шефа+там+ли+е
При шефа на цирка идва жена - дребничка, с очила, същинска божа кравичка. Казва:
- Искам да стана при вас дресьор на тигрите!
Шефа се засмива:
- Ами ето ги там тигрите, точно са се разбеснели, ходете да ги успокоите.
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
- ИЗРОДИ! МИРНО!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал чак.
Ошашавеният директор:
- Вие така ли сте правили и на предишната си работа?
- Да.
- А къде е било това?
- Бях класна на седми "Б" в спортното училище...
16
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
50
При шефа на цирка идва дребничка жена с очила, същинска божа кравичка.
– Искам да стана дресьор на тигрите! - рекла жената.
Шефът се засмял:
– Ами, ето ги там тигрите, тъкмо са се разбеснели, идете да ги успокоите!
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
– Изродиии! Мирно!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал.
– Вие така ли сте правили и на предишната си работа? - попитал шефа.
– Да.
– А къде е било това?
– Класна съм на 7-ми "Б" в спортното училище...
14
Залежал се бай Иван на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му нарежда:
- Иване, Иване, на кого ме оставяш! Какво ще правя без тебе и най вече без твоя голям х*й! Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!
И к'во да прай нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафтчето в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо. Отишъл бай Иван в рая и кво да види там, всичко живо, куцо и сакато се е*е. А той, горкият без х*й! Карал така един два месеца, ама то издържа ли се така и един ден, като минавал покрай него Свети Петър, го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл:
- Ма, ти защо не си ми казал досега? Ми, няма никакъв проблем! Що не кажеш на жена ти да ти го прати! Ние тука с дядо Гуспа ще ти го зашием!
- Ми, как да и кажа? - притеснил се Иван.
-Тук мобифони няма!
- Естествено! - отвърнал му светията.
- Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята и там да и се явиш на Пена, и ще и кажеш как да ти го прати!
Речено сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил:
- Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа да ми пратиш ония х*й, 'дето ми го отряза, баш преди да умра, 'щото много ми трябва горе!
- Ми, как да ти го пратя, бре, Иване? За там пощата колети не взима!
- Няма да ти трябват колети, ма! - троснато и обяснил бай Иван.
- Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, ония стария твой тъпкач - Пешо. Тая нощ, като дойде да те ч*ка, наври му го в г*за, той ще ми го донесе още утре...
15
Последни думи на:
Съпруга:
- А тази супа защо има такъв вкус?
Тъщата:
- А перилата на балкона нали са поправени?
Учителката по биология:
- Не се плашете деца, тази змия не е отровна.
Танкиста:
- Няма начин да уцели!
Склеротика:
- Колко приспивателни взех – 4 или 5?
Героя:
- Отивам първи!
Тираджията:
- Вече 20 часа карам без спиране, а даже не усещам умора!
Бензинджията:
- Тук не се пуши!
Джон Кенеди:
- Скъпа, хайде днес да вземем кабриолета?
Алпиниста:
- Какво като е евтин този карабинер? Надежден е!
Електротехника:
- А този кабел пък какъв е?
Шефа:
- Какъв оригинален подарък – запалка във формата на пистолет!
Сапьора:
- Червената или синята?
Месаря:
- Хвърли ми ей онзи нож!
Автоинструктора:
- А сега опитайте сами…
Пощальона:
- Какво сладко кученце!
Охранител на заведение:
- Само през трупа ми!
Вампира:
- Разкошен изгрев!
Детектива:
- Всичко е ясно! Вие сте убиеца!
Пилота:
- Как така си забравил да поправиш?!
Борсовия играч:
- Купувайте всичко!
Автомеханика:
- Спусни малко!
Съпругата:
- Мъжът ми ще се прибере най-рано след два часа!
Велосипедиста:
- Виж, без ръце!
Заложника:
- Няма да посмееш да стреляш, глупако!
Ловджията:
- Странно, съвсем скоро тук е било…
Работника в зоопарка:
- Нали е нахранен лъва?
Нощната охрана:
- Кой е там?
Неандерталеца:
- Интересно, какво ли има в пещерата?
Актьор на снимки за филм на ужасите:
- Страшен грим, като истинска акула е!
…студента: “В столовата съм”
18
Полицай хванал един много як престъпник, оковал го с белезниците, но той ги скъсал с лекота и пак побягнал. Настигнал го отново, сложил му белезниците на колегата - пак същият резултат - скъсани на две. Трети път го хванал полицая, бръкнал в джоба си и видял един презерватив. Отворил го, стегнал ръцете му с него. Бабанката опъвал, разтягал, но не могъл да го скъса и така го прибрали в ареста. Ченгето се похвалило на шефа си за случката и той го пратил да купи 1000 презерватива, и да ги раздадат на всички - за задържане на особено опасни престъпници. Полицаят отишъл в аптеката, а там - опашка.
Попитал културно:
- Граждани, може ли да мина отпред? По служба съм...
Пуснали го най-отпред, а той заявил с висок глас:
- Хиляда презерватива, моля!
Една девойка от опашката констатирала веднага:
- Леле-е-е, до сега само ни биеха в полицията, а сега вече и ще ни и е*ат!
Жена попрехвърлила средната възраст възразила:
- А бе, ще ни е*ат, ама ще ни и пазят!
От края на опашката се чуло тъничко пед*раско гласче:
- И моля ви, всички наред! Да няма пак - наши и ваши...
6
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
При шефа на цирка идва дребничка жена с очила, същинска божа кравичка.
– Искам да стана дресьор на тигрите! - рекла жената.
