търговец+на+кучета
В Корея са забранили продажбата на плюшени кучета: децата се задавят с плюша...
В Корея се проведе изложба на кучета. С дегустация.
Обаждане в предаването на Милен Цветков:
- Ало, Миуенчо ли е? Милуенчооо, тука у Перник много кучета бе!
- Господине, има "Екоравновесие", обадете им се, да дойдат да ги кастрират.
- Милуенчооо. Ти не ме разбра бе! Они не ни еб*т! Они ни апат!!
След като в София пуснаха бира за кучета, най-добрия приятел на човека започна да става все по-добър приятел.
В Корея се проведе международна изложба на кучета.
С дегустация.
- На Запад търговецът не мами клиента си, иначе той ще отиде при друг.
- Тази система може да работи, ако има поне един честен търговец?
- Да.
- Жалко, но при това условие в България няма как да работи.
Главен спонсор на дома за бездомни кучета стана местния корейски ресторант.
На разходка в гората мъж с 2 кучета и майка с 2 деца се срещат:
Стопанинът на кучетата:
– Кучетата ми страшно много обичат децата!
Майката:
– И децата ми много обичат кучета! Въобще не ги е страх!
Стопанинът:
– Супер, много мразя деца...
Късно през нощта. Чуват се десетки бездомни кучата, лаещи радостно.
- Какво става, че са толкова шумни тези кучета?
- Празнуват победата на Фандъкова.
Уличен търговец звъни на вратата, отваря жена, търговеца:
- Ще желаете ли да купите книгата "500 хитри извинения за пред вашата жена, че сте закъснели"?
- Защо, по дяволите, ще купувам аз тази книга? - пита жената.
Продавачът отговаря:
- Защо тази сутрин продадох една на мъжа ви.
Ако на корейска консерва има нарисувано куче, трудно ще разбереш - това храна за кучета ли е, или за хора.
В радиус от 60 метра винаги има поне 4 бездомни кучета и един бивш тренер на Левски.
Една ловна дружинка излиза на излет, но няма никаква слука. На връщане, за да не се прибират с празни ръце набрали два чувала с гъби. Занесли ги в къщата на единия от ловците и ги сготвили. Понеже не ги познавали много добре дали на едно от ловните кучета да яде. Един от ловците заръчал на детето си да наглежда кучето дали няма да му стане нещо. След половин решили, че щом кучето е добре могат да ядат от гъбите. Хапнали те, пили по няколко ракий и по едно време детето бягаийки влезнало при ловците и извикало:
- Тате, тате кучето умря !!!
Всички започнали да си бъркат в гърлото с цел да повърнат, за да не се утровят. А детето ги погледало малко и пак викнало:
- Не бе тате, блъсна го камион !
Умрял един човек. Заедно с него умряло и кучето му. И ето, че душата на човека заедно с на кучето, стоят пред една врата с надпис:"Рай. Забранено влизането с кучета".
Не влязъл човекът през тази врата, а продължил нататък в неизвестността. Повървял и стигнал до друга врата. На нея няма надпис, само един старец седи встрани. Човекът се приближил до него и казал:
- Извинете, уважаеми...
- Свети Петър съм аз.
- А какво има зад тази врата?
- Раят е зад тази врата.
- А с кучето може ли?
- Разбира се.
- А на предишната врата тогава, какво имаше зад нея?
- Там е адът. До Раят стигат само тези, които не зарязват приятелите си.
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.