червени+чушки
Две градинарки си говорят:
- Имаш много хубави червени домати. Амониева селитра ли им слагаш?
- Ами! Всяка вечер се събличам гола и се разхождам из градината. Като ме видят, доматите почервеняват от срам за една нощ!
На другия ден втората градинарка се похвалила:
- Доматите изобщо не реагираха, но пък виж краставиците какви дълги станаха!
0
- Как се крие слон в джунглата?
- Боядисва си топките червени и се качва на череша!
- Кой е най-силният звук в джунглата?
- Жираф яде череши!
0
Това е една история, която може да е полза и на сини, и на червени, и на жълти. Тя касае играта на автотренинг. Автотренинг е когато човек се опитва да си внуши нещо, повтаряйки си определен израз. След края на семинара, в автобуса от Пловдив за Силистра пътувал синия активист Данчо Маконинов - улегнал, спокоен човек, имал собствена фабричка за шиене на сини байрачета, с която изхранвал себе си и своето семейство. Въпреки че Данчо Моканинов бил спокоен човек, в момента изглеждал напрегнат. Защото спокойствието си е спокойствие, но природата е над всичко. В смисъл, че на Данчо силно му се ходело по голяма нужда. И той си казал мислено: "Ей таз боза не трябваше да я изпивам цялата." Лицето му се напрагяло вси повече, когато му хрумнала спасителна мисъл - я да пробвам номера с автотренинга, на който ни научиха на семинара. И затова Данчо присвил очите си, успокоил дишането си, събрал пръстите на ръцете си и за ужас на неговия колега по място в автобуса, започнал да повтаря "Не ми се ака!", "Не ми се ака", "Не ми се ака". След около трийсет минути, той изведнъж замлъкнал, но тишината продължила само 10 секунди, след това отново се чул гласът на Данчо: "Не съм се наакал", "Не съм се наакал".
0
"Левски" играят с "ЦСКА" и съдията показава червени картони на всички от "Левски" още през първото полувреме, само Гонзо виси с жълт картон. За нещастие на чорбата обаче Гонзо бил в добра форма и... Прибрал се той в съблекалнята на полувремето и започнал да разправя на съотборниците:
- Мачът върви добре, прилагам им плътна преса по целия терен и най-накрая ги натиках в тяхното наказателно поле! То бетон, бетон, ама най-накрая им вкарах гол! И сега водим с 1:0!
Останалите футболисти решили, че мачът е решен и отишли не ресторант да празнуват победата. Свършил мачът и Гонзо отишъл в ресторанта при другите.
- Как свърши мачът? -попитали го другите.
- 2:1 за нас ама мачът беше на косъм!!!
- Как така бе, нали ги утрепа от бой?!
- Абе аз ги утрепах, ама 15 минути преди края на мача при 2:0 за нас съдията ме изгони за втори жълт картон...
