холмс+и+уотсън+пикаят+зад+ъгъла
Шерлок Холмс и доктор Уотсън излизат даразследват случай и отиват на паркинга. Изведнъж Холмс замислено казва:
- Някой е пипал колата ми.
- А, как познахте, Холмс?
- Елементарно бе, Уотсън, няма я.
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата. Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
- Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи...
- Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
- Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
- Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата.
Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
- Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи...
- Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
- Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
- Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж - какво да види - собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън:
- Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник?
- Да, Холмс... Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
Военни афоризми с непреходна стойност:
- Или ще престанете да пушите, или едно от двете!
- А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден!
- Атомната бомба винаги пада в епицентъра!
"Шокирана обстановка..."
- Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба.
- Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете!
- Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан.
- Всички отсъстващи да се строят в редица!
- Главата на войника е за да мисли, а мозъка - за да разсъждава!
- Не трябва да се чупи всичко - все на нещо трябва да се седи.
Военен преподавател:
- Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя.
- Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист?
- Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки.
- Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце.
- Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете!
- Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета!
- Да мълчиш, когато те питам!
- Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние!
- Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам!
- Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил?
- Цял ден съм седнал да ви стоя прав!
- Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните!
- Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената!
- Давам указание: равно поле - нито трап има, нито могила - и изведнъж зад ъгъла се появява танк...
- Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно - паника.
- Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант...
Тбилиси. Грузинец заложил 10 рублева банкнота, скрил се зад кофа за боклук и чака някой да мине, да се наведе за да я вземе и той да свърши бързо работата си отзад.
Минал един руснак, повъртял се, погледал я, навел се за секунда, грабнал банкнотата и изчезнал.
"Много бърз", помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Минал един евреин, погледал банкнотата, поразмислил, сложил си шапката отзад, навел се, взел я и изчезнал.
"Много умен", помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Спрял се пред нея друг грузинец, подритнал я с крака настрани и свил зад ъгъла.
"Хитър", казал си нашия човек и станал да оправи банкнотата. Навел се, почувствал нещо отзад и си помислил:
"И коварен!"
Две стари моми си говорят:
- Вчера вечерта се прибирам късно, гледам зад ъгъла на блока в полумрака се промъква мъжки силует и като хукнах с всичка сила…
- И какво, какво?
- Настигнах го!!!
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
Ние с Гогата сме експериментатори.
Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!".
Казах му :
- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.
- Като д-р Уотсън за Холмс?
- Не, като икономката му.
- Като Годжи за Слави?
- Хм...по-скоро Ванката
- Добре де, кажи за какво става дума
- Виж сега! Ние с теб като сме правили с*кс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?
- Е, добре, а аз какво да правя?
- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!
...
След 3 часа
...
- Гога, момичето е в другата стая... 50 лв на час... направо я сложих в леглото да легне и да ни чака... Аз ще съм първи... Абе каква е тази кофа?!?!
- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.
- Една кофа ли е малко?!?
- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами... мажи се...
- Ще взема да се намажа целия... струва ми се с*кси
Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!
- Ехо? Госпожице?
Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв. Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.
- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?
- Гога, не мога да стана, вним...
ТРАС!!!
Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...
- Ооох, майна, баси смазката... Ще се претрепем... А? Къде ми е телефона...?
- Ще звънна от моя и ще разберем..
Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах... чу се съъъъвсем глухо... А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона... Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха.... Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и...
- Майна? Извинявай, но... може ли да те помоля нещо?
- Да, Гога?
- Би ли си изкарал члена от ухото ми?
- Оу, без да искам, смазката... просто... извинявай...
- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая... тази гласова поща...
Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести
ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк:
- И внимавайте да не ритнете коф...
ТРЯС...
Понесоха се двамата по стъпалата.
Чу се тътен... Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акустирали.
Представям си какво им е.
А ние двамата с Гогата си пием кафе.
Човек гледа телевизия. По телевизора тече програма на някаква марка чай. Рекламното изречение е "Ето вече 150 години ние събираме най-добрите сортове чай...."
На другия ден човека отива в магазина и купува една кутия от този чай. Излиза от магазина и тръгва към дома си. Изведнъж зад ъгъла изскача някакъв бандит.
Човека с ужас крещи:
- Какво, какво искаш от мен?!
А бандита му отвръща:
- Ето вече 150 години ние събираме най-добрите сортове чай.
- Шерлок Холмс, с вашия талант можеше отдавна да сте вкарали зад решетките всички лондонски престъпници? Защо досега не сте го направили?
- Елементарно, Уотсън! Ако го направя, то от кой ще си купувам опиум за любимата лула?
Шерлок Холм и др Уотсън отиват на излет. Слънчево време през целият ден. Приготвят си палатката с радост се настаняват да спят през нощта.
По някое време Уотсън се събужда.
- Погледнете Холмс колко красива е гледката към звездите в планината. Ах каква красота!
- Елементарно Уотсън! Задигнали са ни палатката.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън тръгват сутринта за работа. На паркинга Холмс възклива:
- Уотсън, някой ни е пипал колата!
- Как позна?
- Елементарно, Уотсън - няма я!
Уотсън пита Холмс:
- Разбирам защо крадецът е взел от сейфа парите и бижутата, но защо е отвлякъл и жената на лорда?
- Елементарно, Уотсън! За да не го търси лорда!
Две стари моми си говорят:
- Вчера вечерта се прибирам късно, гледам зад ъгъла на блока в полумрака се промъква мъжки силует и хукнах с всичка сила...
- И какво?
- Настигнах го!!!