четири+крака+и+една+ръка
В един бар седяли един моряк и един пират.
Пирата бил без крак, око и вместо ръка имал кука. Моряка го попитал:
- Защо нямаш крак, ръка и око?
А пирата отговорил:
- Крака изгубих в една битка с един пътнически кораб в Индийския океан.
- Ръката изгубих в една битка с един португалски кораб, и докторите ми сложиха тая кука.
- А окото... изсра ми се една чайка на челото.
- ???
- Ами беше ми първия ден с куката...
1
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
0
На един отрязали ръката поради автомобилна катастрофа, но му присадили една женска ръка, взета от анатомична банка. Карал той с нея три-четири месеца, но не изтраял и отишъл при хирурзите, които му направили операцията:
- Как е ръката, Иванов? - попитали хирурзите.
- Ръката е добре, но аз не съм добре с нея господа хирурзи.
- Защо, бе, Иванов? Нормално е сраснала с тялото, видът й е напълно задоволителен.
- Задоволителен, задоволителен, ама тя няма задоволяване. Отида по малка, като го хване, не го пуска. По един час се въртя, докато си обуя панталона. Сложа я в джоба, проби го, за да се пъхне между краката ми. Легна да спя, сложа я под възглавницата, тя пак надолу. Докато не ми смъкне гащетата, не мирясва. Изпокъса ги. Махайте я, махайте я.
0
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4
Лети иракският пилот на МиГ-29 и изведнъж на радара пред него изникват два самолета Мираж F-1. Иракчанинът, видимо стреснат, започва нервно да прелиства страниците на своя наръчник. На една от страниците пишело:
"При поява на два противникови Мираж-а натиснете копче №1". Пилотът се зарадвал и натиснал копче №1. Веднага излетели две ракети и поразили вражеските самолети. Иракчанинът въздъхнал с облекчение, обаче незнайно от къде се появили четири Мираж-а. Пилотът бързо отгърнал на следващата страница където прочел:
"При поява на четири противникови Мираж-а натиснете копче №2". Тои натиснал копче №2 и четири ракети поразили Мираж-ите. Но изведнъж от някъде изникнали дванадесет Мираж-а и иракският пилот пребледнял от страх отгърнал на следващата страница от наръчника, а там било написано:
"При поява на дванадесет противникови Мираж-а натиснете копче №3".
С трепереща ръка пилотът натиснал копче №3, зад него се отворила една вратичка, от която се подал един руснак и с красноречив жест казал:
- Ну, парен, отступай место!
0
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Пътуват в един вагон четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.
Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
Е, не всички алгоритми, разработени от програмисти, вървят и при редовия потребител!
0
Един арабин вървял през пустинята, обаче нямал вода. Толкова бил жаден чееее... Вървял, вървял и видял една сергия. Отишал там и казал на кубинеца дето продава вратовръзки:
- Искам вода.
- Немам вода.
- Ко имаш?
- Вратовръзки.
- За кво ми е вратовръзка в пустинята, не ми трябват тъпите ти вратовръзки. Искам вода!
Кубинеца казал:
- Еми братко ей там има един ресторант там дават вода.
Арабинът отишъл и след 3 дена се върнал на четири крака.
- Какво стана дадоха ли ти вода?
- Не. Брат ти каза че трябва да вляза със вратовръзка.
4
Зидар – Трудова злополука
Допълнителна информация
Уважаеми господине,
Пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причините за инцидента бяха наречени от мен "недооценяване на обстоятелствата" и Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че написаното по-долу ще Ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се 6-етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които след това се оказа, че са тежали 230кг. За да не ги пренасям на ръце, аз реших да ги пусна до земята с варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на новостроящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слезнах долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така, че тухлите да слезнат бавно. В т.11 от доклада за инцидента съм упоменал, че моето собствено тегло е 60 кг. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост.
Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсака ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 кг. Отново ви приканвам да обърнете внимание на моето собствено тегло. Както можете да си представите аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се качваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко порезни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последиците бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето. И единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започва отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.
Ако имате допълнителни въпроси, можете да ме откриете в стая 216 в "Пирогов".
1
Влязъл руснакът в един бар. Седнал на бара и казал:
- Една голяма водка.
Барманът тихо му налял водката, руснакът вдигнал чашата и я изпил на екс.
- Колко ви дължа? - Попитал руснакът.
