чапай+и+петка+се+качили+на+едно+дърво
Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
- Не, не, искам безопасен с*кс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целият полк се чуди какво толкова прави Чапай, та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
- Чапай, сваляй гилзата! Намерих презерватив.
16
Чапай среща негов стар авер и се заприказват. По едно време, неговия авер му задава гатанка:
- Два крака има, на един стои. Що е то?
Чапай: Ми... Г*з
- Не, бе братле, ножица е това.
- Дай още една.
- Добре, без прозорци, без вратица, пълна къща със дечица. Що е то?
- Ми... г*з!
- Не бе, братле, краставица е това, ти си г*з!
Среща се по късно Чапай с Петка и го пита:
- Абе, братле, слушай са гатанка. На един крак стои, пълен г*з с краставици. Що е то?
- Ми... Г*з!
- Нали! А ония ми вика, че било ножица.
23
Чапай ще заминава командировка в Москва. Обаче, знаейки колко е шавлива Анка картечарката, се безпокоил, някой да не я опъне, докато го няма. Чудил се, какво да направи. Накрая му хрумнала идея. Сложил едно бръснарско ножче между краката на Анка и заминал спокоен за Москва. След две седмици се връща. Строил цялата дивизия на плаца. Командва:
- Гащи...! Долу!
Всички свалят гащите. Чапай минава по редици и какво да види. На всички войници мъжките им достойства разполовени на две. Стигнал до Петка и... О! Чудо! На Петка оная му работа е цяла. Чапай сложил ръка на рамото на Петка и развълнуван промълвил:
- Петка от името на революцията и лично от мое име изказвам своята огромна благодарност към теб, за проявените от теб мъжество, морал, стоицизъм и твърдост!
Петка развълнувано се опитал да отговори, но от устата му се чуло само едно:
- М-м-м-хм-м-м-хм!
13
Късно вечерта Чапай се прибира от дълга командировка с подаръци, букет цветя, лакомства, бутилка водка... Тихо отключва, влиза на пръсти в спалнята, светва и преди да извика изненада той остава доста по-изненадан. Петка е надупил жена му а тя пръхти като кон след цял ден оран на нивата. Чапай:
- Петка, Петка, братко, как можа? От деца се познаваме. В една детска градина бяхме, в едно училище учихме, на абитуриентската в болницата на гръб те заведох - от алкохолно отравяне те спасих.
Петка гледа виновно...
Чапай:
- Заедно служихме. На фронта цигари от суха люцерна ти свивах.
Петка гледа още по-виновно...
Чапай:
- На работа при мен те взех. Покривах те дето гранати крадеше. Че и за танка и 3-те БТР-а.
От очите на Петка излизат сълзи.
Чапай:
- И престани да е*еш жена ми докато ти говоря...
15
Петка и Чапай емигрирали в Америка и пуснали обява, че лекуват всякакви оплаквания срещу 20 долара. Но ако все пак не успеят да излекуват пациента, му дават 100 долара. И ето пристига един хитрец и казва, че си е загубил вкусъ. Чапай посочил едно чекмедже с думите:
- Петка, дай на пациента хап No 12... и Петка му подал нещо голямо, кръгло и плоско.
- Господине, започнете да дъвчете този хап, - казал Чапай.
Пациента послушно захапал нещото, но само след минута го изплюл:
- Дали сте ми конски фъшкии, - възмутено извикал пациента.
- Е, щом си възвърнахте вкусъа, дължите ни 20 $...
На другият ден този пристига пак и заявява, че си е загубил паметта и нищо не помни.
- Петка, дай на пациента хап No 12...
- Пак ли конски фъшкии ще ми давате, - развикал се тоя.
- Ооо... радвам се, че си възвърнахте паметта. Дължите ни 20 $...
