шефа+там+ли+е
Двама отишли да пият в Южния парк. Напили се яко. На другия ден се срещат, единият е целия в синини, отоци, куцащ.
Другият го пита:
- Какво е станало с теб?
- Ами вчера като се разделихме с теб, успях да мина само десетина метра и една кола ме удари в коляното! Точно да стана и един кон с копитото ме удря яко в гърба! Отново падам, ставам и един самолет! С крилото по шията. Едва не ми откъсна главата. Вдигам си главата и бам една ракета точно между очите!
- Ти се майтапиш!
- Не вярваш ли? Питай шефа на въртележката!
- Здрасти, как е?
- Ами никак, уволниха ме от работата.
- Защо?
- Знам ли, половин година не съм стъпвал там...
На въпроса:
- Има ли живот след смъртта?
Той обикновено отговаряше така:
- Ако и там няма, ще е много нагло!
Прибира се мъж пиян в три през нощта, влиза в стаята и за да не се кара жената връща часовника с три часа назад. Жената се буди и почва да вика:
- Виж само, колко е часа!
- Само 12 часа е, виж си сама.
Жената не усеща измамата и смекчава това:
- Добре де. Нещо искаш ли?
- Донеси ми чаша вода.
- Сега, скъпи.
Жената отива до кухнята и там вижда, че е три часа. Връща се, и като я вижда недоволна мъжът започва контраатака:
- Къде се моташ, ма?! Цели три часа ходи, за да донесеш чаша вода!
Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерям - викам.
- Ти хубаво вечеряш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи… - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
- Ц-ц-ц!… - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!…
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбягвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
- Искаш да кажеш…
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно…
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години…
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним…
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе - лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
Двама ученика тичат до катаджия:
- Господин полицай! Там зад ъгъла, нашия директор...
- Какво се е случило?
- Там... нашия директор...
- Катастрофа ли?
- Не! Паркирал е неправилно!
Знаете ли, че заплатата на шефа на "Софийска вода" (68000 лв) е около 34 пъти по-висока от президента на България.
Командировка (наръчник за жени)
І част - подготовка
Когато ви съобщят, че ви изпращат в командировка, се опитайте да запазите самообладание. В никакъв случай не използвайте изрази като “Yes!”, “Йепиии!”, “Ей, най-накрая ще живна и аз!”. Опитайте се да не се хвърлите
радостно на врата на шефа си, след като ви съобщи, че продължителността на командировката е 5-8 дни.
У дома съобщете новината с прискърбие, погалвайки половинката по вратлето,с думите “Винаги мен ще прецакат с дълга командировка!”, “Как мразя
командировките, всичките тези хотели, пътувания, куфари, гадни провинциални градчета....”, “Много ще ми липсваш!”, “Кой ще ме гушка вечер....” Тук си придайте печален израз и непременно скрийте усмивката и дяволития блясък в очите.
Подготовката се прави задължително при заключени врати, по възможност когато го няма любимият. Изваждате няколко комплекта от най-секси бельото и ги мушвате на дъното на куфара. В никакъв случай не вземайте любимото му бельо, дори го оставете на по-видно място в шкафа, за да не се усъмни.
Любимият му комплект рогца и опашка също. Презервативите се купуват на място, защото винаги има риск половинката да хвърли някой небрежен поглед в куфара ви и да открие издутите му тайници.
Козметичните процедури се правят задължително при козметичната.
Поради 2 причини. Ако любимият види с какво усърдие се подготвяте за пътуването,съмнението ще се събуди. Доверете се все пак на професионалист, за да избегнете риска да заприличате на петниста хиена от твърда кола маска или
набързо поставена маска за лице и това да провали всичките 5 ловни дни.
В никакъв случай не променяйте цвета на косата си, не си правете различна
от обичайната ви прическа, твърде ярък маникюр и всичко, което би издало
подготовката за лов. Не забравяйте: Прискърбие и тъжен поглед! Ако
можете да придобиете и леко съсипан вид, ще се справите чудесно.
Заминаването е особено важен момент. Правете се, че работите
изключително усърдно ден-два преди пътуването. Представете си, че се опитвате да отметнете работата за месец напред. Да, ясно, че не е възможно, нито пък
е притрябвало на някой, но това е допълнителен елемент към подготовката.