- 100 долара. - отговорил барманът.
Руснакът си сложил дясната ръка на бара и казал:
- Режи ръката с която вдигнах тази чаша!
Барманът извадил сатъра и отрязал ръката на руснака. Руснакът стенейки от болка излязъл от бара.
След него влязъл американецът, седнал на бара и поръчал голямо уиски. Барманът му налял уискито, американецът вдигнал чашата и го изпил на екс.
- Колко ви дължа - Попитал американецът.
- 100 долара - отговорил барманът.
Американецът вдигнал десния си крак, сложил го на бара и казал:
- Режи крака с който стъпих в тоя бар.
Барманът извадил сатъра и отрязал крака на американеца. Американецът подскачайки на един крак излязъл от бара.
След това влязъл българинът, седнал на бара и поръчал голяма бутилка ракия. Барманът му донесъл бутилката, българинът вдигнал шишето и го изпил на екс.
- Колко ви дължа - Попитал българинът.
- 1000 долара - отговорил барманът.
Българинът извадил х*я си и го сложил на бара.
- Да режа ли? - Попитал барманът.
- Не, духай!
0
Посред нощ самотна жена върви покрай една висока ограда. Изведнъж зад ъгъла изскача един мъж:
- Веднага заставай на четири крака!
- А гащите да си сваля ли?
- Абе, за кво са ми гащите ти? Искам да прескоча оградата и трябва да стъпя на нещо!
1
САМО ЗА ФЕНОВЕ НА МАН ЮНАЙТЕД
Дъждовна есенна вечер. Стадион Олд Трафорд. Играе най-великия отбор на всички времена и народи - Манчестър Юнайтед. Таиби за пореден път се опитва да хване топката, и за пореден път това не му се удава. На таблото свети неутешителното 0-5. Арбитърът дава сигнал за край на първото полувреме. Играчите на Манчестър унило се влачат към съблекалнята. Колоната се води от невъзмутимия Таиби и свършва с почервенелия от гняв Алекс Фергюсън, който носи тежка кутия на рамото си, и президента на клуба - Мартин Едуардс.
Влизайки в съблекалнята, играчите сядат по пейките. Всички са в лошо настроение. След няколко секунди вратата се отваря, и в съблекалнята влизат леко позабавилите се треньор и президент. Сър Алекс отива в средата на съблекалнята и с грохот оставя кутията на земята. Едуардс препречва вратата.
Президентът на Манчестър изчислява на ум загубите от безпардонно изгубения мач. Загубите го ужасяват, той си представя пустите магазини с клубни атрибути, пустия стадион, направо не му се живее.
Главния треньор с ненавист оглежда отбора. Играчите настръхват от страх. Някои от тях са виждали това съчетание от поглед и цвят на лицето и преди. Той не предвещава нищо хубаво. Йорк и Коул са пребледнели от страх, Сколс се облива от пот, Бекъм започна да подсмърча, и само Таиби невъзмутимо стои в далечния край на съблекалнята. С удар, подкования ботуш на Ферги отваря капака на кутията и пред всички се открива вида на стъклени бутилки "Пепси-кола", внимателно подредени сред парчета лед. Йорк, забравяйки страха си, се облизва. Повече от всичко на света, той обича банани и "Пепси-кола".
- Глупаци, боклуци!! - крещи шефът. - 50 хиляди китайци ..., фенове на Юнайтед се надпреварват да гледат този мач, и какво виждат?
Алекс се навежда и и взима бутилка "Пепси". Почти без да се изправя, с ловкостта на бейзболен питчер, той хвърля бутилката в главата на Йорк.
- Кой играе така , м***** ? Къде са паданията в наказателното, къде са симулациите, къде са дузпите?
Треньорът настървено хвърля любимия си секундомер и истерически го стъпква. Зашеметения Йорк се свлича от пейката.
- За 45 минути само 50 нарушения, защо няма паднали съперници? Къде е играта с ръце?
Втората бутилка "Пепси" намира главата на Коул. Той ръмжи нещо за расова дискриминация и се свлича на пода до партньора си по атака.
- Ти пък, рижия, на какво се смееш? Мислиш си, че това не те засяга? Защо са толкова малко, наказателните удари? Къде са провокациите?
Третата бутилка "Пепси" попада право върху ключицата на Сколс. Пол се извива от болка и се свлича върху бездиханите телата на нападателите.
