Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4653 вица, разпределени в 311 под-страници.
Учителката по биология разказва:
- Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло!
Иванчо пита:
- А къртицата откъде знае колко точно тежи?
Марийка казва на Иванчо:
- Иванчо, ако познаеш колко кифлички крия зад гърба си, ще ти ги дам и трите!
- Пет.
- Не позна!
Иванчо и Марийка си говорят:
- Марийке, защо винаги вместо "не е вярно" казваш "глупости"?
- Глупости!
През зимата Иванчо и Марийка правят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
- Отивам да донеса един морков.
Марийка го подсеща:
- Донеси един и за нос.
Иванчо пита майка си:
- Мамо, защо Соломон е бил толкова мъдър?
- Защото е имал 300 жени и всяка една от тях му е давала съвети.
Един ден Иванчо казал на майка си:
- Мамо, мамо, ти `ко прайш тука?
- Нищо маминото.
- Ми мани съ, най-накрая от пьтя ми ма!
Майката на Иванчо му дава 50 стотинки за закуска и той ги изял...
В училище госпожата изпитва Иванчо:
- Иванчо, как бабати меси питка
- Ами, не знам, госпожо.
- Иванчо, а как си пишеш домашните?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е дядо ти?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е кравата?
- Ами, не знам госпожо.
Иванчо се пребира в къщи и пита баба си:
- Бабо, ти как месиш питка?
- Бавничко, славничко и красивичко, Иванчо.
- Бабо, аз как си пиша домашните?
- Оп-льоп и готово...
- Бабо, къде е кравата?
- Пасе ей там на баира.
- Бабо, а къде е дядо?
- Умря бабиното през втората световна война.
На другия ден Иванчо отива на училище и госпожата пак го пита:
- Иванчо, баба ти как меси питка?
- Оп-льоп и готово...
- Иванчо, ти как си пишеш домашните?
- Бавничко, славничко и красивичко...
- Иванчо, къде е кравата?
- Умря през втората световна война...
- Иванчо, а разбра ли къде е дядо ти?
- Да госпожо. Пасе ей там на баира...
Иванчо пита Марийка:
- Колко е часа?
- Вторник...Извод: Който няма цветен телевизор, не трябва да яде халва!
- Иванчо, колко е мозъка на маймуните?
- Подут е колкото грахово зърно.
На плажа плаче детенце. Иванчо пита татко си:
- Тате, това момче не е ли германче?
- Да, татьовото.
- А защо, тогава, плаче на български?
Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:
- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:
- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:
- Тарзан по бели гащи.
Накрая той питал баща си, а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Госпожата го завела при директора. Той го питал:
- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
Директора се възмутил:
- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?
Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:
- Тарзан по бели гащи.
Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
Учителката дала на децата за домашно да напишат кратко съчинение, което да завършва на изречението "Мамо, ти си ми едничка". На другия ден децата започнали да четат домашните си:"Един ден с мама отидохме на море, пекохме се, къпехме се. Мама влезе в морето и после спасителите дълго я търсиха. Вечерта, като заспивах, усетих колко ми липсва и си казах: "Мамо, ти си ми едничка!""Вчера с мама отидохме на екскурзия, брахме гъби и ги пекохле на шишчета. Мама хапна от една красива лилава гъбка и повече не мръдна... Догато се прибирах самичка по пътечката си спомних за нея и въздъхнах: "Мамо, ти си ми едничка!"После става малкият Иванчо:
"Влязох в къщи. Потърсих в хладилника нещо за ядене, но имаше само две шишета с бира... Тъкмо преполвих второто и мама се събуди с ужасно главоболие:
- Иванчо, донеси една бира от хладилника!
- Но мамо, тя ми е една!От Сиска
- Иванчо, от какво ти е направено палтото?
- От палтото на тате.