0
II. СЛОНОВЕ
1. Колко слона влизат в едно трабантче и защо? * Четири, защото трабантчето е четириместно *
2. Кой от тях ще кара? * Който има книжка *
3. Пред театъра има спряло трабантче. Какъв е извода? * Че вътре са слоновете *
4. С колко движения може да се вкара слон в хладилник? * 1-Отваряш хладилника, 2-Вкарваш слона и 3-затваряш *
5. С колко движения може да се вкара жираф в хладилник? * 1-Отваряш хладилника, 2-Изкарваш слона, 3-Вкарваш жирафа и 4-затваряш *
6. Джунглата гори, кой ще се спаси? * Жирафа-забравихме го в хладилника *
7. Лесно ли влиза голям слон в голяма бутилка? * Не *
8. А малък слон в голяма бутилка? * Още по трудно, защото големия слон пречи *
9. По какво се различава слона от бълхата? * Слона може да има бълхи, но бълхата не може да има слонове *
10. С каква пушка се убива син слон? * Със синя *
11. С каква пушка се убива червен слон? * С червена, но те са дефицитни, затова слона се бие докато посинее и се убива със синята пушка *
12. Защо на слона очите са червени? * Да се крие във вишневи градинки *
13. Ти виждал ли си слон във вишнева градинка? * Значи (не) се е скрил добре *
14. Как може да се пренесе слон през граница? * На сандвич *
15. Слон се качил на листо. Как ще слезе? * Ще чака есента да окапят листата *
16. Какво правят слоновете от два до четири? * Тренират летене *
17. Защо крокодила е плосък? * От два до четири ходил в гората *
18. Защо слоновете не играят футбол? * Да си виждал кръгли бутонки *
19. Защо слоновете не играят кючеци? * Защото не могат да щракат с пръсти *
20. Как се прекарва слон през ключалка? * Трудно *
21. А два слона? * Един по един *
22. По какво се познава, че в стъкларския магазин има слонове? * По трабантчето отвън *
2
VW Golf 2Голф 2 е аристократичен модел на шведската фирма Ауди, първоначално създаден да докаже или отхвърли Специалната Теория на Относителноста на Айнщайн или с други думи - да провери дали е възможно телата да се движат със скорост по голяма от тази на светлината.
Съществуват и други мнения - например според известния учен-дисидент Александър Бойчев, Голф 2, не е автомобил, а е истинско социално явление (също като Дявола).
Среща се предимно в провинцията и обратното.
Съдържание
1 Конски сили
2 Най-бързият модел в София
3 Най-бързата кола в страните членки на ЕС
4 Разпознаване на членовете
4.1 Известни личности с Голф
5 Направи си сам
6 Ъпгрейд
Конски сили
Ваденка Ремус на задното стъкло вдига мощността с 10 коня.Ето и една приблизителна схема на разделението на конските сили в тези прочути возила:
1) 120 редови коня на обикновен Golf II GTI
2) Надпис GTI отпред дава минимум още 5 коня, тази отзад дава 15, щото винаги им гледаш задницата... => станаха 140
3) Затъмнени джамове + 10 коня => до тук 150
4) Допълнителни два фара на предната решетка + 15, но тъй като никога не се използват по предназначение ги намалявам на 10 => колко станаха... 160
5) Голям накрайник на ауспуха... тук работата е сериозна... минимум 25 коня => сумарно станаха 185
Тръба от тоалетна сложена на ауспуха дава още 15 коня. Двойна такава - 25. Произведено в Юнайтед Стейтс Роботс анд Меканикъл Мен 6) Може да е само с накрайник на ауспуха, ма па за сметка на това има огромна лепенка REMUS на задния джам... минимум още 25 => станаха 210..
7) Надпис 16V сам по себе си добавя още 15 коня => 225
Малък, но забележим (?!?) спойлер на багажника отгоре подобрява несравнимо сцеплението, рязко спада разхода на гориво и прибавя още 25 магарета та да станат общо 250
9) Лет(Н)и джанти, страхотна имитация на O.Z. купени по 40 лева бройката прибавят още 20 (по 5 на джанта) коня за да станaт общо 270
10) Всяка лепенка на фирми за тунинг прибавя по още 10 коня, т.е. тъй като всеки уважаващ себе си голфаджия има минимум 15 (задължително на различни фирми) общия брой на конете стават 290
11) Само 1 конска сила отгоре, но много GuZaR-ско технологично подобрение са няколко червени светодиода хитро скатани в муфата на ауспух-а. Погледнат изотзадзе Голфот прави кюнците червени!
12) Наличието на РК, КН или в най-краен случай ВН в номера качва съответно 15, 10 и 5 коня. Ако Голфът се кара в София, конете може да се удвоят. Ако шофьорът наистина е от някой от тия градове и кара в София, гореизброените коне се утрояват. Ако драйверът е от тия градове и си кара в града, конете падат наполовина.
