Вицове за кафе
В тази категория има 2203 вица, разпределени в 147 под-страници.
Алкохола:
Празна бутилка бира е като сутиен на простора...най-хубавото го няма вътре.
Няма лоша ракия и хубава лопата.
Безкофеиново кафе и безалкохолна бира водят до надуваема приятелка.
Българите сме като дамска превръзка, намираме се на хубаво място в неподходящо време.
Всеки може да се изпикае на стената - ти бъди мъж, изсери се на тавана!
В алкохола има женски хормони...като пийна почвам да говоря глупости и не мога да шофирам.
По-добре да видиш в Google Maps къде си пиянствал, отколкото в Youtube как!
По-добре корем от бира, отколкото гърбица от работа.
Много искам да съм змия...хем върви, хем лежи.
Жената е единственото живо същество, което кърви една седмица и не умира.
Жена-шофьор, негър-скиор, евреин-миньор, пед*рас-боксьор и ЦСКА-отбор - НЯМА.
Жена без ц*ци е като понталон без джобове - няма къде да си сложиш ръцете.
Белият шоколад е измислен за негрите - за да не си прахапват пръстите.
Две малки ракия правят една голяма, но две малки пишки НЕ правят една голяма.
Разликата между ветеринарния и хуманния лекар е, че единия яде пациентите си, а другия ги е*е.
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
Една моя позната забеляза че пиша с лявата ръка и ме пита:
- Не ти ли пречи, че си левичар?
- Не! Всеки човек си е особен. Ти например с коя ръка си бъркаш кафето?
- С дясната. - отговаря тя.
- Виждаш ли, а нормалните хора използват лъжичка...
В кафето.
Жената:
- Как ме гледа, пали цигара, нервен е. Сигурно много ме иска.
Мъжът:
- Тия Реал ми прее*аха 10 мача в права колонка!!! Тая коза к'во ме е зяпнала?!
История с розов телефон
Адвокатът от съседния офис разправя на кафе миналата седмица. Щото при мен има две красиви жени, а той е още ерген.
Отишли някакви си ТРИМА от контрол по заетостта ли, от друга инстанция, да му проверяват бумагите на 24-часов "розов" телефон. Едната от тях е жена.
Едно време комунистите пращаха на проверки по двама - всеки би донесъл за другия, ако нещо наруши правилата или вземе, та се "облажи" с подкуп.
Почнали отдалече, БТК им казва, че този гад с розовия има 10 линии, 24 часа на ден. Те установяват, че той плаща само на 10 човека осигуровки.
Отиват онези в офиса му. Виждат само пет жени на телефоните и си го почват. “
- Вие имате 10 линии по 24 часа, което прави минимум трийсе "работника" на по 8-часов работен ден! А плащате само на 10!
- Вижте, огромна работа се върши от записи на "розови" разкази, които са разпределени по жанрове, записани на компютър. Ако искаш учителка, натисни 1, ако искаш медицинска сестра, натисни 2, ако искаш полицайка, натисни 3, майка ти, баща ти и т.н.
- Това са глупости! Укриваш социални осигуровки!
- Хубаво, проверете. Вие сте със служебни телефони, не ви се брои като разход. Ето ви номерата, позвънете на който си изберете. Ако случайно попаднете на жените на смяна, те ще ми вдигнат ръка, не се смята.
Хубаво, позвънили и трите инспектора по няколко пъти с различни опции на предлаганите услуги...
- Ама как, Вие така развращавате българското общество! Вие какво предлагате на младежта?!?! Това е недопустимо и немислимо като престъпление! Ще понесете тежки наказания!
- Госпожо и господа, вашите телефони ми излязоха на екрана като на мои редовни потребители. Мога да ви кажа и кой от вас по колко лева е навъртял този месец. Да продължаваме ли разговора?
Такивамитиработи.
Отидох до съседката да ми даде кафе... не ми даде... И кафе също.
Притичва деветгодишен син и пита майка си:
- Мамо, какво е това "безопасен с*кс?"
Майката се задавя с кафето, кашля... Синът търпеливо чака. Когато вижда, че майка му може отново да говори, скромно добавя:
- Какво е "с*кс", аз знам...
Спират кола на границата и митничаря пита:
- Алкохол, наркотици, оръжие?
- Благодаря, не. Едно кафенце само...
Има един в кафенето, седи на масата, ни телефон, ни лаптоп - пие кафе като психопат.
Убедих се, че кафето води до агресия. Вчера в бирарията изпих 11 бири, а жената вкъщи само две кафета. Нямате си представа колко бясна беше като се прибрах.
Жената си изгуби телефона, снове из целия апартамент и търси. Взе моя, намери "любима" и набра. Докато звънеше и се ослушваше, къде звъни нейния, изненадано чу глас:
- "Алоо..."
За секунда изпадна в истерия, забрави за телефона и скочи върху мен. След няколко минутен емоционален монолог се затвори в банята да плаче. Шокиран не по-малко от нея, взех телефона и набрах отново "любима". На другия край жизнерадостен женски глас обяснява:
- "Този телефон намерих в кафето. Нямаше пари и документи. Не знаех на кого да позвъня... Как мога да ви го върна?"
Мъж заподозрял жена си в изневяра и наел частен детектив. След неделя детективът му докладва:
- Жена ти се срещна с мъж в едно кафене, после се качиха на една кола и от прашиха извън града до една вила. Влязоха в хола, пиха вино, вечеряха леко, отидоха в спалнята, съблякоха се, легнаха и изгасиха лампата, повече нищо не видях.
- Ех, пак тази проклета неизвестност!
На съседната маса в кафенето, седи някакъв мъж и просто си пие кафето. Без смартфон и без таблет. Егати психопата!
Моля изберете правилният вариант:
- Сутринта започва със силно кафе и лека закуска!
- Сутринта започва с нежна целувка от любимия човек!
- Сутринта започва с зачервени очи, главоболие и мисъл "Боже, пак ли е понеделник...
Писмо до жена в сайт за запознанства:
- Всяка сутрин ставам в 7:00, закусвам и 8:00 започвам работа. Не пия кафе и не пуша. Вечер приключвам работа точно в 17:00. След работа не ходя по кръчми и барове. Алкохол не близвам и не поглеждам други жени... но един ден ще изляза от шиб*ния затвор!