Вицове с известни герои
Вицове за популярни, приказни, комедийни и телевизионни герои, както и всякакви други имена които са станали хит в света на хумора и вицовете.
В тази категория има 2467 вица, разпределени в 165 под-страници.
Нане и Вуте попадат след корабокрушение на безлюден остров. От немане какво да прави Нане започва да си води дневник.
Ден 1.
- Ше се мре. Нема вода.
Ден 2.
- Нееема са мре. Намерииме вода.
Ден 3.
- Ше се мре. Нема леб.
Ден 4.
- Неема са мре. Намерииме леб.
Ден 5.
- Вуте ми аресва.
Ден 6.
- Вуте още повече ми аресва.
Ден 7.
- Вуте ме превари!
19
Германците купили завода "АЗЛК" и решили, вместо Москвич да произвеждат Мерцедес. Настроили линията, пуснали я - излиза Москвич! Сменили машините изцяло с германски, преоборудвали целия завод, пускат линията - излиза Москвич! Сменили персонала, само германци (даже охраната и чистачките), пускат линията - Москвич!
На отсрещния хълм стоят Чапай и Петка, гледат през биноклите и Чапай казва:
- Петка, аз като ти разправях, че мястото е прокълнато, ти ми се смееше...
18
Бай Ганьо, американецът и англичанинът си говорят кой какво подарил на жена си.
Американецът:
- Подарих и чисто нов обзаведен апартамент.
Англичанинът:
- Аз пък и купих нова кола и домашен любимец. - дуе се той.
Бай Ганьо:
- Аз пък и взех едни джапанки с вибр*тор...
Опулили се другите и питат:
- Джапанки ок, но как така вибр*тор?
- В случай, че не хареса джапанките, да се е*е в г*за...
29
Римейк на приказката за Червената шапчица:
- Бабо, а защо са ти толкова големи?
- Силикон, баби, силикон...
8
Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик. Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото и. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал. И така се случи няколко пъти… В резултат Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не можеше без "сутрешната" си лула.
12
Върви си Червената Шапчица из гората и изведнъж гледа - под едно дърво седи Кумчо Вълчо.
- Какви хубави големи очи имаш, Вълчо!?
Вълкyt се вдигнал и избягал. Върви си Червената шапчица нататък, преминава някакво поточе. Изведнъж пак вижда Кумчо Вълчо прикрит зад един храст.
- Какви големи, дълги и с*ксапилни уши имаш, Вълчо!
Кумчо Вълчо само изсумтял и пак избягал.
Продължава си по пътя Червената Шапчица, върви по пътечката и пак вижда Кумчо Вълчо, притаен до едно дърво.
- Какви големи зъби имаш, Кумчо Вълчо! - възкликнала тя.
Кумчо Вълчо почервенял целия и се надигнал и изкрещял:
- А бе твойта мама, ти ще ме оставиш ли най-после да се изсера, ма!?
19
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано и обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
20
Попитали едно дете:
- Каква е разликата между дядо Коледа и дядо Мраз?
Отговорът:
- Дядо Мраз живее със Снежанка, а дядо Коледа с елени...
14
Чък Норис копаел биткойни наум.
22
Коледна вечер. На външната врата се звъни. Смъртта е! Идва на вземе поредната си душа за път към отвъдното.
Отваря, не кой да е, ами Чък Норис.
- Коя си ти!
- Смъртта!
- Какво искаш?
- Ами... ой Коледо, мой Коледо, дошли са ти добри гости, добри гости коледари...
35
Еврейско семейство приготвя кошницата на Червената шапчица:
- И запомни, Червена шапчице, баба ти може да се оплаква от малката си пенсия, от това, че покрива тече, че няма дърва за зимата, че вечно е сама... Няма да обръщаш внимание... Запомни - сиренките са по 1.00лв, а кашкавалките по 1.20лв....
26
В един хотел нямало достатъчно места и се наложило да спят на едно легло Бай Ганьо, американецът и англичанинът. Бай Ганьо бил в средата. По някое време кихнал, изплюл се към тавана и слюнката опръскала другите двама.
- Хей, какво правиш? - разсърдили се те.
- Като се каниш да правиш такива работи, обаждай се поне предварително с думата "Внимание!" За да се подготвим и да си скрием лицата под завивката.
Не щеш ли, след малко Бай Ганьо извикал:
- Внимание!
Двамата веднага си пъхнали главите под завивката. Тогава Бай Ганьо изненадващо пръднал.
47
Нане и Вуте пътуват с кола... По едно време Нане вика на Вуте:
- Вутееее, влезнааме у градо...
- По що позна?
- Почнааме да газиме ораа...
- Е па спри де...
- Не моем... Ти караш...
12
Докато чакал отговор, на спешната си радиограма, от центъра, Щирлиц, се престрашил да заговори радистката:
- Катя, обичаш ли филми за любов, за отношения...
- Безспорно...
- И аз, само че, с п*рно...
12
В новините потвърдиха, че единственият неизнасилен в Холивуд е Чък Норис.
54