Вицове за касиери
В тази категория има 286 вица, разпределени в 20 под-страници.
Жена си прави подарък за рождения ден- фейслифтинг. Останала очарована от резултата.
На прибиране към къщи се отбива в бутик. След като разгледала стоката се обърнала към продавача:
- Знам, че е малко необичайно, но според вас на колко години съм?
- На 35.
- Супер! Истината е, че съм на 45!- и доволна излиза.
Отбива се в "Мак Доналдс". След като си купила храна, попитала касиера:
- Извинете за въпроса, но според вас на колко години съм?
Огледал я:
- Мисля, на около 30.
- Чудесно! Как ще реагирате, ако ви кажа, че съм на 45?- и доволна си излиза.
Застава на автобусната спирка, а до нея само един дядо. Нашата не издържа:
- Дядо, извини ме за въпроса, но според теб, на колко години съм?
- Да ти кажа честно, чедо, имам талант да познавам точно, но...малко е неудобно- трябва да ти бръкна в гащите....
Огледала се мадамата- няма никой наоколо. Съгласила се. Бръкнал дядото в гащите й за около 5 мин. Вади си ръката и казва:
- Ти, чедо, си на 45 години.
- Невъзможно... Как позна?
- Бях зад теб в "Мак Доналдс".
Една майка, изморена и изнервена, влиза в супера да купи набързо това, онова за вечеря. На касата, още по- изнервена касиерка през зъби и предлага на промоция не знам какво си и еди какво си.
Жената съвсем сериозно към касиерката:
- Дайте ми само оборота и да си тръгвам, че да хапнем и да лягаме...
"И последните ще станат първи" - казал Исус, виждайки как касиерката в Била отваря нова каса.
Петък, ранен следобед. Шефът казва:
- Който желае може да си тръгне веднага, но първо, една свирка трябва да ми врътне...
Първа се престрашила секретарката, след нея шефката на отдел кадри, младата сътрудничка на маркетинга, а последен бил геят от PR отдела. След като си тръгнали, шефът казал на касиерката:
- Всички духачи си тръгнаха, раздай заплатите.
На касите в киното:
- Пуканки за дамата?
- Не, благодаря, само билетите...
- Количка да ви предложа, сокче?
- Не, благодаря! Само билетите за филма!
Касиерката, ехидно:
- И да ти кажа, че убиецът е шофьора на таксито, стисльо такъв!
- Дреме ми! Ние сме дошли само да се изчук*ме...
Някои са работили като сервитьори, други като касиери, трети като стриптизьори, а една кино знаменитост дори е била дилър на наркотици преди да стане известна.
На касата в магазина съм. В кошницата - шоколади, уиски, ядки и презервативи... Давам 100 лв., а касиерката:
- Г-не, може ли вместо ресто да дойда с вас?
Касиерката в "Кауфланд" имаше такъв мустак, че за малко да я питам:
- Цецо, ти ли си бе, брат, що се криеш тука?
Пешо към касиера, броейки заплатата си:
– Дал си ми 100 лева по-малко!
– Така е, но предния път съм ти дал 100 повече! Тогава защо мълча?
– Първата грешка ти простих, ама втората ми идва в повече!
В музея на восъчните фигури едва на третия ден разбрали, че касиерката е умряла.
- Откъде се сдоби с толкова пари, приятелю?
- По погрешка.
- И как така?
- Вместо заплатата касиерът ми изплати удръжките!
Двойка отива на кино:
- Какви пуканки искате? - пита касиера.
- Като гаджето ми! - казало момчето.
Касиера:
- Не продаваме грозни пуканки!
- За мен се редят на опашка хиляди мъже.
Касиерка в Билла
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
- И последните ще станат първи! - казал Исус, виждайки как касиерката в Била отваря нова каса...