко е много тайно - съседният отдел не знае какво правим ние!
Следва млад и напорист руснак от КГБ и казва:
- Това е нищо - колегата на съседното бюро не знае аз с какво се занимавам!
Идва ред на представителя на ДАНС, който с гордост заявява:
- При нас е най-секретно - аз самият не знам какво правя!
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
Един човек влиза в известен ресторант и сяда на единствената празна маса. Докато сяда, неволно, бута с лакътя си лъжицата и я събаря от масата. Сервитьор дотичва веднага, вади нова лъжица от джоба си и я поставя на мястото и. Човекът впечатлен от бързината на услугата пита: "всички келнери ли носят лъжици в джобовете си?"
Сервитьорът отговаря "Консултант по ефективността инспектира дейността ни и откри, че 25 процента от клиентите ни бутат лъжицата си и че носейки резервна лъжица, ще спестим ходенето до кухнята и ще бъдем много по-ефективни." По-късно, когато клиентът пискал сметката си, той отбелязал на келнера "Извинете ме, но защо от дюкяна ви виси връвчица?" Сервитьорът обяснил "Експертът по ефективността установи, че прекарваме прекалено много време миейки си ръцете след като сме били в тоалетната, така че другия край на връвчицата е закачен за моя пенис и когато отивам по малка нужда просто използвам конеца и никога не ми е налага да се докосвам и няма нужда да си мия ръцете.
Клиентът попитал "тогава как си вкарвате пениса обратно в гащите?". Сервитьорът отгорил "Не знам за колегите, но аз използвам лъжицата."
Трима мъже спорят чия професия е по-древна.
Строителят:
- Нашата професия е най-стара. Ние още египетските пирамиди сме строили.
Градинарят:
- Как ли пък не, наши колеги са засадили Райската градина.
Електротехникът:
- Защо въобще спорите? Още когато Господ е казал: "Да бъде светлина", ние вече сме били готови с цялата мрежа.
Студент е изпитван от професора, но нищо не знае. Професора казва на студента:
- Колега, ако направите нещо нестандартно ще ви пиша тройка.
- Професоре ще направя дупка в стената с оная си работа, тогава ще ми пишете ли тройка?
- Да.
Студента се засилил, блъснал се в стената и направил дупка. Писали му тройка и си излезнал от изпита. След него влиза колежка която и тя нищо не знае, и професора й казва, колежке ако ми кажете тая дупка в стената от какво е, ви пиша тройка. Колежката се зачудила, гледала гледала, и казала:
- Професоре не знам от какво е тая дупка в стената, ама червилото около нея е мое.
