щирлиц+е+обсаден
Мюлер:
- Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
- Почвай с лошата.
- Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
- И какво по-лошо от това?
- Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
Руски дезертьори нападат немско село.
Първия ден изпиват всичко което е за пиене.
Втория ден изяждат всичко което е за ядене.
Третия ден на*бават всичко което е за еб*не.
На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
- Щирлиц, какво правите тук?
- Амии, чакам трамвая!
- Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
"Сигурно е минал трамвая" - мисли си Мюлер.
23 септември е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
- Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
"Да," - мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него...
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре!
Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше...
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно:
- Камилите отлитат на юг!
Мюлер мисли... Накрая му просветва и троснато отвръща:
- Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж...
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски.
В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза.
Настъпва тишина.
- Кой е този? Какво прави? - пита Хитлер
- Щирлиц - съветски шпионин. - отвръща Мюлер
- А защо не го арестувате? - пита Хитлер
- Винаги има алиби. - отвръща Мюлер
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години...
Калтенбрунер попълва служебни характеристики... Пита стоящия пред него офицер от СС:
К: - Кажете двуцифрено число?
О: - 64, хер оберщурмфюрер!
К: - А защо не 46?
О: - Защото така ми харесва, хер оберщурмфюрер!
Калтенбрунер записва: "Характер твърд, нордически..." Влиза следващ офицер, въпросът е същият:
К: - Кажете двуцифрено число?
О: - 32, хер оберщурмфюрер!
К: - А защо не 23?
О: - Щом заповядвате, хер оберщурмфюрер!
Калтенбрунер записва: "Характер близък до нордическия..." Влиза следващ офицер. Без да вдигне глава от формуляра, Калтенбрунер пита:
К: - Кажете двуцифрено число?
О: - 99!
К: - А защо не... А-а-а! Това сте вие, Щирлиц!
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си.
Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит.
- Кой е шпионин? - крещи Мюлер.
- Той! - Щирлиц сочи Калтенбрунер.
- Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? - удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев... давам ви Ставката..., - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там... Върни ги, скъпичък... Безпокоят се хората, не е хубаво така...
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии.
- Навярно явката е провалена. - помисли си Щирлиц.
Щирлиц чете вестник и стига до обява:
"Поп-група търси пианистка".
- Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.