За североизточна България правилото важи и при номера от типа ТХ и Н, също така и от по-южните щати като У - Ямбол. Особеност на този тип състезатели е тяхното отношение към новите технологии - повечето в крак с времето си инсталират гъзосъбирателни устройства и наред с басите марка Neo - за 10 лв от Метро - много държат да притежават зловонни горива под 260 атмосфери налягане за т.нар. Jet Propulsion. Цялата установка добавя поне 10-20 коня.
Важно е да се гледа страшно и да се кара със клаксон - това дава още 30-тина коня. А ако е през лятото пред баби Германки, се добавя 1 кон за сръчност и 4 за съобразителност.
Седалките "Рекаро" са стандартно оборудване във всеки Голф 2. Те се ползват още и в във военните изтребители F-15 TomCat и F-16 Fighting Falcon. Опцията "катапулт" спасява при опасни гонки / ластици.12) И сега като прибавим и типично голфаджийската поза в колата, а именно: отворен джам, с лявата ръка стиска със сила волана, лъкята му се е показал през прозорец, дясната е на скоростния лост , държи го 3 пъти по силно отколкото волана, главата му е наведена така, че очите му да са на нивото на лакътя за да може да гледа още по-страшно, телефон 3310 на колана и Сашка Васева от мощната аудио-система. Цялото това нещо прибавя още 10 коня (заслужава повече, но не всички са стриктни в изпълнението на този точка) и така вече крайните коне на вездесъщите Голфове стават 300
13) Сините светлини на жигльорите на чистачките дават поне още 7-8 катъра, но само по здрач.
14) Задължително за истинските притежатели на суперкар ГОЛФ-2 е изпреварването от дясно, в не-англоговорящи страни, с поне 40 км/ч над допустимата скорост. Идеята е че с всяко подобно изпреварване шоферите събират бонус точки които могат да заменят в специализирани магазини. Магазините членуват в клуб с мото: "Голф-2 аксесоари всичко от 1 до 2 лева" и раздават лепенки тип петно, тип капачка за бензин формула едно style и други. На по заслужилите членове им се дават топки за скоростен лост "зарче" , кит и вестници за визуален тунинг.
15) Ако Голф 2 е с перничка регистрация, огледайте и за задължително висящите от предното стъкло играчки - кученце, зайче и слонче, закачливо полюшващи се между ЦеДе-та или за по-модно ДеВеДе-та в сложен синхрон. Видимостта между тях е нулева, но именно в това се крие майсторлъка на перничкия шофьор на гоУф. Ако можете да зърнете пък задната седалка през затъмнените с фолио за 2лв стъкла, ще откриете модерната завивка китеник, неразделна семейна ценност, без която ГоУфа просто не може да кара достатъчно бързо. Ако върху китеника има поставена кора с яйца, добавете още 5 коня.
16) Обява, написана на РС и залепена от вътрешната страна на страничното стъкло (може да се дублира и от двете страни). Текстът е: с големи букви ПРОДАВА СЕ ЦЕНА 10 000лв (носи 10 т.) или 5 000еur (носи 15т.) Важно е да се знае цената на Голфу.
16) Ако шофера е с ментекс кожено яке дизел (черно и бело) допълнително 25 коня.
Най-бързият модел в София
След дълго проучване на марката и собствениците по средно статистичестко изчисление, базирано на Неделното Гаусово разпределение и Съботното Шофиране в полутрезво състояние, се оказа, че най-бързият модел в София е Golf II 2.0 GTI 16V черен металик отговарящ на всички описани tuning points по-горе и със регистрация PK.
"Забелязва се отдалеч. За жалост аз не го видях и отблизо."
- споделя Ахмед Мерчев след Катастрофата на светофара на МЕИ-то.
Най-бързата кола в страните членки на ЕС
Пернички Голф 2, модел 2007-ма
След 2007 година Golf II с перничка регистрация ще бъде най-бързата кола в страните членки на Европейския Съюз.