- На третият ден хитрецът цъфнал отново:
- Днес направо нищо не виждам, казал той... Тогава Чапай въздъхнал и се извинил:
- За съжаление не мога да Ви помогна с нищо. Ето Ви банкнота от 100 $... Симулантът я взел, но тутакси я върнал:
- Вие сте ми дали банкнота от 5 долара...
- Аааа... радвам се че си възвърнахте зрението. Дължите ни 20 $.
14
Владиката пристигнал инкогнито в селото и тръгнал за дома на свещеника, за когото се носели слухове, че живеел заедно с прислужницата си. Като наближил поповата градина дочул женски смях и владиката погледнал през една дупка на плета. Под едно дърво попа и прислужницата се търкаляли...
Ядосал се владиката, отишъл пред портата и я ритнал няколко пъти с крак. След малко попът, разчорлен и раздърпан, отворил изненадан от посещението на височайшия гост.
- Извинете, бях в градината и събирах плодове...
- Да, да... Много добре видях как друсаше сливата…
0
Бойко Борисов прави традиционната си нощна обиколка из едноименна градина. Изведнъж, от един храст се чуват звуците на любовта. Бойко Борисов спира до храста и пита: - По любов или насила? - По любов - отговаря мъжки глас. - Не питам теб! - казва строго Бойко Борисов. - По любов - бързо потвърждава и женски глас. Бойко Борисов продължава спокойно обиколката си. Гледа - от едно дърво хвърчат листа, падат клончета. Той отново пита: - По любов или насила? - По любов - отговаря и тук мъжки глас. - Не питам теб! - пак казва строго Бойко Борисов. Същият мъжки глас: - Ама то друг няма...
1
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
3
Загубил се един гърбав през нощта в гората, седнал под едно дърво да прекара нощта! Изведнъж изпод дървото се чуло:
- Хей, ти, имаш ли гърбица?
- Да - отговорил гърбавият.
- Дай ми я на мене тогава - казал гласът и гърбицата мигом изчезнала.
На другият ден се прибрал човека, срещнал свой познат, който бил сакат и му разказал за чудотворното дърво. Сакатият решил и той да отиде. Паднала нощта, намерил той дървото, седнал и зачакал. По едно време се чул глас:
- Хей, ти, имаш ли гърбица?
- Не, аз съм сакат.
- На ти тогава и една гърбица!
0
Бойко Борисов се разхождал из рая. Забелязал, че Адам и Ева ядат от плодовете на най-различни дървета, но точно едно определено го отбягват. Отишъл при тях и небрежно ги попитал: „А от ей онова дърво защо не ядете, нещо с лош вкус ли са му плодовете?”. А те му отговорили: „Не, но Бог ни забрани да ядем от него, защото ако ядем, бездруго и ще умрем.”
Бойко Борисов:
- А бе, какви ги прави тоя, бе! А бе, как ще забранява на българите да ядат всички плодове и зеленчуци? Българските плодове и зеленчуци са най-вкусните и най-полезните на света! Че това е плод, да не ти гъба мухоморка? И какво иска той, да внасяме от Чили ли? Омръзнаха ми тия работи.
Тогава, понеже му било дотегнало да се кара с Бог, решил да действа по друг начин. Отишъл при змията. Казал и:
- Стани и ходи.
Змията:
- Но аз… нямам крака.
- А, бе тоя какви ги е оплескал бе! Няма значение, по какъвто искаш начин, ако трябва се телепортирай, но отиди при Ева и и кажи, че това със забранения плод са пълни глупости и че няма да умрат, ако го ядат.
- Няма нужда да се телепортирам. Аз мога да пълзя.
- Добре, тогава. Значи ти стана ясно. Айде – бръмчи!
- Но Ева като ме види, сигурно ще се уплаши и ще избяга.
- И правилно! Българските змии са най-отровните на света! Но ти ще я заговориш шармантно, ще употребиш харизмата си.
- Не ми е много ясно как се прави това...
- Чакай сега, спокойно! Аз ще ти дам няколко урока.
