Актриса се връща у дома си и пита...
Актриса се връща у дома си и пита прислужничката:
- Идва ли някой?
- Само пощальонът.
- Нещо за мен?
- Не, госпожо, той е женен.
Сподели| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Млад поет чете новото си стихотворение на приятеля си и му казва:
- Ти си първият, на когото го чета!
- Лъжеш! Тогава откъде ти е тая синина под окото?
Диригентът на оркестъра получава анонимна бележка:
"Господин диригент, не че съм доносник, ама тоя тип на ударните удря барабана само ако гледате към него."
Момиче влиза в агенция за набиране на манекенки и казва на чиновник, който чете вестник:
- Бих искала да постъпя на работа като манекенка.
Без да вдигне глава от вестника, чиновникът бърка в чекмеджето, изважда миниатюрен бански костюм и казва:
- Попълнете този формуляр!
Разговор между писатели:
- Вчера бях на премиерата на новата ти пиеса. После цяла вечер не можах да спя.
- Защо, много се развълнува ли?
- Не, наспах се в театъра.
В цирка, по време на антракта, един мъж отива в бюфета. Седи там, пие си биричка и изведнъж надушва невероятна воня. Обръща се и вижда до себе си един мъж, от който се носи тази смрад.
- Човече, знаеш ли колко вониш?
- Знам! Аз бачкам тука в цирка. Изривам лайната на слоновете.
- Хубаво ама много миризлива тая работа, бе! Не можеш ли да си намериш по-добра работа!?
- Каквооо! И да изляза от шоубизнеса?!
- Е, как беше на вчерашния концерт? - обръща се баща към малкия си син. - Добре ли пяха?
- Не - отговаря малкият. - Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва:
- Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!
Клавирен концерт. Дама пита съседката си:
- Това Шопен ли е?
- Не съм сигурна - отговаря тя. - Да изчакаме да се обърне към нас...
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст:
"Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
- Ало, цирка ли е?
- Да.
- Трябват ли ви изроди за представление?
- Да, защо?
- Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи...
- Добре, ще те вземем.
- Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.
Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита:
- Може ли да се видя с джуджето-клон?
- Аз съм. - излиза напред як мъжага.
- Ама... - смущава се посетителят. - Ти нали... такова.. нали си джудже?
- Е, и какво? Човек не може ли да разпусне в извънработно време?
- Коя е тази солидна дама?
- Певица е. Преди години работеше в цирка. Пееше в клетката с лъва.
- И защо вече не пее?
- Намеси се дружеството за защита на животните.
Седи мъж в операта. Изведнъж се обръща към съседа отдясно:
- Вие ли казахте - да ти е*а майката?
Съседът изненадано:
- Не.
Мъжът се обръща към съседа отляво със същия въпрос. Съответно получава същият отговор. Отпуска се с въздишка на стола и казва:
- Ух, навярно музиката ми го е навяла...
Клиент се обръща към млад художник:
- Колко струва тази картина?
- Пет хиляди долара.
- Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години...
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си.
- Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона?
- Да, мен.
- Хайде, скъпа! Това е нашият ред!