Разпознаване на членовете
Собственик на Голф 2 от Люлин на ежегодния голф-парад в Берлин.Тъй като Голфаджиите са много задружен народ помежду си и те се поздравяват по кръстовищата, магистралите, тесните улици, планинските пътеки и паланките по следния начин (степенуването на крясъците и виковете е задлъжително до момента в който колегата не реагира):
1. Спиране на ръчна зад колегата.
2. Светкане, свиркане и ръкомахане към предния.
3. Отваряне на прозореца и усилване на музиката. Същевременно псуване на бакшиша отстрани.
4. Потропване отгоре по покрива с лявата ръка.
5. Жест "наздраве" - с празна ръка.
6. Сваляне и вдигане на сенника - левия или десния.
7. Среден пръст. За да се отличава от обидния жест - показва се с двете ръце едновременно през преден ляв прозорец. За да сме сигурни в съпричасността си може да се вика силно и продължително: "УУУУУУУУУ".
8. Изкъртване на ръчната и махане с нея през левия прозорец на Голфарата.
9. Вдигане на колата 4 пъти на крик. Два пъти бързо и два пъти бавно.
10. Изваждане на помпата и надуване на презервативи.
Известни личности с Голф
Голф 2 е престижна марка, която е привилегия, а не право. Известни хора, които притежават или ще притежават Голф 2:
Светлин Наков
Шефът на САП Лабс (ще получи Голф 2 ако успее да наеме 1,000 човека до края на 2006-а година)
Румен Гайтанов - Вълка, шеф на софийските фирми за извозване на боклук "Волф" и "Дитц", кара поръчков МакЛарън Голф 2 на стойност 450,000 евро. И двете фирми са пред фалит, поради липса на работна ръка - повечето работници се преместват в САП Лабс веднага след отварянето на офиса на германския гигант.
Др. Александър Горанов - отявлен (вече ex-)собственик на Голф (или още `кенефа`). Виж Русенски Коцкари.
Абдул ал Хазред - собственик на мощен PHI Golf.
Любо Станиславов - главен редактор и близък до сърцето на издателя на драйФ-стайл списание MOTOR SHOW Мартин Захариев.
Грую
и Аз
Направи си сам
Голф 2 самоделкаАко не разполагате с Голф, но много Ви се иска да имате, не се отчайвайте. Има изход от ситуацията. Винаги може да тунинговате вашия стар Форд. За целта са Ви необходими само парче картон, лак за нокти (сребрист) и българско инженерно влакно.
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Надпис под знака: "Забранено изпреварването"
Уважаеми дами, този знак се отнася не само за червени и черни автомобили!!!
0
На един симпатяга много му вървяло - печелел от тото всяка седмица, като отиде на бар с приятели мадамите му се лепят кат дъвка на асфалт в горещ летен ден, апартаменти от лотарията през седмица, най-големите риби на риболов хващал и т.н. Един ден на приятелите му им писнало за непрестанното 1-во място и решили да се помайтапят с него - поканили го на риболов без да му дават въдица в отдавна изоставен водоем. Ловили те ловили, но естествено нищо не хванали и най-накрая му казали:
- Добре де, ти като си такъв късметлия можеш ли с подръчни материали да хванеш риба да метнем по нещо на скарата?
Добре оговорил симпатягата откършил една клонка, вързал отпред тел и я топнал в езерото. След малко клъвнало той дръпнал и метнал една рибка в храстите. Отишъл да види какво е хванал и гледа Златната рибка! Казала му рибката:
- Виж сега, днес сме на схемата само с 1 желание, така че мисли!
- Всичко си имам, много съм щастлив и съм голям късметлия, така чее....
- Е помисли де все нещо си нямал казала му рибката.
Помислил симпатягата и казал:
- Бе като се замисля съм нямал индийка!
Щракнала рибка с пръст и хоп една индийкаааа. Правил к`вот правил нашия симпатяга и най-накрай индийката го попитала:
- Е как беше?
- Чудно - отговорил симпатягата - но все се чудя за какво са ви тези червени точки на челото?
Навел се изтрил точката а под нея пишело с дребен шрифт: "Печелите апартамент"!
