Вицове и лафове за бира
В тази категория има 1924 вица, разпределени в 129 под-страници.
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
- Детенцето ви е много забавно. На колко е?
- На чаша бира и малко мастика.
Лятна бирария на открито. Двама мъже пият бира. Единият пита сервитьора:
- По колко литра бира продавате дневно?
- Ами около 200…
- А искате ли да ви кажа как да продавате по 300 литра дневно?
- Естествено! Как?
- Ами пълнете чашите до горе…
Българският език е единственият, с който в едно изречение можеш да изразиш потвърждение, отрицание, възклицание и въпрос:
- Ще пиеш ли една бира?
- А, не бе?!
Бях гладен и си отворих една бира. Готвенето не е толкова сложно и не мога да разбера, защо жените се оплакват от него.
Имах дилема, да пия ли една бира или да започна работа без бира, познайте какво избрах!
1 км. до магазина за хляб - егати! То на майната си! 2 км. до магазина за бира - еее… то е на една крачка.
Правото на свободен избор:
- Можете да пиете бира по баварски – с наденички.
- Можете да пиете бира по американски – с чипс.
- Можете да пиете бира по японски – със суши.
- А можете и по руски – с водка.
Двама рибари в лодка сред морето. Попаднала в мрежите им запечатана бутилка. Като я отпушили, от нея излязъл дух и заявил, че ще изпълни едно желание на единия от двамата.
Хвърлили жребий и този, който спечелил, пожелал морето да стане на бира. Духът изпълнил желанието и изчезнал.
– Браво бе, умник! А сега къде ще пикаем? В лодката ли?
Кръчма някъде в Африка. Влиза сърбин и сяда на бара, а от джоба си вади малко, зелено и ушато чудовище и го слага на бара. Идва барманът и пита:
- Какво ще обичате?
- Ами, за мен коняк, а за приятеля ми (сочи чудовището) - бира.
- Ама какво е това? - пита барманът.
- Вижте, аз водя научна експедиция до едно малко село и (обръща се към чудовището):
- Перо, как се казваше селото, в което напсува шамана на майка?
Махмурлук - това е, когато се събудиш заран и ти се пие бира.
Лято - това е, когато по-малко ти се мисли за ракия, повече за бира, но най-много ти се мисли за глупости.
Стои дребен мъж отчаян в кръчмата… пред него - бира. Влиза истински здравеняк, потупва го по рамото и му изпива бирата! Дребният мъж започва да плаче… Здравенякът:
- Я стига бе, ревльо! Ти за една бира ли хленчиш?! Дребният мъж:
- Слушай тогава: Рано днес жена ми ме напусна, банковата ми сметка е празна, къщата - празна!
След това останах без работа! Не исках да живея повече! Легнах на релсите - променили маршрута на влака! Исках да се обеся - въжето се скъса! Исках да се застрелям - пистолетът засече! И сега, купувам си бира с последните си пари, сипвам отрова вътре и ти ми я изпиваш!
Безкрайно голям брой математици влизат в един бар. Първия поръчва една бира, втория половин бира, третия - една четвърт бира… Бармана ги гледа отвратено, налива две бири и казва:
- Вие сте идиоти, бе!
В ресторанта:
- Келнер, донесете ми водка, чаша вино, коняк, халба бира и чай. И чаят да не е силен, че сърцето ми е слабо.
