Вицове за Дискотеки
В тази категория има 577 вица, разпределени в 39 под-страници.
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
Решила мечката да води заека в горската дискотека.
- Ами тигрите на барплота? Ония с ланците? Ще ме глътнат и няма да ме усетят - опъва се заека.
- Няма страшно, зайче. Аз съм говорила с тигрите - рекла Меца.
Влизат в дискотеката и заека като вижда тигрите трепери.
- Спокойно зайче, не се притеснявай. Отивам до тоалетната и се връщaм до минута. Говорила съм с тигрите няма страшно - рекла пак Меца.
Докато Мечката била в тоалетната, влязла една камила.
Заека беж да го няма, през девет дерета в десетото.
На другия ден мечката пита заека защо е избягал.
- Как да не бягам бе Мецо! В дискотеката влезе един кон, като видях как са го изгърбили ония от барплота крила ми поникнаха.
След дискотека Марийка харесала Иванчо и го води вкъщи. Тяхните отсъствали от града. Влизат в коридора и Марийка направо в банята:
- Аз ще се приготвя и идвам!
Иванчо в този момент му се присрало ужасно. Няма къде, тоалетната и банята били общи! Зор ужасен!! Отваря вратата на хола, а на дивана лежи едно огромно куче. Изсрал се на средата на хола и си мисли: "Като дойде Марийка, ще помисли, че кучето се е изсрало..."
Седнал в кухнята и чака. Излиза Марийка и го пита:
- Що не отиде в хола?
- Ами аз отворих вратата, там има едно голямо куче на дивана, а мен ме е много страх от тях!
- Милият ми глупчо сладък. То е плюшено, ама нали изглежда като истинско...
Българин влиза в турска дискотека с потник на който пише "Турците имат 3 проблема". Приближава се един турчин и го поразбутва:
- Какви проблеми имаме бе?
- Това е първият ви проблем - много сте раздразнителни.
След малко много турци наобиколили българина.
- Какви проблеми имаме бе? - пак същият.
- Това ви е вторият проблем, когато не можете да разрешите сами проблемите си винаги се събирате на тълпи.
След известно време българинът си тръгнал, а отвън го чакали същите турци и всичките с ножове.
- Това ви е третият проблем - на престрелка винаги идвате само с ножове.
Мъж сваля супер яка мацка в дискотеката и я води у дома.
Още от вратата започнал да се съблича.
Дамата веднага го забелязала и отбелязала:
- Добре изглеждаш...
- Мда.. Виж само какви мускули... като динамит! - отвърнал мъжът. - Бицепси... като един динамит са... Гърди... като динамит... Гръб като динамит... Уау... страшен съм.
Мъжът изглежда позирал с огромно удоволствие пред фигурата си.
- Виж само... целият съм като един голям динамит... - след което си събул и гащите.
Жената погледнала и с видимо недоволство заключила:
- Толкова много динамит, а няма с какво да го запалиш...
Марийка споделя с майка си:
- Мамо, струва ми се, че Иванчо е алкохолик!
- По какво съдиш Марийке, вие ходите от три дни!
- Ами снощи в дискотеката за първи път му седнах в скута и почуствах, че има половин литрово шише с водка в джоба!
- Хубаво си е момчето, нищо му няма! Аз цял живот седя в скута на баща ти върху една ампула с пеницилин!!
Студент танцува в дискотеката с приятелката си! Изведнъж му става лошо и пада на данскинга в несвяст... Приятелката му разтревожено крещи:
- Човекът припадна, моля ви донесете му вода!!!
А Студентът с последни сили се изправя и казва:
- И хляб...
Младеж и девойка се запознават в дискотека. Две питиета, малко танци и се озовават в леглото.
Започнали веселбата и по едно време на девойката й става супер готино, страшна работа. Забива нокти в гърба на младежа и задъхано го пита:
- Сладур, как ти беше името?
