холмс+и+уотсън+пикаят+зад+ъгъла
Военно поделение насред пустинята. Генерал отива на проверка. Строява се войската и не щеш ли, една камила излиза зад ъгъла и минава точно пред строя. Генерала побеснял.
-Какви са тия животни тука бе, т'ва поделение ли е или зоологическа градина, сержаааааааант!
-Амииии, господин генерал, ние понеже тука нямаме жени, та за тваааа...- заоправдавал се сержантът.
-Млъъъък, не искам да слушам за никакви извращения повече, веднага я махнете от поделението!
След няколко месеца, случая се повторил.
-Абе тая камила още ли е тука, веднага я разкарайте или ви пращам в ареста. Сержаааант!
-Амиии, понеже, нали тука нямаме жени иии...
Не щеш ли, по ирония на съдбата, пратили генерала за командир на същото поделение.
Минал месец, два, три, мерака на генерала взел да го мъчи, но нали нямало жени.
Една обикновенна самотна вечер, ей така, без да иска, генерала се сетил за камилата. Извикал сержанта и небрежно го попитал:
-Абе сержант, преди време тука имаше една камила, какво стана с нея?
-Сержанта се притеснил , взел да пристъпва от крак на крак.
-Кажи де, не се притеснявай, нали вече сме свои.
-Ами тука е - измънкал сержанта с недоверие.
-Върви ми я доведи - наредил генерала
Сержантът довел камилата и без да чака подканяне генералът дръпнал един варел, стъпил отгоре му, свалил си гащите, дигнал опашката на камилата и й го отпрал. Сержанта еджа удържал добичето под напора на генерала.
Свършил си работата началника и загащтвайки се пита:
- Е, вие така ли правите?
Сержанта пристъпва от крак на крак, преглъща, няма думи.
-Ееее какво, май не си виждал толкова мощно клатене, вие не го ли правите така?
-Ами , не точно така - запремигвал сержанта.
-А как?
-Ами ние понеже тука нали нямаме жени иии..... качваме се по двама на камилата и ходим до близкото село, там има публичен дом...
0
Грузинец заложил 10 рублева банкнота, скрил се зад кофа за боклук и чака някой да мине, да се наведе за да я вземе и той да свърши бързо работата си отзад.
Минал един руснак, повъртял се, погледал я, навел се за секунда, грабнал банкнотата и изчезнал. "Много бърз", помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Минал един евреин, погледал банкнотата, поразмислил, сложил си шапката отзад, навел се, взел я и изчезнал. "Много умен", помислил си грузинецът и заложил нова банкнота.
Спрял се пред нея друг грузинец, подритнал я с крака настрани и свил зад ъгъла. "Хитър", казал си нашия човек и станал да оправи банкнотата. Навел се, почувствал нещо отзад и си помислил: "И коварен!"
0
Младеж от село се явява на конкурс за работа в града. Останалите кандидати го гледат и се подсмихват.
- Защо се подсмихвате - пита младежът.
- Ами, дошъл си на интервю без вратовръзка.
- Какво е това вратовръзка.
- Ей това дето ми е около врата.
- Добре де от къде мога да си купя вратовръзка.
- От аптеката отсреща зад ъгъла - посбутват се другите кандидати.
Младежът излиза и тръгва към аптеката. Едва изминал няколко крачки и се връща обратно.
- Как се наричаше туй...- пита той.
- Вратовръзка.
- Младежът пак излиза. И след малко пак се връща.
- Извинявайте, ама как се казваше...
- Вратовръзка.....
И така няколко пъти.
Накрая един от майтапчиите му казва:
- Презерватив се казва. Дай ще ти го напиша на листче.
Написва го и момъкът с бодра стъпка и листче в ръка се отправя към аптеката.
Там го посреща млада аптекарка, още студентка.
- Какво желаете - пита тя.
- Една.. Един презерватив - прочита момакът.
- Кой номер - го пита свенливо аптекарката.
- АМИ ТАКА КАТО МИ ГЛЕДАТЕ ВРАТА...
1
Срещат се двама вампири. Единият носи хляб, а другият го пита:
- Къде си понесъл този хляб?
- Зад ъгъла стана катастрофа и отивам да отопя.
0
- Защо не се ожените, Холмс?
- Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред?
- Ами жена ми.
- Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
1
- Холмс! Вчера късно на двора ме изнасили един долен гаден брадат мръсник!
- Знам, Уотсън! И даже, че ви е харесало?
- По дяволите, Холмс! Но как се досетихте?
- ХА-ХА-ХА- залива се от смях Холмс, изваждайки от джоба си една брада.
1
Червената Шапчица, Сър Артър Конан Дойл
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
0
В една лудница от време на време прибирали един невинен човечец на име Пешо, защото дърпал на връвчица една тухла, мислейки я за куче.
- Ей, Пешо! Пак ли ти бе! Хайде сега кажи това куче ли е или тухла?
- Абе, вие луди ли сте? Естествено, че е тухла!
Пуснали го. Той повървял, свил зад ъгъла и пак пуснал тухлата на земята. Обърнал се към нея и й казал:
- Видя ли, Шаро! Пак ги излъгахме!
0
Военни афоризми с непреходна стойност:
- Или ще престанете да пушите, или едно от двете!
- А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден!
- Атомната бомба винаги пада в епицентъра!
- Шокирана обстановка…
- Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба.
- Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете!
- Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан.
- Всички отсъстващи да се строят в редица!
- Главата на войника е за да мисли, а мозъка - за да разсъждава!
- Не трябва да се чупи всичко - все на нещо трябва да се седи.
Военен преподавател:
- Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя.
- Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист?
- Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки.
- Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце.
- Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете!
- Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета!
- Да мълчиш, когато те питам!
- Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние!
- Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил?
- Цял ден съм седнал да ви стоя прав!
- Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните!
- Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената!
- Давам указание: равно поле - нито трап има, нито могила - и изведнъж зад ъгъла се появява танк…
- Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно - паника.
- Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
0
- Щеше да е хубаво. Холмс, ако се намери средство, което да променя престъпниците. Взимаме един крадец, закоравял престъпник и баммм! Става честен човек, опора на обществото...
- Но, Уотсън! Честните демократични избори не вършат ли същата работа?
4
Lоенно поделение насред пустинята. Генерал отива на проверка. Строява се войската и не щеш ли, една камила излиза зад ъгъла и минава точно пред строя. Генерала побеснял.
- Какви са тия животни тука бе, т`ва поделение ли е или зоологическа градина, сержаааааааант!
- Амииии, господин генерал, ние понеже тука нямаме жени, та за тваааа...- заоправдавал се сержантът.
- Млъъъък, не искам да слушам за никакви извращения повече, веднага я махнете от поделението!
След няколко месеца, случая се повторил.
- Абе тая камила още ли е тука, веднага я разкарайте или ви пращам в ареста. Сержаааант!
- Амиии, понеже, нали тука нямаме жени иии...
Не щеш ли, по ирония на съдбата, пратили генерала за командир на същото поделение.
Минал месец, два, три, мерака на генерала взел да го мъчи, но нали нямало жени.
Една обикновенна самотна вечер, ей така, без да иска, генерала се сетил за камилата. Извикал сержанта и небрежно го попитал:
- Абе сержант, преди време тука имаше една камила, какво стана с нея?
- Сержанта се притеснил, взел да пристъпва от крак на крак.
- Кажи де, не се притеснявай, нали вече сме свои.
- Ами тука е - измънкал сержанта с недоверие.
- Върви ми я доведи - наредил генерала
Сержантът довел камилата и без да чака подканяне генералът дръпнал един варел, стъпил отгоре му, свалил си гащите, дигнал опашката на камилата и й го отпрал. Сержанта еджа удържал добичето под напора на генерала.
Свършил си работата началника и загащтвайки се пита:
- Е, вие така ли правите?
Сержанта пристъпва от крак на крак, преглъща, няма думи.
- Ееее какво, май не си виждал толкова мощно клатене, вие не го ли правите така?
- Ами, не точно така - запремигвал сержанта.
- А как?
- Ами ние понеже тука нали нямаме жени иии..... качваме се по двама на камилата и ходим до близкото село, там има публичен дом...
2
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
5
Един циганин видял един българин, че носи една хубава секира. Отива при него и го пита:
- Абе отде я взема тая секира?
Българина го погледнал и продължил по тротоара.
Циганина обаче тръгва след него и го настига:
- Прощавай ама отде я взема тая секира?
Българина пак го погледнал и продължил по-бързо. Обаче циганина не се отказва, и той забързал и го настигнал:
- Ама кажи ми отде я взе тая секира?
Българина се затичал, циганина пак го догонва и:
- Аама отде взема тая секира.
Българина хукнал с всичка сила да бяга и изведнъж завива зад един ъгъл и спира. Показал се търчащият след него циганин иззад ъгъла и българина се развъртял със секирата и го направил на котлети. После извадил една кърпичка и започнал да бърше окървавената секира:
- Откъде, откъде... купих я от магазина.
0
Дяволът хванал руснака, българина и американеца, и им заявил:
- Който ми покаже какво е истински кеф, ще го пусна жив, ако ли не - в пъкъла!
Руснакът го поканил с водка. Пият водка, мезят с краставички и така цяла нощ. Дяволът се радва:
- Кеф, кеф, кеф!
На сутринта очите мътни, глава го цепи... Дяволът се ядосал:
- Е*ах аз тоз` кеф – и хоп руснака в пъкъла.
Американецът го поканил с уиски. Пият уиски, мезят с фастъци и така цяла нощ. Дявола се радва:
- Кеф, кеф, кеф!
На сутринта очите мътни, глава го цепи... Дяволът се ядосал:
- Е*ах аз тоз` кеф – и хоп американеца в пъкъла.
Българинът го завел в една кръчма и поръчва:
- Каса бира и 50 ке*апчета.
Изпили по три бири и Дявола:
- Пикае ми се!
- Чакай! Не бързай! – спира го българинът.
Изпили по седем бири и Дявола вече му се реве:
- Пикае ми се-е-е...
- Чакай не бързай! – спира го българинът.
Изпили цялата каса с бира, а Дявола вече пищи:
- Пикае ми се-е-е!!!
- Стига рева! Хайде, ходи пикай! – позволил му българинът.
Тича Дявола зад ъгъла и се чува блажен стон:
- Е*а си кефа-а-а...
2
Един циганин видял един българин, че носи една хубава секира. Отива при него и го пита:
- Абе отде я взе тая секира?
Българина го погледнал и продължил по тротоара.
Циганина обаче тръгва след него и го настига:
- Прощавай ама отде я взе тая секира?
Българина пак го погледнал и продължил по-бързо. Обаче циганина не се отказва, и той забързал и го настигнал:
- Ама кажи ми отде я взе тая секира?
Българина се затичал, циганина пак го догонва и:
- Ама отде взе тая секира?
Българина хукнал с всичка сила да бяга и изведнъж завива зад един ъгъл и спира. Показал се търчащият след него циганин иззад ъгъла и българина се развъртял със секирата и го направил на котлети. После извадил една кърпичка и започнал да бърше окървавената секира:
- От къде, от къде... купих я от магазина.
0