Шефът се засмял:
– Ами, ето ги там тигрите, тъкмо са се разбеснели, идете да ги успокоите! Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
– Изродиии! Мирно!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал.
– Вие така ли сте правили и на предишната си работа? - попитал шефа.
– Да.
– А къде е било това?
– Класна съм на 7-ми "Б" в спортното училище...
17
Наш специалист го командироват в Китай.
– Какво ще правя там? – попитал той.
- Та аз не знам китайски.
– Запазили сме ти стая в хотел „Интернационал.“ – отговорил шефа му.
- Щом е „Интернационал“, значи знаят всякакви езици. По-нататък се оправяй сам.
Пристигнал нашият вечерта в Китай, отишъл в хотела, влязъл в стаята си и уморен от дългия път... заспал. На сутринта на вратата се почукало, влязло едно китайче с поднос в ръце и попитало:
– Цай ли сте пиете или да си е*а мамата?
25
Залежал се бай Иван на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му нарежда:
– Иване, Иване, на кого ме оставяш?... Какво ще правя без тебе и най-вече без твоя голям х*й...? Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!
И к’во да прай нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафтчето в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо...
Отишъл бай Иван в рая и к'во да види там? Всичко живо, куцо и сакато се е*е... А той, горкият, без х*й! Карал така един - два месеца, ама то издържа ли се...? И един ден, като минавал покрай него Свети Петър, бай Иван го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл:
– Ма, ти защо не си ми казал досега? Ми, няма никакъв проблем! Що не кажеш на жена ти да ти го прати! Ние тука с дядо Гуспа ще ти го зашием!
– Ми, как да ѝ кажа? – притеснил се Иван.
- Тук GSM-ми няма!
– Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята - отвърнал му светията - и там ще ѝ се явиш на Пена и ще ѝ кажеш как да ти го прати!
Речено - сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено, си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил:
– Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа да ми пратиш ония х*й, ‘дето ми го отряза, баш преди да умра, ‘щото много ми трябва горе!
– Ми, как да ти го пратя, бре, Иване? За там пощата колети не взима!
– Няма да ти трябва колет, ма! – троснато ѝ обяснил бай Иван – Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, оня стария твой тъпкач – Пешо. Тая нощ, като дойде да те чука, наври му го в г*за, той ще ми го донесе още утре…
24
Две мутри взели новият мерцедес на шефа си за да се повозят и изфукат пред приятелите си. Незнайно как го блъснали. Левият калник на хармоника. Щат не щат се обаждат на шефа си. Оня побеснял.
- Рекъл им не ме интересува колата до довечера да е оправена. Стоят двамата и се чудят какво да правят. По умния рекър:Репа фащай аспуха и почвай да надуваш калника ще се изпъне. Репата като виновен за случката фанал и почнал да надува. Ама нищо не става. Минава една друга мутра и ги вижда какво правят. Започналда се смее. Ко са хилиш бе брато не видиш ли на какъв хал сме.
- А как да не се смея като виждам колко сте прости. Ами затворете люка тя от там издища и нищо не става.
9
Едно прелестно русо създание се появило в банка в Ню Йорк и поискало да й отпуснат кредит от $ 5000 за две седмици.
- Няма проблем, - казал банковият служител - но е нужно някакво обезпечение.
- А може ли да си оставя колата? - попитала хубавицата и запърхала невинно с дългите си мигли.
"Колата" се оказал паркиран пред банката чисто нов Ролс Ройс. Служителят, леко притеснен от ситуацията, се обърнал към шефа на отдела и двамата прегледали документите. Всичко било наред и дамата си получила кредита, а банкерите прибрали драгоценното обезпечение в охраняемия подземен паркинг на банката.
На другия ден имало събрание на директорския борд и там станало дума за русокосата кредитополучателка, която обезпечава кредит за $ 5000 с имущество за $ 250 000. Разказали се и няколко вица за блондинки и изобщо всички се посмели добре.
След две седмици дамата се появила в банката и върнала сумата заедно с начислената лихва в размер на $ 14,85. Един от директорите лично дошъл да донесе ключовете на колата.
- Госпожо, Вашият случай ни заинтересува и направихме някои справки. Оказа се, че Вие живеете в луксозно имение в Бевърли Хилс и наскоро сте наследили от покойния си съпруг 250 милиона долара. Защо Ви беше нужен този кредит?
- Наистина нямах чак такава нужда от пари - отговорила блондинката. - Но бях по работа тук в Ню Йорк, когато неочаквано ми се наложи да отлетя до Лондон за две седмици. Кажете ми къде другаде можех да си оставя колата за долар на ден и да я намеря цяла, като се върна?
26
Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи.
След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова- отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла...
- О, това ли? - казала жената, - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- о, но... това е невъзможно - заекнал Ед.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Ед я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко...
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна.- унесъл се в мисли той, - Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа - разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него, - Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш...- тя го погледнала право в очите.
Ед не можал да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш...- преглътнал въодушевено...
- Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail-a!?!
3
Плешив мъж купува в аптеката препарат за растеж на косата и пита аптекаря:
- Ще помогне ли? Че толкова много неща опитах вече?!
Аптекаря:
- Виждате ли ей онзи човек там с мустаците и брадата? Това е жена ми - само помириса препарата!
2
Отива един в еднa туристическа агенция и казва:
- Искам да си поотпочина някъде, но да има там библиотека, билярд, басейн, сауна, фитнес. Храната да е добра. А в стаята си да имам компютър, телевизор, dvd и да не е много скъпо чак.
Служителя от агенцията му отговаря:
- А не искате ли всичко това безплатно?
- Че има ли начин?
- Да, само трябва да попаднеш в някой швейцарски затвор.
0