Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4630 вица, разпределени в 309 под-страници.
Учителката към учениците:
- Деца дайте пример за тежък предмет?
- Камък. - рекла Марийка
- Браво! Друг?
- Желязо!
- Добре! Някой друг?
- На дядо ми х*я! - провикнал се Иванчо.
- Кви глупости говориш? Как не те е срам? От къде на къде на дядо ти...
- Е как бе госпожо, всички жени от селото са опитвали да го вдигнат, но все не могат...
16-годишната Марийка казва на майка си:
- Мамо, не знам какво да правя... Когато съм с Иванчо в парка... и съм седнала в скута му... започвам да си мисля, че той е алкохолик... някаква бутилка от панталона му все ми се навира между краката... Та затова се чудя дали да се оженя за него?!
- Ожени се, миличка, ожени се... щото аз цял живот с баща ти... върху някаква ампулКа прекарах...
Вече трети ден Вин Дизел чакаше да дойдат частите за трактора. Обстановката в гаража на кооперацията беше тягостна, закъсняваха с пръскането. Откакто цените на петрола паднаха, никой не търсеше Вин Дизел за роли ... някак евтино им звучало. Благодарение на опита от "Бързи и яростни" си намери работа като тракторист в една земеделска кооперация край Айтос. Беше честна и почтена работа, но нямаше и помен от блясъка на Холивуд. Сега му казваха Ванчо Нафтата.
- Нафта! - провикна се един от колегите му от другия край на гаража.
- Няква жена те търси по телефона!
- Какво иска? - изкъркори гласът му като счупено ЮМЗ.
- От "Бразди" била, пита дали си искал да участваш.
Ванчо се усмихна, приличаше на забравена на дъжда торба цимент. Късметът му се усмихна отново, връщаше се в голямата игра...
Иванчо се появява в училище със зачервен и подут нос.
- Какво се е случило, Иванчо? - пита го учителката.
- Имах хрема. Постоянно подсмърчах. На тате му писна, взе прахосмукачката и ми издърпа всичките сополи.
- Баща ти има много авангарден метод на лечение!
- Това е нищо! - казва Иванчо.
- Преди няколко дена по-малкият ми брат имаше запек.
Бащата на Иванчо го пита:
- Сине, как завърши учебната година?
- Супер тате, удължиха ми договора за 5 клас, с още една година!
Марийка стяга багажа и обяснява на майка си, че ще ходи на излет за уикенда с Иванчо. Майка ѝ, която добре познава Иванчо, върви подире ѝ и нарежда:
- Слушай, каквото ѝ да ти каже Иванчо, ще отговаряш "Не бива!"
Връща се Марийка след два дни и майка й още от вратата пита:
- Какво стана?
- Какво, какво? С твойто "Не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива!
- Защо, как така? Нали ти казах какво да правиш!
- Ами хапнахме, пийнахме и си легнахме. Аз на едното легло Иванчо на другото. Въртя се и не мога да заспя. Иванчо също и ми вика: "Марийке, аз не мога да спя, ти не можеш да спиш. Бива ли така?" Отговарям "Не бива."
Той пак: "Аз в едното креватче, ти в другото. Бива ли така?" Аз: "Не бива." Той: "Ама аз без пижама, а ти с нощница. Бива ли така?" Аз: "Не бива." "Ама бива ли аз без гащи, а ти с гащи?" "Естествено, че не бива и така..."
Наближава 8-ми март и учителката казва на децата да съчинят стихче по този повод.
Става Иванчо:
- Аз съчиних...
И продължава:
- "Осми март е близко-близко, расти по-бързо моя п*шко."
- Вън! Веднага вън от клас и отиваш при директора, за да му кажеш защо си изгонен! Отива Иванчо при директора и му казва какво е станало.
Директорът изслушва стихчето и казва:
- Глупав си ти, Иванчо! Ето как се съчинява стихче за Осми март "Осми март е близко-близко и сърцето бие, като на елен. Не ме подвеждай моя п*шко в международния женски ден!"
Другарката пита децата:
- Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек?
- Ами ябълка, другарко.
- Друго, деца?
- Ами портокал, другарко.
- Друго? Кажи, Иванчо.
- Телевизор, другарко.
- Е как така телевизор бе, Иванчо?
- Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "Аре загасяй телевизора и го лапай!"
Учителката:
- Иванчо, знаеш ли да броиш?
- Да, тате ме научи!
- Я кажи, след 3 кое число следва?
- Четири.
- Браво! А след 7?
- Осем!
- Юнак! И да поздравиш баща си от мен! А след 10, какво следва?
- Вале...
Иванчо влиза в час, сяда и чака да започне часът. Влиза учителката, а след нея и директорът. Директорът казва на класа да кажат някоя гатанка. Всички деца мълчат, а само Иванчо вдига ръка. Учителката преценява, че не трябва да го вдига, но директорът ѝ казва:
- Колежке, не виждате ли, че това момче вдига ръка-вдигнете го!
Иванчо става и казва:
- Кръглооо... чернооо... и по средата има дупка - що е то?
- Деца, всички навън! - извикала учителката.
Децата излизат, а учителката пита Иванчо:
- А сега, Иванчо, я кажи какъв е отговора на гатанката?
- Грамофонна плоча, Госпожо.
Тогава директорът се провикнал към другите деца:
- Децааа, влизайте... не е п*тка.
Учителката влиза в клас, а цялата дъска изписана с псувни.
Тя веднага:
- Иванчо, ти ли написа това?
- Не!
- Когато ги писаха, аз бях зает.
- И с какво беше зает?
- Диктувах.
В училище. Урок по български.
- Деца, днес ще се научим как се делят някои думи на срички. Ще ви попитам какво работят бащите ви и какво биха подарили, ако са тук.
Анка:
- Моят баща е аптекар. Ап-те-кар. Ако беше тук, щеше да ни подари полезни витамини.
Марийка:
- Моят баща е хлебар. Хле-бар. Ако беше тук щеше да ни подари по едно вкусно, горещо хлебче.
Тошко:
- Моят баща е чето... сшето... чтето...
Учителката:
- Тошко, седни, успокой се, и ще ни кажеш по-късно.
Иванчо:
- Моят баща е букмейкър. Бук-мей-кър. Ако беше тук щеше да заложи 20:1, че Тошко няма да може да каже "счетоводител!"
Учителката изпитва учениците в класа. Ядосана е...
– Петърчо!?
– К'во?
– Ще ти кажа аз на тебе К'во! Дяволите ще те вземат! Стани, когато говориш с учителката! Колко е 2 и 2?
– 5.
– Идиот! Няма да стане от тебе инженер! Седни си! Двойка... Кириле?!
– К'во?
– Ще ти кажа аз на тебе „К'во". Дяволите ще те вземат! Стани, когато говориш с учителката! Колко е 2 и 2?
– Ами... 3.
– Идиот! Няма да стане от тебе инженер! Седни си! Двойка. Иванчо?!
– Да, госпожо!
– Колко е 2 и 2?
– 4.
– Браво! Ще стане от тебе инженер!
– Госпожо?! - продължил Иванчо.
– К'во?
– Ще ти кажа аз на тебе „К'во"! Дяволите ще те вземат! Стани, когато говориш с инженер.
Иванчо се прибира от училище. И баща му вика:
- Иванчо иди в на сестра си стаята и ми донеси чехлите.
Той влиза в стаята на сестра си и кво да види - две красиви момичета... Иванчо им вика:
- А пък тате каза да ви е*а и двете.
Сестра му потресена възкликнала:
- Иванчо как може така да говориш на приятелките ми?
А той ѝ казал:
- Искаш ли да питаме тате?
Тя се съгласила... Иванчо отваря вратата и вика:
- Татеее, едната ли?
- И двете бе, простак!
Учителката завела децата да гледат строителство на нова къща. По време на мероприятието един строител паднал от една стълба и го откарали с линейка в болницата. В училище учителката анализира с децата случая:
- Петърчо, защо падна строителят?
- Ами сигурно не е внимавал..
- Много добре Петърчо! Гошко, а ти какво ще кажеш?
- Ами сигурно не е спазвал безопасността на труда!
- Браво, Гошко! Иванчо, а твоето мнение какво е?
- Сигурно се е разсеял, докато ме псуваше на майка, госпожо!
- Как така те е псувал Иванчо?
- Ами, каза ми: "Ей момче, че го турим на майка ти, не клати стълбата!"