уотсън+пак+си+гледал+порно+цяла+нощ
Баба се хвали на внучката си:
- Снощи пак цяла нощ сънувах, че летя.
- Ама бабо, колко пъти да ти казвам, че твоите хапчета са в другото чекмедже!
3
При доктора:
-Докторе, сутрин като стана изчуквам жена ми. Излизам да разходя кучето и изчуквам съседката отляво. Като ида в парка набързо оправям в храстите кучето. Като се върна оправям съседката отляво, после се пребирам и преди да ида на работа изчуквам пак жена ми тамън три пъти, че много ще ми липсва през целия ден. Като ида в службата за добър ден изчуквам колежката на бюрото, а в почивката удрям едно м*до и на дъщерята на шефа. В края на работния ден пак изчуквам колежката, а като се прибера цяла нощ не оставям жената от чукане... И все пак докторе си мисля, че зачервяването ми на оная работа се дължи на масту*бацията...
1
На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
1
Летели двама обратни на дълъг презокеански полет.
Станало вечер, стъмнило се и единия казал на другия:
- Аре да се наебеме, виж тъмно е и всички спят.
Другия вика:
- Не става, може някоя стюардеса да е още будна и да ни чуе!
- Спокойно бе, всички спят, ей сега ще ти покажа.
И извикал:
- Една бира може ли?
Никой не отговорил. След малко пак:
- Една бира може ли?
Пак никой не отговорил. Успокоени си свършили работата.
На сутринта кацнали и стюардесата гледа един пътник да слиза от самолета, държи се за стомаха и се превива. Пита го:
- Господине какво ви е, зле ли сте?
- Мани мани, цяла нощ ме боля ужасно корема.
- Но защо не ни извикахте, щяхме да ви дадем нещо за болките.
- Да бе да, снощи един си поръча една бира и цяла нощ му пръснаха гъза от еб*не!
0
Иванчо много искал да спи с Марийка. Но незнайно от къде бабата на Марийка разбрала и решила да вземе някакви мерки! Викнала бабата Марийка при себе си и й казала:
- Марченце бабино, този простак Иванчо е решил да спи с тебе, но ние не трябва да му позволяваме!
- Какво да направя бабо? - попитала Марийка?
- Еми каквото и да те попита Иванчо ти ще му отвръщаш "Не бива Иванчо"!
Разбрали се бабата и внучката, но Иванчо не бил толкова тъп и разбрал какво е намислила бабата.
Срещнал Иванчо Марийка, завел я в стаята си, седнали на леглото и Иванчо казал:
- Марче, бива ли двама млади хора да седят на леглото, облечени и да си държат ръцете?
- Не бива Иванчо, не бива! - казала Марийка.
Иванчо продължил:
- Бива ли Марче, двама чисто голи, които се обичат да седят в леглото и нищо да не правят?
-Не бива Иванчо, не бива! - пак отвърнала Марийка.
И така Иванчо осъществил мечтата си да обладае Марчето!
На другата сутрин Марийка отива при баба си! Баба й като я вижда я пита:
- Марче, баба как мина с Иванчо направи ли така както ти казах?
А Марийка отвръща:
-Бабо, бабо с това твое "Не бива", Иванчо цяла нощ ми го набива!!!
0
Дълги години Поп Филйо гледал как неговите трима поданици (монаси) не извършвали никакъв грах и отлично вършели работата си! Един ден той решил и ги събрал:
- Слушайте сега, верни поданици на небесата, дълги години служихте вярно на църквата и братството сега ви давам шанса да направите една глупост и после да пиете от Свещенната вода и да ми кажете нали какво се направили! Съгласили се с наредбата на Поп Филйо и направили кой какво и на другият ден на събирането всеки се изказал започнал най-напред попа:
- Е, чада мои, един по един сега ми кажете кой какво върши през тази нощ!?
Първият:
- Попе, аз цяла вечер еб*х руси пу*ки със големи дупки, пих от свещенната вода!
Поп Филйо:
- Добре, простено ти е!
Вторият:
- Попе, аз цяла вечер жулих яко алкохол и трева, но после пих от свещенната вода!
Поп Филйо:
- Добре, простено ти е!
Третият:
- Попе, мойта не е за разправяне дълъг грях направих аз.
Поп Филйо:
- Е кажи де, нали ти бях казал, че ще ви простя, кажи, кажи не се срамувай!
Третият:
- Как да ти кажа!?!? Аз пикъх и срах във Свещенната вода!
След тези думи попът припаднал...
0
Двама американеца искали да станат семейство и отишли да сключат брак в Холандия. След като го направили, тръгнали да се прибират. Полетът от Амстердам до Ню Йорк бил през нощта, към 01.00 часа женския предложил на мъжкия да го опъне. Мъжкият категорично отказал под предлог, че някой ще ги чуе или види и ще станат за смях, но женския упорито настоявал, че това е първа брачна нощ и си иска с*кса. Мъжкият пак отказал под същия предлог. Женският казал:
- Всички спят, ето виж - и се провикнал с цяло гърло:
- Стюардеса, едно кафе.
След минутка извикал още по-силно:
- Стюардеса, едно кафе казах!
- Ето видя ли, никой не се обажда, никой не идва, всички спят.
Тогава мъжкият се съгласил и го качил...
На сутринта стюардесата носейки закуската, забелязала един пасажер, който бил с подута дясна буза и се прививал от болки.
- Какво ви е, господине? - попитала тя.
- Мани, мани от снощи ме боли зъб, болката е страхотна!
