Вицове за евреи
Вицовете и шегите за евреите, осмиват евреите с тяхното скъперничество, лакомия, алчност и влечение към богатството, парите и облагите, придобити без труд и заслуги.
В тази категория има 1010 вица, разпределени в 68 под-страници.
Неочаквано намереното съкровище, прее*а погребението на стария Моше...
Евреин и циганин бягат от концентрационен лагер. По пътя си трябва да прескочат висока тухлена ограда. Пръв тръгва евреинът. Почти преминал, но съборил една тухла.
- Халт?! (кой там?) - изревал часовият.
- Мяуууу... - измяукал евреинът.
Часовият отминал.
Дошъл ред на циганина, но и той съборил тухла.
- Стой! Кой там?
- Пак котката, бе бате...
Един евреин продавал банички в парка. Всеки ден край него минавал един човек, който си правел сутрешния крос и когато притичвал край евреина му подхвърлял един лев, без да си вземе баничка. Един ден, както винаги, човека минал по алеята, подхвърлил левчето и отминал. Евреина обаче му викнал да се върне, върнал се човека и казал:
- Не се притеснявайте, че не си вземам банички. Аз не ям тестени изделия, но ви виждам че всеки ден сте тук от рано сутринта, в хубаво и лошо време и искам да ви помогна в бизнеса по някакъв начин.
А евреина отвърнал:
- Ами, благодаря ви за това, обаче от вчера баничките вече са по 1,20.
Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден-днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
Сара, жената на Моше, е на смъртно легло и казва на мъжа си:
— Моше, искам да си призная, преди да умра, за да нямам грях на душата - синът ни не е от теб. Съседът Ицхак е истинският му баща!
— Ицхак, тоя красавец, ще вземе да спи с теб?! Не вярвам, мой си е синът!
— Вярно е, Моше. Исках синът ми да е красив като Ицхак и му платих, за да забременея от него.
— Хъм… Я чакай малко - а ти от къде си взела пари?
— От касата на магазина ти ги взех. Тайно.
— Видя ли — мой си е синът!!!
Авраам го сполетявало нещастие след нещастие. Загубил препитанието си и нямал с какво да изхранва семейството си.
Отишъл в синагогата и говорил с равина :
- Рави, тежки времена настъпиха! Нямам поминък, не мога да издържам семейството си! Даже нямам пари да купя едно мляко, да изпият децата по една чаша!
Равинът смирено му рекъл :
- Аврааме, ти си добър човек. Ще се моля довечера за теб, дано бъдат чути молитвите ми!
Отишъл вкъщи Авраам и си легнал. Когато се събуди - чудо! Били му пораснали гърди, които пускали мляко! Налял по една чаша, но решил пак да се върне в синагогата.
- Рави, видях какво се случи с мен! Молитвите ти бяха чути, но точно така ли трябваше Господ да ми помага? Аз просто исках пари!
- Аврааме, голям човек си. Знаеш, ние сме евреи - чудо ще сторим, но пари няма да дадем!
- Времето е отвратително!
- Това е заради Гълфстрийм.
- Той да не е евреин?
- Не. Течение.
- Масонско?
- Не, океанско...
- От Израел?
- Не. Oт Aмерикa.
- Знаех си! При тях сигурно слънце грее, а ние тука ще изгнием.
- А, не. Сега там е нощ.
- А бе, ти откъде знаеш всичко? Да не би да си евреин?
Та това е един мъж който влиза в еврейски магазин и следва:
- Извинете имате ли черни сутиени най голям размер?
- Да 10 лева бройката.
- Ами дайте ми 20
- Моля...
След 2 дни:
- Извинете имате ли черни сутиени най голям размер?
- Да но цената е 30 лева бройката.
- Ами дайте ми 50
- Моля...
След 2 дни:
- Извинете имате ли черни сутиени най голям размер?
- Да но цената този път е 50 лева бройката.
- Ами дайте ми 100
- Моля...
Клиента излиза но този път евреина не издържа и излиза на вратата:
- Извинете какво правите с толкова сутиени? Аз ви вдигам постоянно цената, а вие купувате и купувате!!!
- Ами режа ги на две и ги продавам на евреи като шапки. 100 лева бройката!!!
ЕВРЕЙСКАТА ЧЕРВЕНА ШАПЧИЦА
И баща и я погледна милно на прага, преди да я изпрати при милата и баба:
- Кажи на дъртата, че тия със беконо, са вече по два кинта!