3
Влиза клиент в ресторанта, сяда и вика келнера
- Бих желал 2 кюфтета и 2 кебапчета.
След кратко чакане идва поръчката на клиента. Започва да яде той и по едно време намира косъм в едното кюфте.
- Келнер, може ли за момент?
- Да разбира се господине. Какво желаете?
- Абе келнер, защо има косъм в кюфтето ми?
Келнерът без да се замисли и възмути:
- Абе мани... готвачът е с една ръка и валя кюфтетата на гърдите си и за това.
Клиентът в първия момент се възмутил, но като се замислил бил щасливец, защото... как ли щели да са напълнени пълнените чушки, които смятал преди това да си поръча...
0
И Аспарух извадил меча си, забил го между краката си и казал: "Тук ще бъде България" (Учителка по история)
И ако искате да знаете, господа студенти, aз съм изпратен тук от Софийския университет, а там глупаци не държат... (Лектор)
Колеги, каква е разликата между маса и тегло... Това, че на Земята и луната 1 кг чушки тежи различно... Следователно е по-изгодно да си купим чушки от Луната, от опит го знам...
Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
Копай от мен до другото дърво... Смееш се, а? Тогава ще копаеш от оградата до обяд!!!
2
Съд. Върви дело срещу млада жена, обвинена в убийство. Пред съдебните заседатели излиза нейният адвокат:
- Господа съдебни заседатели... Погледнете тази жена, какви стойни крака, какви изумителни очи, какви нежни ръце, какви червени устни... Смятате ли, че такава жена е способна на убийство? Аз свърших....
Прокурорът:
- И аз свърших, но това още не е доказателство...
3
- Тате, татееееее..... а защо сините сливи са червени, а не лилави?
- Защото са зелени, мойто момче!!!
2
Полицай спира блондинка и пита:
- Защо минахте на червено на светофара?
- Ами вижте ме с това червило, тази червена чанта, червени обувки, червена кола... Как мога така да мина на зелено?
0
НАТУРАЛНИ ЛАФОВЕ 1:1
Мъдрите мисли се пишат или изказват от публични личности с цел да бъдат публикувани. Лафовете се казват от обикновени хора. Понякога чак от реакцията на околните говорещият разбира, че е произнесъл словесен бисер, който започва да се използва от всички чули го и става "лаф". Някои от цитираните лафове са надживели авторите си.
Алкохолът и висшето образование не прощават на никого.
Щуротията е като извънгабаритен товар. Тя не ходи по гората, ами по най-широките и централни улици и шосета. Няма как да не я забележиш и е трудно да я заобиколиш.
Няма проблем! Скъпи, ела дай пари!
Жена ми (вероятно и вашата)
Обичам хубавите работи!
Най съм дружен, когато съм сам.
Ако от даден човек не става нещо, най-вероятно от него не става нищо, не че си е сбъркал професията. И обратното - ако някой се справя добре с някоя работа, над 90% е вероятно, че той ще се справи и с друга, ако му се наложи.
На човек акъла ни може да му го набиеш, ни може да му го вземеш.
Полека! На мен жената ми е казала да не бързам, когато свърша, тогава!
Най-лесно се дели на едно.
Колежки, пожелавам ви весел уйкенд!
Не ща ракия. Склонен съм към корупция.
Викам и на жената: "Маро, пипни го, виж дали е добре, да не взема да го предръва и да те изтумба"
Живее ми се!
Мъж пие червено вино и яде мръвки. Инжинерете се наливате с кафе и бира.
Не е некоя убавица, ама спасява чикията.
Като чуя "Хай Тек" си представям как съм качил колежката ***** на покрива или на върха на някой баир и ...
Дошъл съм да ми свършиш работа. Ама така да ми я свършиш, че и аз да остана доволен.
От рак, мерак и щурак отърваване няма!
Риба и щури хора не се свършват.
Уважавай старостта - тя е твое бъдеще!
Ти пък, точно от мен намери да си искаш. Аз съм фригидна, питай когото искаш!