Колежките не бива да разбират, че едва ви сдържа на едно място.
Завистници не са нужни точно сега, кой ги знае каква беля могат да ви направят и да провалят мечтаната командировка. Прискърбие и свеждане на всички
евентуални рискове до минимум! Внимавайте да не изпадате в мечтания, похотливи
мисли, усмивки без повод, облизване на устни и странни звуци от рода на
“Мдаааа....” и ”Хм.....” . У дома сгответе на половинката любими манджи
за 1 седмица напред, заредете му чисти и изгладени дрехи, вечерта преди
тръгването отделете специално внимание на вечерята, романтиката, с*кса и
т.н. В никакъв случай не отваряйте дума за пътуването, не гледайте
нервно към часовника и не питайте “Стана ли вече време за лягане?”. Когато половинката ви изпраща, метнете се драматично на врата му и повторете
няколко пъти колко ще ви липсва, по прегръщайте го до задушаване /като започне
да посинява, пуснете/, нацелувайте го и се качете в превозното средство,
което ще ви откара до ловната зона. Приятен път. Така да се каже:
Започва се!
Знаете ли защо в парламента има пед*фил?
Защото там е пълно с недорасляци!
За жени (на мъжете се разрешава да четат):
1. При качване в претъпкания автобус, използвайте щит за да предпазите челюстта си от счупване от активно ръгащите с лакти мъже, в противен случай запомнете, в никакъв случай не влизате първа, винаги отстъпвайте място на по-силния.
2. Никога не се опитвайте да се доберете и да седнете на свободно място, тъй като за него винаги ще се намери по-напорист мъж. Какво да се прави такъв е закона на джунглата!
3. Ако в автобуса влезе баба или дядо с бастун, станете и отстъпете място, тъй като пет-шестимата седящи до вас мъже мирно си спят, нали не искате да нарушавате съня на спящите хора?!?
4. Никога не използвайте парфюми, тъй като противната им воня ще развали нежния аромат на мъжката пот.
5. Ако някой мъж в тълпата притиска към вас своето достойнство или ви пипа по дупето, не се оплаквайте. Вие сте щастливка - нали са ви обърнали внимание!!! Това е комплимент!!!
За мъже (жените да не четат):
1. При качване в автобуса активно ръгайте с лакти, иначе някаква женка или бабка ще заеме мястото, което по право принадлежи на вас. Законът на джунглата гласи: "Преживява по-силния".
2. Не обръщайте внимание на обозначенията "места за инвалиди" или "пътници с деца".
Освен това какво ви пречи да се престорите на инвалид? Да не би вие по-малко от инвалидите или децата да заслужавате правото на почивка. Постоянното наливане с бира и страданията за любимия футболен отбор - не са ли подвиг?!
3. Ако сте се качили и сте видяли свободно място, не пропускайте шанса си, бързайте към него. Ако там вече се опитва да седне някаква особа от женски пол, то с правата дадени на силния пол я избутайте като и дадете да разбере къде и е мястото!
4. След като вече сте седнали, нахлупете шапката върху очите си. Ако нямате такава, просто затворете очи и се престорете на заспал. Никоя твар не закача спящ човек. Запомнете: един истински мъж не носи тежките пазарски чанти, не чисти с прахосмукачка и не изхвърля боклука, камо ли да отстъпва място в автобуса!!!
5. Не се къпете преди да излезете от вкъщи и не ползвайте средства срещу потене, тъй като жените в такъв случай не могат да почустват тънкия аромат на мъжка разлагаща се пот.
6. Ако случайно сте изпуснали нежен "аромат" от ан*лното си отверстие, то направете забележка на стоящото до вас момченце или глух старец, да престанат да развалят въздуха.
7. Ако в автобуса има много хора, не се стеснявайте, ощипете по дупето стоящото до вас симпатично момиче или потъркайте в него възбуденото си "приятелче".
На молбата на момичето да престанете, отговорете и че си е измисля и че има прекалено високо мнение за себе си, вие просто сте принудени да стоите до нея, не вижда ли, че няма къде да изпуснеш ябълка?!?