Какво казва мъжът на жена си, когато тя, с куфар в ръка, му казва:
- "Това е краят. Напускам те, отивам при друг."
Атеист:
- "Не вярвам."
Будист:
- "Стига да си щастлива."
Католик:
- "Аз съм виновен."
Евреин:
- "Ще ти го върна."
Православен:
- "Стига да е от нашата вяра."
Агностик:
- "Не може ли да си и с двама ни?"
Мюсюлманин:
- "Една повече, една по-малко..."
Меланхолик:
- "Ще се самоубия!"
Холерик:
- "Ще те убия!"
Апатик:
- "Добре."
Песимист:
- "Знаех си..."
Оптимист:
- "Задръж ключа - за всеки случай."
Реалист:
- "Взела си моя куфар."
Наивник:
- "Кога ще се върнеш?"
Рационалист:
- "Нямаш аргументи."
Скептик:
- "Сигурна ли си?"
Романтик:
- "Но аз те обичам!"
Философ:
- "Защо точно днес?"
Адвокат:
- "Това ще ти струва скъпо..."
Банкер:
- "Това ще ми струва скъпо..."
Либерал:
- "Най-сетне свободен!"
Комунист:
- "Длъжен съм да те деля с други."
Природозащитник:
- "Вземи колелото."
Социалдемократ:
- "Уважавам решението ти."
Българин:
- "Да вървиш на майната си."
- Равине, имам големи проблеми! Не мога да се справя с тях. Как да постъпя, равине?
- Моше, Бог изпраща всекиму проблеми, които са му по силите. Така че, вариантите са два - или ти все пак можеш да се справиш с проблемите си; или това не са твои проблеми.
На Соломон сина, малкият Моше пораснал и трябвало да тръгва на училище. Соломон го записал в еврейското училище, но след 3 дни му му се обадили и казали да си го взема, защото е ужасен и с него не може да се оправят. Прибрал го Соломон, но славата на Моше се разнесла из града и в никое училище не го искали. Накрая решил да го запише в католическото училище. Записал го, минал ден, два, седмица никой не му се обажда, и решил да провери какво става. Пристигнал в училището, посрещнал го падрето и Соломон го попитал:
- Как е нашият Моше, добре ли се държи, слуша ли?
- Ооо, господине от 25 години съм директор, но по- добър и послушен ученик не сме имали.
Соломон се учудил и попитал може ли да говори със сина си. Дошъл Моше и дори не дал на баща си да отвори уста и почнал:
- Тате, тате да ти кажа, тия във всяка стая на стената са сложили един евреин разпънат на кръст. Да знаеш, много ще слушам, защото тия явно не си играят.
Стар евреин звъни на звънец. Отваря му непознат мъж.
- Вие ли спасихте внука ми да не се удави вчера в реката?
- Дааа!
- А шапката му къде е?!
- Времето е отвратително!
- Това се дължи на Гълфстрийма.
- Той да не е евреин?
- Не. Течение.
- Масонско?
- Не, океанско..
- От Израел?
- Не. Oт Aмерикa.
- Знаех си аз. При тях сигурно слънце грее, а ние тук ще изгнием.
- А, не. Сега там е нощ.
- А бе, ти откъде знаеш всичко? Да не би да си евреин?!
Русия. Малкия Мойше се прибира вкъщи и казва на майка си:
- Мамо, мамо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак!"
- Сине, какво ядеш всеки ден?
- Ами пиле, телешко, свинско, рибка...
- Отсега нататък ще ядеш картофи, като всички руснаци.
Разстроил се малкия Мойше, отива при баща си и казва:
- Тате, тате, днес в училище написах, че съм като националност "руснак!"
- Сине, ти как отиваш до училище всеки ден?
- С твоята кола, тате!
- Е, отсега нататък ще си с трамвая, както всички руснаци!
Отива малкия Моше при дядо си, и казва:
- Дядо, дядо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак!"
- Дядовото, ти колко получаваш всеки ден джобни пари?
- Ами стотачка, дядо!
- Е, отсега нататък ще получаваш копейки, като всички руснаци!
По-късно вечерта, семейството вечеря. Всички набиват печено пиле и си намигат, само малкия Моше яде варен картоф. Майка му го пита:
- Е, Моше, как е да си руснак?
- Егаси, от само няколко часа съм руснак, но вече ви ненавиждам вас, евреите!