Младежът прекъсва временно ритъма и пропърморва:
- Казвам се Камен.
Девойката забива още по-дълбоко нокти в гърба на младежа и извиква:
- Не си Камен ти, Желязко, Желязко ти е името!
Марика пита баща си
-Тати може ли да ида на дискотека довечера:
Баща и отговаря
-Ами направи ми една свирка и ходи кадето щеш
Марийка нямала избор и почнала да прави свирка на баща си и казала
-Абе ,тати що ти мерише х*я на лайно?
Баща и отговорил:
- Ами преди малко брат изкаше да излиза с приятели !!
Дискотека. Студентско парти. Младеж кани момиче:
- Може ли?
- Може, но първо да потанцуваме!
Прибирала се Станислава от дискотека в студентски град, когато в една тьмна уличка е пресрещнал един стар изнасилвач.
-Ще те е*а!-казал изнасилвача.
Станислава се изплашила, но отговорила:
-Господин изнасилвач, не може ли да минете само с една свирка? Виждате ли, пазя се за брака.
Старият изнасилвач се позамислил малко, но накрая се сьгласил. Когато свьршила сьс свирката Станислава се обьрнала кьм изнасилвача:
-Извинете, но ще може ли една цигара, да отмие неприятния вкус, които имам в устата?
Изнасилвачът и подал цигара.
-Ще може ли огьнче?-попитала Станислава.
-Разбира се.-отговорил изнасилвача и щракнал сьс запалката.
Огьня за момен осветил лицата им, които до сега не се виждали.
-Татко?! - изненадано извикала Станислава.
-Станиславо? Ти пушиш? -още по-изненадано казал изнасилвачът.
Първа среща м/у Иванчо и Марийка.
След дискотеката, той я води вкъщи и вади ключовете от апартамента да отваря. На етажа е тъмно, Иванчо нарочно не включва лампата, да не видят съседите. Тя му казва:
-Ако мушкаш ключа грубо в ключалката, значи си груб любовник и не си за мен. Ако изпуснеш ключовете на земята, значи си неопитен любовник и пак не си за мен.
В тъмното се чува сумтене до бравата и Марийка пита: -К'во правиш?
-Аз винаги първо облизвам ключалката, за да влезе ключа по-лесно!
Едно лайно си вървяло по пътя и срещнало друго лайно и другото лайно го попитало:
- Абе на къде си тръгнал: и първото лайно казало:
- Отивам на дискотека: и второто лайно казало:
- Може ли да дойда с теб?: и първото отговорило:
- Може.
Вървяли двете лайна и срещнали трето което попитало:
- Абе на къде сте тръгнали: и двете лайна казали:
- На дискотека: и третото лайно питало:
- А може ли да доида с вас: и те отговорили:
- Ми може.
Вървяли трите лайна и срещнали една дрисня и дриснята попитала:
- Абе на къде сте тръгнали?: и трите лайна казали:
- Отиваме на дискотека: и дриснята казала:
- А може ли да дойда с вас?: и първото лайно казало:
- Тука сме само корави пичове!
Младеж и девойка се запознават в дискотека. Две питиета, малко танци и се озовават в леглото.
Започнали веселбата и по едно време на девойката й става супер готино, страшна работа. Забива нокти в гърба на младежа и задъхано го пита:
- Сладур, как ти беше името?
Младежът прекъсва временно ритъма и промърморва:
- Казвам се Камен.
Девойката забива още по-дълбоко нокти в гърба на младежа и извиква:
- Не си Камен ти, Желязко, Желязко ти е името!
Младеж и девойка се запознали в една дискотека, отишли в квартирата на мадамата и се оправили. След това тя заплакала:
- Кой знае какво ще си помислиш за мен сега... А аз съвсем не съм такава!
- Не си, не си, вярвам ти! - утешил я той.
А тя още по-безутешно заридала:
- Ти си ми първият!
- Какво, първият с когото спиш ли?
- Не, първият който ми вярва!