Вицове за капитани
В тази категория има 541 вица, разпределени в 37 под-страници.
В гарнизонно градче капитанът слага сина си да спи.
- Не ми се спи, татко - капризничи синчето - искам слончетата да потичат!
- Късно е вече, синко, лягай да спиш.
- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааам!
- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът.
Скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
От пет години почивен ден нямам. Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар. Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една ромка - гледачка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера. Що вика на майка си „една ромка - гледачка“, също не мога да разбера.
- Капитане, вярно ли е, че жена на кораба носи голямо нещастие?
- Не е вярно! Носи абсолютно същото нещастие, каквото и на сушата!
Товарен кораб в морето. Екипажа вече трети месец плава из океана, а жени няма и няма. Капитана организира жребий - кой на кого ще е мъж или жена. На юнгата (като мъж) се пада боцмана (като жена). Старият морски вълк унило се изкачва на палубата, сваля панталона, хваща се за парапета и надупва към юнгата едно огромно г*зище с 12 татуировки и косми за около две възглавници....
Юнгата нервно обикаля около задника на боцмана, поглежда го отляво, отдясно и се чуди какво да прави.
Капитана от мостика вика:
- Боцман! Помогни на юнгата!
Боцмана бавно извива глава назад и казва:
- Юнга! Обичам те!
Търси се капитан на кораб, плаващо работно време.
Ранно утро в Средиземно море. Пълен покой. Галера.
Гребците гребат усърдно. На палубата излиза капитанът:
- Надзирател, на всички гребци по парче месо и чаша ром!
Гребците:
- Какъв празник е днес?
Надзирателят:
- Никакъв. Капитанът е решил да кара водни ски.
Стюардесата влиза в пилотската кабина:
- Капитане самолета е отвлечен от еврейски терористи с бомба.
- Как разбрахте, че са евреи? Те ли ви казаха?
- Не, но продават парашути на пасажерите.
Два кораба, български и американски, се срещат в тесен канал. Трябва да се разминат. Единият капитан вика:
- Бегай у лево, бе!
Другият:
- Гоу лефт!
Не могат да се разберат. След дълго умуване българският капитан събира екипажа и пита:
- Някой от вас разбира ли английски?
Обажда се само готвачът:
- Аз, ама малко...
Излиза на палубата и вика:
- Ду ю спийк инглиш?!!!
Всички американци ревват:
- Йеееес!!!!!
- Ами оди у лево, бе!
По време на Втората световна война взели един циганин в казармата. Неочаквано,по време на решаващата битка боеприпасите свършват. Капитанът отчаян отива при циганина:
- Манго, ето ти три гранати и една каска,искам да се опиташ да удържиш положението докато се върнем с боеприпаси.
Циганинът му казал:
- Я по-добре ми дай три каски и една граната!
Дал му ги капитанът.Върнал се след време с боеприпаси, гледа и не може да повярва на очите си: от едната страна пушките, от другата дрехите, по средата германците стоят голи и тракат с зъби. А пред тях циганинът:
- Тука има, тука нема,кой ще познае къде е гранатата?
Вече почти месец, корабокрушенци са на самотен остров. Провизиите им вече са свършили, всички са гладни. Капитанът вика готвача:
- Какво ще предложиш, готвачо?
- Ами капитане, ако решите да жертвате говорещият си папагал, имам малко ориз, ще направя пиле с ориз.
Папагалът дочул разговора, навъсил се и изкрещял:
- Капитане, кажи му тоя простак, че ако дойде да ми направи една свирка, може да приготви мляко с ориз.
Изследователски кораб плавал вече един месец е в открито море. Екипажът бавно започнал да се пропива. Капитанът решил да спре това и събрал целия екипаж в заседателната зала:
- Във връзка със случаите на пиянство, нареждам всичките бутилки водка - зад борда.
Настъпила пълна тишина. Изведнъж отзад се чул глас:
- И така, както каза капитанът, изхвърлете всичките бутилки водка зад борда!
Веднага се чул възмутителен отговор:
- А вие, водолазите, нямате право на дума!
Дневник.
- Ден първи. Приготвих си багажа и съм готова за плаването, взех си козметиката и най-хубавите дрешки. В трепетно очакване съм.
- Ден втори. Целия ден в морето, разкошна отпуска. Видяхме делфините и китовете - красота! Срещнах капитана, изглежда много внушителен мъж.
- Ден трети. Бях в басейна и поиграх голф на голямата палуба. Капитанът ме покани на вечеря на неговата маса. Много привлекателен мъж и истински джентълмен. Трогната съм.
- Ден четвърти. Бях в казиното, беше хубаво. Спечелих сто долара. Капитанът ме покани на великолепна вечеря в каютата му. Интересна вечеря, с шампанско и прочие. Помоли ме да прекарам нощта при него. Казах му, че няма шансове, аз съм вярна на мъжа си.
- Ден пети. Върнах се от басейн и малко съм поизгоряла от слънцето. Реших да отида в бара, да изкарам там деня. Капитанът ми поръча питие. Невероятен джентълмен е. Отново ме покани в каютата и каза, че ако не се съглася, той ще потопи кораба. Изплаших се.
- Ден шести. Днес спасих 1200 човека. Два пъти.
На една жена ѝ писнало всяка вечер мъжът ѝ да виси по кръчмите и решила да го отучи. Направила салатка, сипала ракия:
- Мъжо, що не останеш да си пиеш в къщи тази вечер!
Съгласил се той, хапнал, пийнал няколко чаши, пък казал:
- И жена, като бях морски капитан...
- Ти никога не си бил морски капитан!
- Ето, затова не пия в къщи.
ДЕТСКИ БРОЕНКИ
1. Онче, бонче,
гроздова в патронче,
риба щука,
иде махмурлука!
2. Митко-Миташки
с глътките юнашки,
неговите булки -
фиркани гъдулки!
3. Ала-баланица
огнена водица!
Ой, гиди Ванчо
пийнал капитанчо!
Из дневника на Мари "Блондито" от един морски круиз!
Първи ден – подготвих всичко за круиза и се вълнувам.
Втори ден – круиза започна. Видях делфини и китове. Срещнах капитана – много импозантен мъж...
Трети ден – днес се къпах в басейна. Капитанът ме покани да обядвам на неговата маса. Джентълмен...
Четвърти ден– капитанът ме покани в каютата си. Вечеря на свещи, шампанско... Помоли ме да преспя при него. Отговорих му, че няма шанс, омъжена съм...
Пети ден – вечерта наминах в бара. Капитанът ме почерпи няколко питиета. Отново поиска да спи с мен. Заплаши ме, че ако откажа ще потопи лайнера...
Неделя – вече за 10-ти път спасявам 1500 души!