Бойко Борисов демонстрирал на змията как трябва да се държи за да привлече вниманието на една жена и змията се запътила.
Минало известно време. Бойко Борисов се разхождал из райската градина и случайно се натъкнал на Бог. Казал му:
- А бе, господи, искам да те питам нещо. От известно време забелязах нещо странно. Къде изчезна народа? Хората никакви ги няма.
- А... тоест, аз ги изгоних, те нарушиха една моя повеля.
- Какво си направил?! Изгонил си българите от България!!!
- Ъ... да, те ядоха от плода, който им бях забранил да ядат, и аз за наказание ги изгоних.
- А бе ти нормален ли си, бе? Знаеш ли колко е тежък животът в емиграция? С труд и пот едвам изкарват за насъщния. А на жените им се случват какви ли не неща. Веднага да ги връщаш обратно!
- Не е възможно. Сложих един ангел с огнен меч да пази на границата. Ако се опитат да се върнат, той ще им попречи.
- А бе твойта няма да я бъде най-накрая. Те ще се върнат един ден. Ти българина с някакъв ангел с огнен меч ли ще го плашиш? Само стой и гледай.
Това обяснява защо в момента има някои наши сънародници, които живеят в чужбина. Това са българи, които просто още не са се върнали.
4
Намерил си веднъж гарванът парче сирене и кацнал на едно дърво. Видяла го лисицата и започнала да го замеря с камъни. Гарванът паднал от дървото, лисицата му ударила два шамара и му взела сиренето.
Когато се свестил гарванът си казал:
- Леле, колко са я променили тая басня!
1
Студенти по физика са провели интересен научен експеримент за силата на въздушния поток на сешоара.
Застанали зад едно дърво на пътен участък с ограничение на скоростта, облечени за безопасност със светлоотразителни жилетки и насочвали сешоара към преминаващите автомобили.
Установили, че насочването на сешоара към автомобил, движещ се със 120 км/ч води до намаляне на скоростта му до 60 км/ч. за няколко секунди.
Като съпътстващ експеримент студентите са записвали фразите, произнесени от водачите на автомобилите когато минавали покрай тях. Оказало се, че голяма част от тези изрази не фигурират в тълковния речник.
1
Вторник 20:30, бирария "1516", Багерът разказва истински случай:
Зима. Ски писта. С бясна скорост се спуска скиор. На една от бабуните направо полита, все едно от ски шанцата е скочил Грегор Шлийренцауер (носителя на Световната купа). Приземява се в едно дърво до пистата. Става - щеките огънати, ските счупени, екипът скъсан, маската разбита, цялото лице в кръв, няколко зъба се клатят, ключицата счупена, капачката на коляното надробена...Коста казва:
- По дяволите! И все пак е по-хубаво, отколкото на работа!
1
Вървят блондинка и брюнетка в джунглата...Изведнъж от храстите изскача тигър, брюнетка за секунда се чуди и хвърля шепа пясък в очите на тигъра и се качва на едно дърво. Казва на блондинката:
- Бързо качвай се и ти!
А блондинката:
- Защо? Да не би аз да му хвърлих пясък в очите?!
0
Един гарван кацнал на едно дърво, държейки в човката си парче хляб.Видяла го лисицата и решила да му излезе със стария номер:
- Добър ден, г-н Гарване, колко прекрасно изглеждате, какъв чуден глас имате, изпейте нещо!
Обаче гарванът бил чел баснята в двата варианта/на Езоп и на Лафонтен/ и не се вързал.Взел с краче парчето хляб и изпял "Га-ааа!", а после пак лапнал парчето.
Лисицата побесняла и в злобата си решила да го нарани:
- Добре пееш, ама знаеш ли, че шефът спи с жена ти!
- А! - казал изненадан гарванът и изтървал хляба.
ПОУКА:Когато шефът спи с жена ти, не си отваряй устата, за да не си изгубиш хляба.
1