Стюардесата с недоумение попитала:
- Е,защо не ме повикахте?
Пасажерът развълнувано отвърнал:
- Ти луда ли си, снощи един си викна кафе и после цяла нощ го еб*ха...
0
Баба се хвали на внучката си:
- Снощи пак цяла нощ сънувах, че летя.
- Ама бабо, колко пъти да ти казвам, че твоите хапчета са в другото чекмедже!
1
Двама комшии пият кафето си сутринта в кварталното гаражно кафененце. Единия недоспал, с измъчен вид, разправя на комшията си:
- Да знаеш какъв кошмар сънувах... цяла нощ бутах една желязна вагонетка пред блока... тежи... скърца, мамка й... без кръст и без ръце останах. И уж насън, пък и сега ме болят. Пък ти си застанал на прозореца гол, махаш ми с ръка и се хильотиш. Пък аз ти викам “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!!!”
Другия отпил от кафето и се похвалил:
- Пък да знаеш аз какъв сън сънувах... Звъни се на вратата – надниквам аз през шпионката – гледам Памела Андерсън...по едно кожено хубаво палто и аз й отворих. Влиза тя, разтваря палтото, а отдолу съвсем голичка... Започнахме да се омайваме и пак се звъни... Викам си: “Кой ли ша е, бе неговото мами...” гледам – Клаудия Шифер... Съвсем голичка само по една бутилка шампанско в ръка. Отворих й. Отворихме шампанското, галим се глезиме се и с двете, па си викам: “Аз на двете не мога да смогна, ами дай да викна някой приятел да помага. Надничам през прозореца – гледам ти пред блока буташ някаква вагонетка. Махам ти с ръка и ти викам: “Ела, бе, ела да видиш кой ни е на гости...” пък ти ми викаш “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!”
P.S. Говорим си за виртуална действителност. Не откривате ли някои прилики?
1
Две стари приятелки с дълъг съпружески стаж си пият кафето. Едната се хвали:
- Рекламираха един съпун "младежки". Купих от него, къпахме се с моичкия и след това правихме с*кс, като на млади години.
След няколко дена се срещат пак.
- И аз отидох да купя от този сапун. Беше свършил и взех, че купих един "бебешки". Моичкият цяла нощ сука, сука и накрая сутринта се напика и насра..
0
Момиче кани гаджето си в тях на вечеря, с цел да го запознае с родителите си, като му казва, че след това ще правят с*кс до сутринта. Развалнувано момчето хуква към аптеката и започва здраво да пазарува презарвативи, смазки, пак презарвативи, смазки с аромат на ягода, на пъпеш и др. Отива на касата. Там го посреща мъж и го пита:
- Браво бе младеж явно си я бива!
Момчето:
- Ооо и идея си нямаш каква пичка е. Каза ми, че ще се клатим цяла нощ, ще правим всички пози!
Напуснал аптеката и отишъл в дома на гаджето. Когато седнали на масата момчето рязко се навело и рекло:
- А сега, да кажем молитва!
Седял наведен минута, две, пет, половин час, накрая родителите отишли до кухнята.
Момичето:
- Мило, не знаех, че си толкова религьозен!
Момчето:
- Ами и аз не знаех, че баща ти работи в аптеката!
0
Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил:
Майката:
- Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай "Не бива!".
Дъщерята: Добре майко, ще послушам съвета ти.
...и така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката:
Пушкин:
- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла?
...девойката по съвет на майка си казала:
- Не бива!
Преместил се той при момичето. След малко пак попитал:
- Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени?
...тя пак казала:
- Не бива!
Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал:
- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо?
...девойката отново казала:
- Не бива!
И така на сутринта майката попитала дъщеря си:
- Послужи ли ти съвета ми?
Дъщерята разгневено отговорила:
- Заради твоето "не бива" Пушкин цяла нощ ми го набива!
0
Седмица след сватбата. На първият етаж в къщата живеят родителите, а на вторият младите. Сутринта на закуска майката пита дъщерята:
- Какво беше това тупуркане, бе мама, снощи? Цяла нощ не съм мигнала от притеснение.
- А, не се тревожи мамо! Снощи с моя изпробвахме нова поза, казва се "Арабски жребец". Аз лягам на леглото, моя се засилва от вратата, скача върху мен и започваме. Страшно гот е!
- А-а добре. Довечера с татко ти и ние ще пробваме, щом казваш, че е хубаво.
Идва вечерта. Прибират се стари и млади да си лягат. Дъщерята слухти за да чуе нещо по-така. По едно време отдолу се чува тупур, тупур, тупур и после тишина. След малко пак се чува тупур, тупур, тупур... тря-я-я-с и после тишина. На сутринта дъщерята търчи и пита:
- Е, мамо, как беше?
- Първият път дъще, беше добре, обаче вторият, баща ти взе, че се спъна. Добре, че му бяха раменете, иначе целия щеше да влезе.
0
Катеричката излязла да пазарува и не се прибрала цяла нощ. Катеричокът, мъжът й, страшно се притеснил. На заранта тя се появила - тежко гримирана и с размазано червило, с цигара в ръка, леко разчорлена и с ново фишу на шията. "Какво стана, къде беше", тревожно попитал катеричокът.
- Ау-у-у! Да видиш! Три вълка ме отвлякоха за три дни!
- Ужас! Е, слава богу, отървала си се и сега, жива и здрава, си пак у дома!
- А, не! Те за три дни ме отвлякоха, аз само минавам да ти кажа, да не се тревожиш напразно - казала катеричката.
0
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5