Вицове за google
В тази категория има 212 вица, разпределени в 15 под-страници.
- Наистина ли вярваш на всичко, което пише в Google?
- За тъп ли ме имаш? Естествено, че после проверявам в Bg mama...
Ако "Гугъл" беше български, под логото щеше да пише:
- Тук не е информация!
Значи, единственото, което приемам за немския език, е Рамщайн. Нищо друго не става от него. Ум не ми го побира как може да се ползва за поезия или други красиви работи. Написах в гугъл преводача "прекрасни пеперудки, маргаритки и дъги", и излезе "вундершьоне шметерлинге, гензеблумхен унд регенбоген". Как звучи само, а? Докато го произнеса цялото, и дясната ми длан почна сама да се изпъва напред, а ако послушам един час Гьоте, сигурно ще ми пораснат смешни мустачки и сам ще нападна Полша.
Ден 10...
Диарията свърши... Може би, не е било корона...
...а и има човек с отрицателна проба! Има надежда!
...Значи, мога да отида до магазина!
Вземам новите мерки за сигурност, обявени У фейса и У телевизора - ръся по пътя си белина, облечен като кукер. Да, направих си маска от видео урока за хендмейд маски! Реших, че, ако с нея изглеждам като психар - другите сами ще са на метър...
Освен т'ва - като ръся белината, питам хората от кой град са, 'щото по телевизора казаха, че междуградското е забранено - значи не се предава, ако сте от един и същи град. Което е яко...
Пазарувам на бързо белина и кренвирши, че е мой ред да разхождам кучето на леля Ванче от втория етаж. Плащам й две рула хартия и вземам кучето да се раздвижа. Имам 10 минути, докато Добри от ап.32 е на ред да разхожда псето. В този период, имам да правя йога, да гледам слъцето за витамин D, да направя кардио и 4 селфита.
Предавам кучето на Добри, ама той ми отказва. Вика ми: "Братле, тоя път излизам да разходя жената, споко!". Давам клетото дехидратирано куче на леля Ванче и заливам пред тях с белина за благодарност, да не си губя връзките и отношенията. Леля Ванче благодари и отива да дере с вилица колата на съседа Ламбри, защото днес го е видяла без маска да пие бира пред блока. Наистина е за бесилото тоА безотговорник! Ако продължи, на общо събрание в Google Hangout, решихме да го бием с камъни.
Прибирам се. Вече съм в безопасност! Изгарям пижамата, с която ходих до магазина. Викам баба Розалия от последния етаж, да ми направи бяла магия срещу щамове. Розалия я прави онлайн срещу 50 евра, но за мен идва на място, което е по-силно като ефект. Изпращам баба Розалия и сядам да си почивам от стреса. Медитирам и ям сурови бланширани картофи от фризера, защото при такива ниски температури, короната мре...
Докато съм медитирал, съм заспал. Сънувам, как Бойко, след като за ден създаде мега-лазарета в Арена Армеец, супер яки маски, костюми и хининово хапче-панацея - на третия ден, измисля и първата ваксина срещу коронавирус! Събуждам се оптимист! Лепя трети ред тиксо на дограмата, 'щото във фейса ми пратиха на лично, че хеликоптери ще пръскат дезинфектанти довечера(закачил съм на терасата туби да си напълня на аванта)...
После си правя ежедневния разговор с 112, защото нямам пари и не мога да си позволя онлайн психотерапевт...
Сетих се сега, да ви поканя на моите семинари за БЕЗличностно развитие. Първият е под надслов "Генералски успехи или как да намерите своя половинка, която желае да сподели вашата карантина".
Новини от последния час:
- Емека купува Google, а Milde купува Аpple!
В този свят, само Гугъл те разбира от половин дума.
- Докторе, може ли да те питам нещо? Аз порових в Гугъл и си изясних диагнозата, ама да чуя все пак второ мнение...
- За диагнози от Гугъл второ мнение дава Bing...
Майката:
- В гугъл си търсил за "блоу джобс", какво е това?
Иванчо:
- Ъъъ, а бе на оня Стив Джобс брат му.
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот.
Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по-далече от C Disk-а на сърцето ми.
Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота.
И ето че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн.
Вие бяхте по-красива от всякога. Очите ви - безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви - непроницаемо черна като изключен LED монитор, изражението ви - умно като Гугъл, лицето ви - гладко и чувствено като тъчскрийн, тялото ви - овално като логото на Епъл, талията ви - тънка като дънна платка, краката ви - стройни като резистори...
И най-последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по-несъвършеният и от Уиндоус Виста!
Пред вас аз бях буквално търн оф - саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви...
Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейвна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!
Интегрално ваш: Рутер Петров
П.С. Колегите мъже от тек съпорта да знаят как да се обясняват в любов!
Двама полицая в патрулката тъпеят:
- Вчера ходих да ми правят клизма.
- Що бе?
- С жената решихме да пробваме ан*лен с*кс, ама в Гугъл пишело, че се прави клизма преди това...
Ще имате гугъл от 16:00 до 22:00, да видите на Перник лесно ли им е!
В краен софийски квартал, навигацията е безпомощна пред номерацията на блоковете и се въртя като муха без глава. Срещам един чичка с куче...
- Къде е "Блок 105?"
Вдига рамене. Момиче с телефон като дъска за хляб и хендсфрий.
- "Блок 105?"
Подмина ме без да ме чуе. Решавам да включа GPS-а и да ме локализира поне къде съм, когато виждам две бабки на пейка пред един вход...
-"Блок 105?"
Двете се споглеждат!
- Това, не беше ли блока на оная, лудата Маргарита на Славчо, дето го търсиха полицаите?
- Кой, ма? Че, тоя сека вечер ходи да спи у съседния вход на Елкини с големата дъщеря. Баща и ако разбере, ще ги утрепе и двамата!... Ти, момче, от тука тръгваш само направо и като видиш голяма реклама на прах за пране с една гола уруспия дето участва в биг брадъра - завиваш в ляво! И на ония, дето лежи и се прави на умрел там до кофите нема да му даваш никакви стотинки ако ти иска, че се напива и прави поразии... Как и беше името на тая от рекламата, ма..?
Закъсате ли някъде, има ли бабки наоколо - не ви трябва ни навигация, ни Google, ни GPS...
- О кей Google, намери ми жена!
- Да подредя според цената?
- Не, според отзивите.
Да се скача с парашут въобще не е страшно. Отваряш вратата на самолета, а там Google Maps! Че кой го е страх от Google Maps?
Това, което ме научи Гугъл транслейт, никого друг не ме научих.