Кли*ор като краставица! Не бе, не на големина, на горчивина.
Не че ме мързи, ами просто някак си не ми се почва нищо да работя.
Но стига ми тази награда, да взема аз първа награда!
Началнико требе да се възпитава, иначе он ще ти говори глупости.
Прочетох в един вестник, че Бил Гей щял да...
Всяко начало си има край.
Ние много обичаме да работим!
Другарю, четвърти път ви обяснявам и вие не се разбирате. Я си еб*те майката, ако обичате. Моля следващия.
От всички имитации най-добрата е самият оригинал.
Не ми показвайте откъде се пуска браузъра. Аз само така изглеждам, иначе съм нормално интелигентен.
Това да не е пирон бе! Ако преводачите не знаят български, на теб ти е роден език! Такива точни български думи си имаме!
Най - много на с*кса ми пречи еб*нето. След него въобще не ми се гледа с*кс.
Вуйчо ми направи снежен човек с големи топки.
Тате, не я видях онази госпожа в училище, иначе щях да и предам, че искаш да си правиш с нея родителско-учителски срещи.
Йордане, не ме слушаш, ама да знаеш, че ако се удавиш, дома няма да се връщаш!
Водата не е добра за пиене!
Отковано от чешма и сложено в кръчма.
Питието определя съзнанието.
По-близо до масите!
Пие по кило и канче и бурканче от кисело мляко.
Гледам ги как на излизане от бара водят неравна борба с гравитацията. Же не е константа, явно зависи от времето и мястото!
Прав си, някои даже са победени в тази борба!
Компютърът е просто едно желязно сандъче, пълно с чаркове, които съм купил с парите си. Затова няма право на собствено мнение или да ми се гевези. А да се свързва сам към Интернет или да ми дава акъл - дума да не става! Ще става каквото аз реша, а той ще ме гледа в очите като гладно куче и ще чака да му кажа какво да направи.
За сидитата Тийка е това, което е х*я за любовта - не може да се замени с нищо.
Добрият човек е като разляна вода - накъдето е наклона, натам тече. Добрият човек трябва да е достатъчно лош, за да бъде наистина добър.
С чушки и домати
и прочий зарзавати
к*р не клати.
Ами трябва мръви,
та к*ра да се дръви!
Е-е-е, ама не го вади де!
Бате Велко, айде да идем да закусим по една чорба. - Не мога, с колата съм!
Голямата пу*ка не е пу*ка. Малката пу*ка е голяма пу*ка.
Аз от книгите чета само пряката реч и еб*нето.
Поанта на литературно произведение е това, което чете Джоджи.
В това заведение предлагате ли "сирене пу*ка пак"?
Нищо, че бирата е немска. Аз няма да си говоря с нея.
На твойта кола дефекта и е в задкормилното устройство.
Боб, карти, кафе - не признавам! Гледам само на току-що свалено бельо и винаги познавам какво ще се случи.
Падането на пломбите е в следствие на скорошното земетресение.
Важното е да сме живи, че доста от здравите измряха.
Напоследък се развивам предимно по хоризонтала.
Това вашто не е музика, само Див Пърпъл и Луд Цепелин.
Богиня! Само от едната бозка може пет кила кайма да направиш.
Сега ще ти обясня разликата между Пловдивчанина и Софиянеца. Ако им дадеш по две много хубави ябълки, Пловдивчанина ще гледа и ще се радва на красотата им, а в това време Софиянеца ще дояжда втората.
Свой човек - това звучи гордо.
Марк Твен е казал: живей докато си жив, понеже след това твърде дълго ще бъдеш мъртъв!
Когато се говори за замяна на Кирилицата с Латиница, крушката си има опашка и опашката се казва ФлексТайп
На жена се иска само до три пъти. След това вече се почва отначало.
Той има само две мозъчни гънки. Едната жена му я е направила с точилката, а другата е от катастрофа.
