Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4631 вица, разпределени в 309 под-страници.
Майката на Иванчо го пита:
- Иванчо, кога ще си оправиш оценките?
- Мамо, аз всеки ден се опитвам да си ги оправя, но учителката постоянно държи дневника при себе си...
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита:
- Абе бабо? Бе слона дали може да лети?
- Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети?
- Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят.
- Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много...
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита:
- А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава?
Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка:
- Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава...
- Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим...
На другия ден:
- Е, Иванчо, какво измисли?
- Ами, госпожо, татко каза че не съм прав.
- Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти?
- Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво...
- ?!?
- За да не ме смаже тълпата.
- Иванчо, какво би направил, ако утре станеш политик? - пита Марийка.
- Гуша.
- А бе Иванчо, не се съобразяваш, пиеш безразборно!
- Тъй ли? Като поизтрезнея, ще се напия планово!
- Иванчо, вчера татко ти пиян ли си дойде?
- Не знам. Той само помоли за огледало, за да види кой е дошъл.
Иванчо бил овчарче. Стоял си по цели месеци сам в планината. Един ден минал попа и гледа - Иванчо си го топи в мляко и го ръга на една овца. Попитал попа:
- Какво правиш, Иванчо?
- Лекувам я, дядо попе, че нещо болнава.
- Абе тя попадията нещо болнава, що не дойдеш да я полекуваш?
Естествено Иванчо грабнал едно менче с мляко и тръгнал с попа. Отишли у тях и Иванчо почнал "лечението". Гледа попа и си вика:
- Ако не беше това мляко, то си е живо еб*не...
В час по Български език децата изброяват думи с буквите от азбуката. Стигнали до " П ",учителката вижда,че само Иванчо вдига ръка и с притеснение го вдига.
- Подсъзнание - казал той.
- А ще обясниш ли какво означава?-попитала учителката.
- Ако видите на улицата две жени, които ядат сладолед, като едната го ближе, а другата го смуче, как ще разберете коя е омъжена?
Учителката отговорила смутено:
- Омъжена сигурно е тази, която го смуче.
- Не, госпожо. По халката на ръката й, а това което си мислите вие е подсъзнание.
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали... А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче...
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.
Урок по английски. Питат Иванчо:
- Преведи словсъчетанието "член-кореспондент".
- Pеnis рараrассi.
Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...
Учителката:
- Деца, кой ще ми разкаже, как се размножават таралежите?
Иванчо:
- Много, много предпазливо и внимателно!
Две квартални баби обсъждат съвременната младеж:
- Ей, какви лоши деца се навъдиха... Гледам вчера на стълбището, наш Ванчо хванал малкото Миме на тясно и го бие... И то - извадил си пишката и я бие с нея по лицето. Пак хубаво че улучил устата, че ако й беше попаднал в окото представяш ли си?
Учителката води Иванчо при директора.
- Вижте господин директор какво е написал в тетрадката си!
- "Пу*ката на учителката мирише." - прочел той.
Много ядосан директора пита Иванчо за номера на баща му и бързо го набира. Отсреща се чува жнески глас:
- Кабинетът на министъра на образованието...
Директора бързо оставя слушалката, гони Иванчо от стаята и се обръща към учителката:
- Ама госпожо, ама моля ви мийте ги тия работи де!
Учителката дала за домашна работа на децата да напишат изречение, в което да има рима. На другият ден започнала да ги изпитва.
- Кажи, Марийке.
- Вчера скочих в реката и си намокрих краката.
- Браво, Марийке. Иванчо, какво е твоето изречение.
- Вчера скочих в саламура и си намокрих краката.
- Ама, Иванчо, тука няма рима!
- Малко беше саламурата, другарке...