Вицове за Господ
В тази категория има 1018 вица, разпределени в 68 под-страници.
- Боже! - извикал един мъж към небето.
- Защо всички момичета са мили, нежни и добри, а като ни станат жени се превръщат в гадни кучки?
Господ отговорил:
- Защото момичетата ги създавам Аз, а жени ги правите вие!
16
- Каква е разликата между Господ и адвоката?
- Господ не се мисли за адвокат.
10
Млад мъж отива в дома на годеницата си да я иска за жена.
– Какво работиш? – пита бащата.
– Ми... занимавам се с изкуство.
– Как мислиш да се издържате?
– Каквото Господ даде...
– А децата, тях с какво?
– Ами и тях, каквото Господ дал!
– А наем, апартамент, кола?
– Господ все ще даде нещо.
Тръгва си младежът. Бащата казва на майката:
– Малко е смотан, но ме кефи, че ми вика Господ!
16
Създал Господ жената и казал:
- А, нищо, тя ще се гримира...
8
- Имате ли шапка за плуване?
- Не!
- А имате ли кънки?
- Не, господине... Ние продаваме алкохол!
- Тогава ми дайте бутилка уиски, но Господ ми е свидетел, че исках да спортувам!
14
И създаде Господ пеперудата...
Погледна я дявола и рече:
- Тебе ш'та татуират по задници...
20
Мисля, че разводите са предимно поради религиозни подбуди - винаги някой от съпрузите се мисли за Господ!
8
И създаде Господ пеперудата. И погледна я дяволът, и рече:
- Тебе ш'та татуират на задници...
5
Господ към Адам:
- Пич, ще направиш ли нещо за мен?
- Квот кажеш Господи!
- Иди в долината.
Адам се замислил и попитал:
- Господи, кво е долина?
Господ обяснил подробно и продължил:
- Пресечи реката.
Адам пак запецнал:
- А бе, Тате, аз и река не знам кво е!
Господ милостив и река обяснил що е, след което продължил с инструктажа:
- Кат пресечеш реката влизаш в пещерата.
Нашият галфон отново запецнал:
- Божей, аз и пещера не знам кво е!
Въздъхнал Господа и тва обяснил, след тва осветлил въпроса, че в пещерата има жена на име Ева, след което довършил:
- Хващаш Ева и почвате да се плодите!
Адам кат секи нормален мъж от 20 век назад за мръвки всичко му било ясно, ама за плодове и то по-специални му требвало определение, та Господа обяснил схемата с птичките и пчеличките.
Адам бързо схванал концепцията, харесала му и беж към долината, пресекъл реката, хакнал са у пещерата, където намерил жената Ева...
След нема 15 минути нашият пич са върнал при Господ с въпрос:
- Господиии, кво е главоболие?
5
Да не дава Господ да започне някоя война... Половината ще загинат снимайки се с пушките за профилна...
16
...И на 6 ден Господ създаде птицечовката и викна:
- Е*ем ви Теорията на Еволюцията!
10
- Как Свети Онуфрий е станал светия?
Дядо Боже и Дявола си цокат бира и усукват спагетки горе на небето и гледат какво става на земята. А там Онуфрий, предан на Господа до дупка, отшелник в една пещера. И грам не съгрешава, ама грам!
И дядо Боже, разчустван се хвали на Дявола:
- Погледни го бе! За нищо на света няма да ми изневери!
А Дявола:
- Ти така си мислиш! За три дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса (историята мълчи за залога) и на другия ден в два часа следобед, в най-голямата жега пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с Шуменско, леко запотена. Обаче Онуфрий се прекръства, и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята. На другия ден Дявола става рано сутринта и собственоръчно опича агне. Отново обаче Онуфрий е на висота и вместо да похапне крехко агнешко, го раздава на бедните... Ядосал се Дявола и на третият ден се престорил на неотразимо красива, неземно нежна, свенливо-перверзна млада жена. Но тоя път Онуфрий не издържал и му го... отпрал.
И веднага след това Дявола отърчал при Бога и какво да види? Господ много, много доволен се смее и дъх не може да си поеме. А като се усвестил казал:
- Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
- Защо бе - нали съгреши? - попитал Дявола.
- Е как да не го направя бе? Аз тебе цял живот те дебна да те е*на, а Онуфрий за три дни успя!
13
Учителката:
– Дайте пример за тежък предмет!
– Камък! – рекла Марийка.
– Браво! Друг?
– Желязо!
– Браво! Друг?
– На дядо ми члена! – провикнал се Иванчо.
– Как не те е срам?! Какви глупости говориш?
– Госпожо, чух баба да казва – „И Господ не може да я вдигне тая пущина“…
28
Умират поп и шофьор. Бог ги посреща. С най-големите почести се оказва шофьорът.
Попът се почувствал засегнат:
- Господи, защо така... цял живот съм Ти служил?
Господ:
- Защото докато ти проповядваше всички спяха... а докато той караше, всички се кръстеха.
7
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
25