11 Септември разруши моята вяра в Българската поговорка "Кат' те шибне горния, ще видиш долния." Има цяла нация, дето по никакъв начин не и се образува мисъл. Никой се не запита "Такива ли гадове сме ние, Американците, че хора, достатъчно вменяеми да карат самолет, си дават живота, за да ни напакостят"
Докато се засмеем и вече сме се озъбили.
Научаването става с четене. Само еб*нето е по- добре някоя какичка да ти го покаже докато си малък.
Четенето не е отменено, но вярването - отдавна.
Бой с черпака по пу*ката!
Петров, ти ако на всяка работа си така бавен, цена няма да имаш.
Умрелите в гробищата, болните в болницата, а живите в строя!
Равни-и-и-с! Мирно-о! Равнение на-a-a .... зад!
По-добре дъщеря к*рва, отколкото син ефрейтор.
Разликата между онанизма и комунизма: По добре гол х*й в ръката, отколкото 100 пу*ки на хоризонта.
От 100 пу*ки да си искам днеска, 70 да ми дадат - все е аванта!
Българските фондации работят по следният начин: бащата превежда на фондацията пари от фирмата. Фондацията дава стипендия на детето му.
Май наистина има решение да ни довършат до крак. Глад, мизерия, сега директно посягат на размножаването. Педераслъка вече е законен, а да си поискаш от колежка не е.
Тази сцена, дето се развива у нас, "Демокрацията побеждава в България" е вече разигравана. Казвала се е "Наполеон превзема Москва". Изнесли са всички храни и засипали всички кладенци. После- ето ти Москва. Ама на нас ни го направиха наши сънародници, не пожелаха след тях да остане читава държава ...(продължението не става дори за сайт без цензура)
Тате каза, че този пед*рас може да си го гледа и по телевизията.
Добре съм, в смисъл зле. Днес трябва да си отлично, та горе-долу да крепиш положението
Един се оплакал "Не ме е яд, че съм глупак, яд ме е, че ми личи"
Както казват немците: Бите - по зъбите.
Цензурирани изрази:
Първо анонса му е много силен, но после се представя незадоволително.
Прекаленият апетит води до проблеми с отделителните функции.
Всичко това ни се пише на гърба и даже по- на юг.
Заслужаваш да те хване някой и да ти опъне една здрава критика отвсякъде.
В някои ситуации шегите придобиват съвсем сериозен отенък.
Никой не те бръска за личност.
Цялата култура се върти около любовта.
На калпава ракета космоса и е крив.
"Преводи"
Няма постоянно аз да оправям твоите грешки - на Унгарски - "Десереш неметем"
Възрастен мъж - на Унгарски - "Меке веке"
Красиво момиче, вече за женене - на Грузински - "Зах*йцвили"
Здравей, красавице! - на Таджикски - "Дек*рде"
"Наконец, ему плохо шло с отметками" - По конец ходеше плъх с подметки.
"Don't call me!" - Не ме бий с кола!
"The best choice you ever make" - Най-добрият избор, когато ти еб*ш с мек.
"Crash" - скърши се.
"Cheers!" - Чироз!
"I just call to say " - Аз кат' те джасна с кола ше ти кажа.
Жена с изключителна привлекателност и с*ксапил - на шифьорски -"Пу*ка, братче ти казвам, ама пу*ка - отсекъде! Пу*ка та дрънка"
Лафове от политици
Тези лафове не са нито умни, нито смешни. Слагам ги за справка - това е интелектуалното и морално ниво на управляващите. Нямаме обаче система, по която да ги сменим без бой. Колкото и да избираме, все същите или подобни на тях се оказват там.
Щом масата е шведска, аз ще стана като дойдат шведите.
Депутата Георги Петров, (Гошо с онзи прякор)
Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер!
Нейчо Неев, при управлението на Димитър Попов
Само дете би повярвало на такова нещо, че работите могат да се оправят за 800 дни.
царчето
Майната му на Православието!
Соломон Паси, външен министър в правителството на царчето
14