Вицове за хляб
В тази категория има 653 вица, разпределени в 44 под-страници.
Ако в думата 'хляб' са направени четири печатни грешки и се е получило 'бира', то може би това не са били грешки?
- Какви времена настанаха, да няма пари за хляб.
- А бе то за цигари и за пиене няма, ти за хляб ми говориш!
Студент танцува с приятелката си в дискотека. И изведнъж пада на дансинга. Приятелката му започва да вика:
- Човека припадна! Донесете вода!
Студентът с последни сили добавя:
- И хляб!
Един мотоциклетист карал бясно и както си карал, ударил врабец. Съвестта го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът дошъл в съзнание, огледал се и се разплакал:
– Ааа, решетки... хляб... вода... убил съм мотоциклетиста
Две прос*итутки разговарят върху това, доколко рецесията се отразява на тяхната професия.
Първата се оплаква:
-Вчера правих с*кс само за да си купя 1 хляб.
-А ми мен питаш ли ме? - вайка се втората. - Аз трябваше да направя на един... само за да сложа нещо в устата си.
Вaмпир влиза в хранителен магазин посред бял ден с гръм и трясък и вика на продавача:
- Дай бързо един хляб!
Продавача гледал, гледал и накрая питал:
- Абе, как така хляб? Та ти си вампир! За какво ти е хляб?
А вампира:
- Вън стана катастрофа и отивам да си топя.
На едни габровци им дошли гости, обаче им сервирали само хляб и домакина казал.
- Яжте хляба, че да донесем кокошката после.
Така ги подканял няколко пъти.
Яли гостите хляба и когато го изяли домакинът се провикнал:
- Жена, донеси кокошката да изкълве трохите.
Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвеста го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал:
- Ааа, решетки.. хляб..., вода... убил съм мотоциклетиста!
- Как е пещ за хляб на пернишки?
- Уеб камера.
А хлебаря който работи на уеб камерата - уеб дизайнер.
БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)
Пена се събудила сутринта, издоила кравата, извела я на паша, събудила децата, нахранила ги, наточила косата, отишла на полето, косила, жънала, насякла дърва, приготвила обяд, нахранила децата, прибрала кравата, след това косила до вечерта, върнала се, приготвила вечеря, нахранила децата, изкъпала ги, почистила, седнала и изяла един комат хляб и легнала да спи с чувство за изпълнен дълг... обаче изведнъж скочила ужасена:
- Божке, Вуте ненаебан!
- Сине, мисля, че прекалено много играеш компютърни игри! Отиди за хляб!
- As you wish, master!
Бабата на геймър се опитала да го прати за хляб. Геймърът я придумал да теглят клечки кой да иде до магазина, защото бил на много важно място в играта. Бабата изтеглила късата клечка и тръгнала разочарована към магазина. Изминала част от пътя, без да подозира, че си е забравила парите, когато чула мобилния си телефон да звъни:
- Ало?
- Abort mission, return to base!
- Сине, мисля, че прекалено много играеш на компютърни игри. По-добре отиди за хляб.
- As you wish, master.
3 Март 1950
95годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом,
да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам,е*ах ти войната,е*ах ти чудото.
Не е за разказване,ма нейси.От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките,цял ден отиваха пълни и се връщаха празни,аз чаках,
чаках и си викам,мога ли ви е*а лодките,другите вече избиват
турци,а аз още се оглеждам.Надух гайдата,лапнах мущука и заплувах
с нея.Хем плувам,хем духам.Еб*х ти водата,е*ах ти студа,е*ааах ти
и духането.Като стигнах на брега,гледам за турци,ма няма,те духнали
към Плевен.Викам си,абе вашта мама турска да е*а,аз за къв х*й са
намокрих,бе да са е*а в мераклията.И като тръгнахме да гоним
поганците,е*ах ти и гоненето,е*ах ти и вървенето,край нямаше,
По селата ни посрещаха с хляб,сол и ракия,а най-хубавите моми,
ни целуваха.Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам,момите,какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите,не като днешните,ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея,участвахте ли?
- Участвах.Там беше лудница.С никой не можах да се разбера.Руски,
Румънски,Финландски.Всеки ден нападахме,ма турците 6 месеца се
криеха зад стените,защото знаеха,че голям х*й ги чака.Накрая,на
Осман Паша му огладня задника,свършиха му патроните и се предаде.
Сдаде си сабята на Генерал Ганецки.Да ти е*а тъпата сабя,дори
магарешки бодили не можеше да реже,за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях.Там голям х*й ядахме.И Руснаци и Българи,еднакъв
го ядахме.Като заприиждаха турчалята,се чудехме кой по напред да
гръмнем.Гърмяхме,гърмяхме,ма патроните свършиха,а те пак идват.
Мерехме ги с камъни и дървета.Чакахме някой да умре,и него го
хвърляхме.Добре,че в последният момент дойде Генерал Радецки,
Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят.Гъзовете,до сега
щяха да ни болят.За това трябва да обичаме Русия.