И въобще помнете, че МЪЖЪТ Е ЦАР НА ДЖУНГЛАТА, НЕ СЕ ИЗЛАГАЙТЕ И СЕ ДРЪЖТЕ ПОДОБАВАЩО ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ!!!
Отива една мутра в Египет на екскурзия. Взима под наем една камила и тръгва. Вървял известно време, но точно пред един оазис камилата се запънала нещо, спряла и не иска да тръгне. Млатил мутрата, теглил, бутал и как да е стигнал до оазиса. Там питал първия изпречил му се:
- Абе тука имате ли сервиз за камили?
- Имаме
- ей го е там, посочил човека.
Отива мутрата и пита:
- Абе можете ли да ремонтирате тая проклета камила, че нещо не иска да върви?
- Няма проблеми вика майстора, качвай я на канала.
Взел две големи тухли, отишъл отдолу и прас по т.шаците. Камилата надала кански рев и излетяла като стрела.
- Аууу, вика мутрата, сега как ще я стигна бе идиот?
- О, нямаш проблеми мой човек
- качвай се на канала.
Лежат в леглото Мъж и Жена. Мислите на жената:
"...Ето, не ме поглежда... разочарован е от мен, сигурно си има друга,... и т. н.
Мислите на мъжа:
"...МУХА... МУХА на тавана... как ли се държи там със своите малки крачета?"
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
Имало едно време една Българийка. Тя била мъничка такава, джобно гадже, така да се каже. Била малко старичка (била минала вече 1300 лазарника, но това не й пречело да е много... поврътлива. Старите хора й викали "шафрантия", а по-младите били по-откровени и направо си и викали "к****".
Та тази Българийка била готова на всичко, само и само някой да й го сложи. Каже й Сульо: "Затвори си реакторчетата", и Българийка - хоп, готово. Каже й Пульо: "Прати си синовете на война срещу Ирак", и Българийка - хоп, готово. Където видела бардак и се набутвала вътре. Вече била членка на един, дето се казвал "НАТО", ама се появил друг, по-нов. На него му викали "ЕС".
Е, да, ама там нещо се чудели дали да я приемат. Българийка изпаднала в дълбока депресия и седнала да мисли защо, аджеба, не я щат в този бардак...
Ииии, ама защо не ме пускат вътрееее, мислила си тя - ето, реакторчетата си затворих, във войната участвах, бази на НАТО построих, всичко си ми е наред...
По улиците никой не се гърми... Пък и за какво ли да се гърмят - нали няма нито една дупчица по пътищата... По границите всичко е наред - никой не внася наркотици и оръжие, за 40-годишно месо пък да не говорим. Внасят единствено чехли и джапанки. Е, понякога се оказва, че това всъщност са маратонки, но то е само понякога... За нелегални канали за внос на забранени стоки и дума не може да става. Всички престъпници са в затвора, благодарение на бързодействието на полицията и на съдебната власт... Няма кражби, няма взривове, няма изнасилвания и убийства на малки деца, няма трафик на жени зад граница, всички живеят охолно, никой не бърка в кофите за боклук...
Дори народните представители ходят редовно на работа и си гласуват само с техните си карти - и как няма да е така - нали разчитат на една мижава депутатска заплатка и не участват в никакви бордове...
Какво, по дяволите, не ми е наред - блъскала си главицата Българийка денем и нощем.
И изведнъж се сетила!!!
Ами Радко и Пиратко дето си разменяха филми, а?
Само това ще да е!
Та това е углавно престъпление! И то да бяха филми като филми, а то - порно! Актьорите пот са проливали, да изкарат някой лев, а тия двамата им крадат от интелектуалния труд... Какво безобразие само!
И погнала Българийка тракерчетата, вкарала тия престъпници, тия мерзавци Радко и Пиратко в затвора и после... цъфнала и завързала!
Това било последното нещо, което не било наред, а вече и то се оправило...
И я приели в новия бардак.
А тя... почнала да се оглежда за друг...
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е... направо очевадна!!!
Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър, - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава...Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ, - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ, - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус, - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смеейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибoловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!