- Млък! - крещи Фергюсън - Какво, само за жена си ли мислиш, а за отбора кой трябва да мисли? Аз ли?
Това е обръщение към Бекъм, краката на когото треперят от страх.
- Изпълнява пряк-свободни удари цели пет пъти, а къде са попаденията?
Дейвид се опитва да възрази, но така и не успява. Подхвърлената бутилка попада право в устата му и го отхвърля към стената. "Край.." - мисли си Дейвид, изплювайки бутилката заедно с няколко зъба, - "Сега Виктория със сигурност ще ме зареже, и най-вероятно ще тръгне с Оуен...", и губи съзнание.
- Рюшка, Кийнушка - със забележима ласка в гласа си се обръща Ферги към капитана на отбора.
"Може и да ми се размине" - мисли си Кийн.
- Не се и надявай - отговаря досетилия се за мислите му треньор, подхвърляйки бутилка в ръка - Къде са контузените съперници, къде са счупените крака, или ти си силен само с жените?
Бутилката полита към Кийн, но той скача опитвайки се да я избегне. И ето че успява - снарядът попада в нищо не разбиращия Силвестре, който е отхвърлен чак в другия край на съблекалнята.
- Нищо, пак ще те пипна!! - крещи треньора, и вади от кутията незнайно как появилата се там двулитрова бутилка "Пепси". В това време Кийн прави опит за бягство. Стоящият на вратата Едуардс, виждайки озлобената физиономия на Рой решава да не рискува, и му прави път.
Кийн почти е стигнал до вратата, когато го достига бутилката "Пепси", пусната от твърдата ръка на главния треньор. Ударът попада в тила на Кийн, който пролетявайки по инерция разстоянието до вратата се оказва залепен към вратата от кипящия снаряд.
- А сега моята любима, непробиваема отбрана... - и във всяка от ръцете на треньора се озовава по бутилка.
Братята Невил се прегръщат и започват да се молят. На всички се изяснява, че с лявата ръка, Алекс е добър, колкото и с дясната.
- Нападателите им до сега трябваше да са в лазарета, а останалите играчи трябваше да треперят при вида ви. Защо няма такова нещо?
По време на целия разбор, Яп Стам предано гледа треньора, той обича Алекс и го счита за велик. Холандецът не се обвинява за нито една пропусната топка, но шефа има друго мнение по въпроса.
- Бръснат павиан, - бръмчи Ферги, и с удвоена енергия хвърля бутилка с напитка в Яп. Стам скача срещу снаряда, опитвайки се да повтори знаменитата си изява от мача с Евертън, но много скоро съжалява за това.
Бутилката полита към тавана, удря се в него и мощно се спуска върху главата на Холандеца, забивайки го в земята като щраус. "Хаба-хаба" - иска да извика Яп, но си спомня, че те рекламират друга напитка, и мълчейки губи съзнание .
Изчерпал почти целия си гняв, треньорът забелязва в далечния ъгъл на съблекалнята Таиби и бавно се насочва към него. Без да каже и дума, треньорът леко подхвърля последната бутилка "Пепси" към вратаря. Масимо, широко разтваря ръце и се готви да я хване. Но ръцете на вратаря остават празни, а съдът с тъмната напитка се разбива в краката на треньора.. Новият любим костюм на Сър Алекс е полят с шумящата течност. Треньорът почервенява още повече, затваря очи, и сякаш всеки момент ще загуби съзнание.
- Аз просто се пошегувах. - невинно мрънка Таиби.
- Вън! Всички вън! - яростно крещи Фергюсън и започва да изхвърля играчите на Манчестър от съблекалнята - Идете и ги разкъсайте!
- Ама аз се пошегувах! Просто се пошегувах !!! - весело се обръща той, към оклюмалите си играчи.
1
- Какво е това, което има 4 крака и една ръка?
- Щаслив питбул.
0
В един бар седяли един моряк и един пират.
Пирата бил без крак, око и вместо ръка имал кука. Моряка го попитал:
- Защо нямаш крак, ръка и око?
А пирата отговорил:
- Крака изгубих в една битка с един пътнически кораб в Индийския океан.
- Ръката изгубих в една битка с един португалски кораб, и докторите ми сложиха тая кука.
- А окото... изцвъка ми се една чайка на челото.
- ???
- Ами беше ми първия ден с куката...
0
В един вагон пътуват четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
0